ДИСКУСИЯ
Разговорите между учениците са много важни за процеса на учене. Те увеличават ангажираността към учебния процес на учениците. Освен това създават възможност за реално упражняване на социални и емоционални умения като взимането предвид на различни гледни точки, ефективна комуникация и уважително несъгласие.
Дискусиите в клас са подходяща стратегия за всички класове, но подходът за различните нива на развитие е различен. В по-малките класове, например, е по-подходящо дискусиите да са по-кратки, а учениците да имат повече време за работа в двойки.
Независимо от възрастта, учителят играе ключова роля в провеждането на дискусии, като действа като ролеви модел и подготвя ясни насоки и въпроси, които да навигират мисленето и работата на учениците. Крайната цел е учениците да могат да го правят сами, но в процеса е важно учителят да демонстрира и предоставя подкрепа.
Поставянето на основи за продуктивна и водена от учениците дискусия започва много преди самото провеждане на дискусията и е свързано с цялостната среда на учене.
Учителите могат да подготвят учениците за дискусия през следните стратегии и стъпки:
Създаване на норми за водене на дискусия. Те могат да бъдат близки до изградените норми за работа в клас. Например:
Само един човек говори
Засича се време на говорещия
Изразяваме мнение/оценка към казаното, а не към казалия го
Задаване на тон за водене на дискусия. През цялата си работа учителят ясно моделира подходящ тон и реакции при водене на дискусии. Това включва следните действие:
Бъдете търпеливи, докато учениците оформят своите идеи
Реагирайте на грешките като валидирате объркването и задавате насочващи и надграждащи въпроси
Окуражавайте учениците да оспорват ваши идеи или търсете тяхното съгласие
Направете грешките част от процеса. Много ученици не се ангажират с ученето или с активно участие в час, заради притеснението, че техният отговор ще е грешен и ще бъдат “ученикът, който не знае отговора”. Можете да работите за премахването на това притеснение като споделяте за свои грешки, очаквате от учениците да обяснят целия процес, през който са преминали и ясно обясните откъде идва объркването, изтъквате плюсове в работата им, припомняте, че най-вероятно и други са сгрешили и окуражавате да споделят; Превърнете грешките в нещо търсено за споделяне.
Като всички останали умения, умението да комуникираме идеите си и да изслушваме останалите изисква време и упражнения. Развиването му е свързано с ясно надграждащи се стъпки, които учителят да следва в работата. Ето някои от тях:
Дайте възможност за репетиция – преди ученик да споделя идея пред целия клас, можете да оставите време, в което “репетира” представянето на идеята си в двойка. Това ще даде възможност за изчистване на идеята и по-уверено представяне пред класа.
Давайте опорни точки/изказвания, с които учениците да започват своите споделяния – “Съгласен съм с идеята на …. за …., но искам да добавя, че….” или “Не съм съгласен със споделеното от ….., защото в текста се посочва, че …..” Това дава възможност на учениците да упражняват своите комуникационни умения. Броят на тези опори зависи от възрастта и навиците на учениците.
Споделяйте гласно със своите учениците мислите си, за да моделирате изказвания. Например “Не съм сигурен/а какво точно е искал да каже автора с това изречение. Може да се тълкува като съгласие с идеята, но може да представлява и иронична забележка. Може би, за да разбера трябва да се върна към предишното му описание.”
Давайте време за реакция. След зададен въпрос, можете да правите пауза от 10 секунди, преди всички да започнат да отговарят. Това позволява на всеки да има време да помисли и да структурира отговора си.
Важна роля на учителя по време на дискусии е възможността да подсигури нейното протичане и участие на всеки от класа. За да се случи това учителят следва да мисли за следните неща:
Задаване на отворени въпроси. Това е основният инструмент, през който може да се провокира реална дискусия между учениците. Помислете, дали подготвените от вас въпроси дават възможност за изразяване на мнение и позиция, а не за повторение на такова.
Фасилитирайте дискусията, като свързвате идеите, които учениците споделят и насочвате вниманието им именно към осъзнаването на чуждата гледна точка и перспектива. Можете да използвате следните примерни въпроси:
Кои има идеи/мисли, които са свързани с това, което Мария току-що сподели?
Съгласен или несъгласен си с това, което тях току-що каза?
С какво можете да надградите това, което Боби току-що сподели?
