Когато се даде възможност на учениците да изразяват свободно мнението си и да взимат решения как и какво да учат, тогава ще поемат отговорност за учебния процес и ще се чувстват по-мотивирани. Фокусът вече няма да е върху учителя и неговите действия и решения, а ще е върху ученика, който сам ще избира какво иска да учи. Но как да постигнем по-висока мотивация на учениците?
Може да изглежда като немислима задача, но в тази статия ще откриете как компетенцията “от мен зависи” спомага за повишаване на цялостната мотивация на учениците за учене и преследване на по-високи постижения. Процесът на придобиване на знания се превръща в изследователска задача, в която учениците имат главна действаща роля.
Какво е мотивация и защо е важна за учениците?
Мотивацията е процесът, който подтиква ученциите да изпълняват задачи, да следват цели. Мотивацията поддържа и насочва определено поведение, водещо до някаква цел или крайна точка. В училищна среда постигането на мотивация на учениците е един от ключовите компоненти за успеха. Тя е нужно да се насърчава, да се поддържа и да се развиват умения у учениците да я поддържат и вътрешно, което да доведе и до собственото им удовлетворение от учебния процес. Мотивацията определя не само колко усилия ще вложи ученикът в обучението си, но и доколко ще бъде ангажиран, креативен и устойчив на трудни моменти и предизвикателства.
Вътрешна и външна мотивация на учениците
Мотивацията се разделя на два основни типа: вътрешна и външна. Вътрешната мотивация на учениците е движена от фактори като собственото любопитство, лични интереси или удоволствие от самия процес на учене. Учениците, които са вътрешно мотивирани, учат, защото намират удоволствие в разбирането на нови концепции или виждат смисъл в това, което правят. Например, те могат да изпитват удовлетворение, когато решат сложна задача или научат нещо ново за света около тях. Този тип мотивация на учениците е по-устойчива, защото е свързана с личните ценности и желания на учениците.
От друга страна, външната мотивация на учениците зависи от външни стимули като награди, похвали или избягване на наказания. Тя се проявява, когато учениците учат, за да получат добра оценка, да заслужат одобрението на учителите или родителите си или за да избегнат негативни последици. Въпреки че външната мотивация на учениците може да бъде ефективен инструмент в краткосрочен план, тя често не води до траен интерес или дългосрочна ангажираност в учебния процес. Идеалният подход в училищната среда е да се намери баланс между двата типа мотивация на учениците, като се насърчава вътрешната мотивация и същевременно се използват външни стимули за подкрепа на учениците в процеса по създаване на мотивация.
3 идеи за мотивация на учениците за учене
Как можем като учители да развиваме мотивацията на учениците, без да прилагаме на всяка цена външна мотивация? Предлагаме ви три начина, с които да вдъхновите учениците, да им дадете възможност за творчество и да ги подкрепите в развиването на собствения си индивидуализъм и удовлетворение.
1. Нека всеки си избере креативен метод, по който да представи част от урока.
Даването на свобода на учениците да изразят наученото чрез креативни методи им помага да се почувстват оценени и да демонстрират това, в което се чувстват най-добри. Един ученик може да напише стихотворение, друг – да създаде рисунка, а трети – да направи кратка презентация. Този подход насърчава вътрешната мотивация на учениците, чрез която могат да задоволят своето любопитство и да трансформират учебния материал в нещо, което усещат като “свое”.
Учителката ми по химия беше дала възможност на всеки един от класа да направи проект, в който да покаже какво е научил предния час. За всеобщо учудване едно от момичетата написа стихотворение. Получи похвала и отлична оценка. Това я мотивира всеки път да пише стихотворения и така откри своята страст за писане.
2. Оставете учениците сами да изберат как да изучат следващия материал.
Това е още един начин за подкрепа на индивидуалното усещане за значимост на ученика. Чрез даването на възможност за избор учениците се чувстват не просто по-ангажирани, а и отговорни за предстоящото обучение. Това дава чувство за мотивация на учениците и те се чувстват като активен част от учебния процес.
Учителката ни по история ни позволи да изберем едно от значимите исторически събития, които предстоеше да изучим, и да измислим начин, по който да го представим. Ние решихме да изиграем сцена от битка. Всеки имаше роля и реплики, като по този начин вълнението ни се увеличи многократно.
3. Дайте индивидуална и специфична задача на всеки от класа.
Дайте възможност на учениците да представят част от следващия урок чрез дейност, която отговаря на интересите им. Например, дайте задача на учениците да представят част от следващия урок чрез метод, който отговаря на техните умения – дали това ще е изготвяне на инфографика, писане на кратък разказ, изработване на плакат, а защо не дори макет?
Целта е учениците да развият уменията си, като получат предизвикателна задача и намерят начин да се справят с нея. Това подсилва вярата в собствените им умения.
Създаването и поддържането на мотивация е комплексен процес, който изисква множество умения както на учениците, така и на учителите. Една важна компетентност, която включва голяма част от важните концепции и нагласи, които е нужно да развием в учениците, се нарича “От мен зависи”.
Компетенцията “От мен зависи”
Компетенцията “от мен зависи”, ни показва как можем да променим нагласите на учениците, как да им предоставим избор, така че да се чувстват по-мотивирани за учене, за постигане на по-високи резултати и по-добри постижения.
“От мен зависи” се определя като способността и склонността на хората да предприемат целенасочени действия и да поемат отговорност за постигането на целите си – точно обратното на безпомощността. Младите хора, които успяват да развият това умение, не реагират пасивно на обстоятелства. Те са склонни да търсят смисъл и да си поставят цели, които да изпълняват така, че да създадат средата, в която искат да живеят.
Приложена в класната стая, тази концепция променя ролята на учениците, така че те да бъдат активни участници в учебния процес. Дава им възможност да изразяват свободно мнението си, да споделят гледната си точка относно теми, които ги вълнуват и да имат глас при вземане на решения какво да се учи и как.
Пример за това е изучаването на животните по биология чрез посещение на местния зоопарк. Задачата, която тя може да даде на учениците, е да изберат животно, за което да направят проект, и да напишат доклад кой е родът на животното, на кое семейство принадлежи и какви са спецификите на вида му. Такъв тип “търсене” е вълнуващо за учениците, тъй като могат да изберат своето животно, наблюдавайки го на живо. Това от своя страна създава мотивация на учениците за по-добро изпълнение на проекта.
Когато учениците сами избират над какво да работят и как да го направят, се чувстват по-отговорни и влагат повече усилия. Когато знаят защо трябва да направят нещо и след това имат необходимите инструменти да си отговорят на въпроса как да го направят, те се чувстват уверени и мотивирани да изпробват знанията си и да постигнат целите си.
Какво е нужно на учениците, за да развият компетенцията “от мен зависи”?
“От мен зависи” предопределя развитието на така наречената “нагласа за развитие”, както и придобиването на необходимите знания и умения, които ще помогнат на учениците да се справят не само в училище, но и в живота като цяло.
Теорията за нагласата за развитие е създадена от Карол Дюк, професор по психология в Станфордския университет, която провежда дългогодишни изследвания, свързани с успеха и високите постижения. В своята книга “Начин на мислене. Как да изразиш своя потенциал” тя въвежда термините нагласа за развитие и фиксирана нагласа, обобщавайки, че нагласата за развитие е свързана с разбирането на хората, че всяко нещо може да бъде научено, ако се положат усилия и постоянство. А тези с фиксирана нагласа мислят, че хората се раждат с определени черти и способности, които не могат да се променят. Тя доказва, че учениците, които вярват, че всяко нещо може да се научи и са уверени в себе си, постигат по-добри резултати.
За да може подрастващото поколение да бъде по-ангажирано и мотивирано в процеса на учене и да търси само как да придобие необходимите знания и умения, които ще му помогнат да сбъдне мечтите си, трябва да развие тази нагласа за растеж.
Учениците трябва да вярват, че могат да постигнат всичко, ако вложат необходимите усилия и не се отказват, когато стане трудно. На тях им е необходима и подкрепата на учителите и родителите, които да им помогнат да развият практическите умения и способности, които ще им трябват в процеса на учене.
Кога учениците имат по-висока мотивация за учене и за преследване на по-високи постижения?
След като учениците се чувстват чути и разбрани, участвали са в избора на цели и задачи, те имат нужда и от конкретни знания и умения, които да им помогнат по пътя към изпълнението на поставените цели. Защото, когато имат необходимата нагласа и знаят къде да намерят необходимата информация, ще се чувстват уверени, че могат да се справят.
Сега деца протестират за климатичните промени, правата на жените, равенството и достъпа до образование. Ние не можем да ограничим достъпа им до информация, но можем да ги научим как да я използват.
Ролята на учителя се променя и имаме два варианта: да се противопоставим и държим на досегашните норми или да предприемем крачка към новото, което може да е ободряващо и зареждащо, и което може би ще върне искрата на преподаването и ще ни покаже колко е хубаво да се учат нови неща.
Тук може да прочетете още по темата и да видите как конкретно да използвате компетенцията в класната стая.
Източници:
http://www.personalizelearning.com/2015/10/learner-voice-demonstrates-commitment.html
http://www.personalizelearning.com/2015/10/discover-learner-in-every-child.html
