Тази статия беше създадена в сътрудничество с г-жа Верка Петрова от СУ “Христо Ботев” в гр. Козлодуй.
Четивната грамотност е сред ключовите компетенции за успеха на нашите деца. Затова много учители използват всяка възможност да подкрепят четивната грамотност на своите ученици. Стратегиите за развиване на четивна грамотност са приложими в часовете по всеки предмет и могат да са полезни на всички ученици, независимо от класа.
Как можем да работим върху четивната грамотност дори и в час по биология ни разказва г-жа Верка Петрова от СУ “Христо Ботев” в гр. Козлодуй.
СУ “Христо Ботев” в гр. Козлудуй е част от училищата, одобрени за участие в проекта FIERST по програма Еразъм +, в сътрудничество със “Заедно в час”. През учебната 2019-2020 година работата на учителите от 18-те училища, участващи в проекта, беше фокусирана върху уменията на 21 век. Екипът на СУ “Христо Ботев” в гр. Козлудуй насочи усилията си към развиване на четивна грамотност.
“Моята новина” или как да развием четивната грамотност на учениците в час по биология?
Г-жа Петрова и нейните ученици наричат този изследователски подход “Моята новина”. Учениците сами събират информация за изучавано явление, биологичен вид, система и др. Темите могат да варират според учебното съдържание и възрастта на децата. За събирането на необходимата информация децата използват мобилните си телефони по време на час. Ако задачата е за домашно, могат да направят проучване в интернет от компютърния кабинет в училище или от вкъщи.
“Моята новина” може да бъде зададена като групова или самостоятелна работа.
Примерна инструкция:
Създайте “Любопитна новина” за приложението на водорасли, гъби, житни култури и т.н. в хранителната или в козметичната индустрия. Измислете заглавие, което да привлече вниманието на читателя. Новината ви трябва да е с дължина до 300 думи. Информацията, която подберете трябва да отговаря на следните въпроси:
- Как изглеждат тези водорасли/гъби/житни култури?
- Къде виреят?
- Как функционират?
- За какво ги използват хората?
Разполагате с 15 минути за работа.
Как тази практика развива четивната грамотност?
При изпълнението на този изследователски проект учениците прочитат голям обем от информация и подбират само тази, която им е нужна за създаването на новината. Съставят авторски текстове, които са най-смислени и логични за самите тях. След това ги обобщават чрез поставянето на подходящо заглавие. Всичко това упражнява тяхната четивна грамотност.
Г-жа Петрова вижда възможност в тази практика учениците да:
- Осмислят;
- Тълкуват;
- Сравняват информация;
- Извличат информация;
- Обобщават идеи и концепции.
Какви са предимствата на тази практика за развиване на четивна грамотност?
Г-жа Петрова споделя, че учениците ѝ са по-ангажирани и мотивирани:
“Децата влизат в ролята на изследователи, анализатори, откриватели. Дейността ги мотивира. Повишава тяхната активност в учебния процес. Повишава интереса към учебното съдържание по биология. Учениците придобиват увереност в отговорите си, защото са активната страна и защото могат да се допълват. Класът се сплотява. Демонстрират се личностни качества, непоказани до момента от учениците. А мобилните телефони се използват за целите на учебния процес.”
За какво да внимаваме?
- Честото прилагане на тази практика може да я направи по-скучна;
- Учениците работят с различно темпо. Затова г-жа Петрова ги разпределя в смесени групи, така че учениците, които четат по-бавно да работят с ученици, които се справят по-бързо с четенето;
- Някои ученици могат да работят по-повърхностно и непрецизно. Добре е учителят да помисли предварително кое е това, което ще ги мотивира да изпълнят задачата си по-задълбочено;
- Възможно е в текста да има непознати думи и понятия;
- Възможно е някои ученици да не използват мобилните си телефони по предназначение.
Предизвикайте себе си!
Ние от prepodavame.bg ви предизвикваме да опитате “Моята новина”, като я адаптирате към предмета, по който преподавате и към от възрастта, на която са вашите ученици. Ще се радваме да споделите впечатления!
Повече за проекта FIERST
From Inclusive Education to Real Scale Transfer (FIERST) е тригодишен проект, финансиран от програма Еразъм +, Ключова дейност 3. В консорциума, воден от „Заедно в час“, участват общо 7 партньора от България, Естония, Румъния, Великобритания и Швеция.
Целта на FIERST е да популяризира добри практики за приобщаващо образование чрез развиване на умения на 21-ви век у учениците и създаване на професионални учебни общности (ПУО) в училищата. В България партньори по проекта са “Заедно в час”, Министерството на образованието и науката и Нов български университет, а Синдикатът на българските учители е асоцииран партньор.
