Често чувате “Не знам” и “Не мога” от вашите ученици? Това ви изморява и демотивира? Какво кара учениците да казват, че не могат и как да се справите с този проблем? Прочетете повече в статията.
Защо учениците казват, че не могат?
Причините за това могат да са различни, но една от най-честите сред тях е недобре развитата самоефективност.
Самоефективността е част от социално-емоционалните умения. (1) Тя показва вяра в собствените сили и в способността ни да се справим, независимо какво ни поднесе животът. Самоефективността е свързана с убеждението, че имаме необходимия потенциал да постигнем целите си и че това зависи преди всичко от нас, а не от средата, в която се намираме. Тя е свързана още с усещането, че имаме контрол над себе си, своята мотивация, поведение и заобикалящата ни среда. (2)
Защо самоефективността е важна?
Самоефективността помага на учениците да заявяват по-ясно нуждите си и да бъдат проактивни. Научните изследвания еднозначно показват, че самоефективността е предиктор за мотивацията на децата и способността им да усвояват нови знания. Учениците, които проявяват самоефективност, участват повече в клас, работят по-упорито в час и по-рядко имат емоционални изблици, когато срещнат затруднения. (3)
Затова не е изненадващо, че учениците, които показват самоефективност, не казват “Не мога” при всяка по-предизвикателна задача. Те вярват, че ще намерят начин да се справят, и не се притесняват да питат, когато не знаят.
Как изглеждат самоефективните ученици?
Тези ученици ще положат повече усилия да направят проекта си добре, защото вярват, че успешното им справяне зависи най-вече от тях самите, а не от обстоятелствата. Те няма да се оплакват, че съотборниците им не изпълняват разпределените задачи, а сами ще търсят начини да ги мотивират.
Самоефективните ученици първи ще вдигнат ръка, когато попитате кой иска да се включи в новия международен проект на училището, защото те не се страхуват от неизвестното. Те са склонни да предприемат повече рискове като правят нови неща, интересуват се от нестандартни теми и търсят креативни решения. Те не гледат на възможността да сгрешат като на нещо ужасяващо. Грешката така или иначе е възможно да се случи… и те, разбира се, ще я преодолеят. Те просто вярват в собствените си сили.
Ползите от този начин на мислене се простират далеч отвъд училище. Децата, проявяващи самоефективност, се превръщат в младежи, които са склонни да поемат по предизвикателни кариерни пътеки. Винсент ван Гог, Нийл Армстронг, Мартин Лутер Кинг, Принс, Илън Мъск, Юрий Гагарин, Бил Гейтс – всички те са били самоефективни ученици, преди да поемат по своя нестандартен кариерен път.
3 задачи, с които да насърчим самоефективността на учениците
Задача 1: Избройте 3 свои успеха от последната седмица
В тази задача всеки ученик записва в тетрадката си три успеха, които е постигнал за определен период от време – през последната седмицата, през последния месеца или за тримесечието. Правете упражнението достатъчно често (не по-рядко от веднъж на 3 месеца), защото само периодичната практика ще помогне на децата да развият своята самоефективност.
Успехите могат да бъдат от всякаква област. Много е важно да не сравнявате учениците помежду им и да не оценявате споделеното от тях като “смислен успех” или “безмислен успех”. Ето няколко примера:
- “Успях да не закъснявам за първия час 5 поредни дни”;
- “Успях да изкарам 5 на контролното по физика”;
- “Успях да се класирам на областния кръг на олимпиадата”;
- “Успях да вляза в отбора по волейбол л на училището”;
- “Успях да се сдобря с най-добрия си приятел”.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Задача 2: Какво направихте, за да постигнете тези успехи?
Попитайте учениците какво са направили, за да постигнат изброените в Задача 1 успехи. Именно тук трябва да сте най-внимателни. Важно е децата да се фокусират върху собствените действия и поведение, а не върху външни фактори като късмет, помощ от друг човек и др.
Да си представим, че ученик каже, че е успял да направи добре макет на Слънчевата система, защото майка му му е помогнала. По този начин той приписва успеха си на външен фактор (помощта от майка си), вместо на собствените сили и умения. В този случай е необходимо да насочите вниманието му към собствените действия, които са му помогнали да се справи със задачата си. Например – проявил е умение да търси помощ и е намерил компетентен за задачата човек.
Задача 3: Дайте обратна връзка
Обратната връзка е ценен инструмент в развиването на самоефективност. Но ако решите да го използвате, е много важно да научите учениците да си дават обратна връзка по подходящ начин. Ето идея как да дадете обратна връзка, която да насърчава самоефективността.
Стъпка 1: Учениците споделят две неща, за които смятат, че съученикът им се е справил добре.
Стъпка 2: Учениците споделят едно нещо, което смятат, че техният съученик трябва да подобри.
Стъпка 3: Учениците предлагат как биха помогнали на своя съученик, за да се подобри.
Този вид обратна връзка акцентира върху това какво ученикът е направил успешно, което му помага да изгради вяра в собствените сили. Тя не съдържа критика, а препоръка какво може да бъде подобрено. По този начин отправяме послание, че напредъкът е въпрос на допълнителни усилия и упражнения.
Стъпка 3 връща фокуса върху ролята и отговорността на всяко дете от класа за успеха на неговите съученици. Тази стъпка кара учениците да бъдат активни и да предлагат помощта си, което допълнително развива убеждението им, че те самите имат ценни умения, с които могат да помогнат на останалите.
Как изглежда подобна обратна връзка в класната стая?
Пример: Катя, смятам, че си успяла да направиш тази презентация много подредено и с добър баланс между картинки и текст. Мисля, че успя ясно да ни представиш основните идеи на своя проект. Бих препоръчал да работиш още върху спазването на зададеното време. Мога да ти помогна, като преди следващата презентация репетираме и аз ти засичам времето.
За финал
Всяко дете може да развие своята самоефективност. Това ще му помогне да се справя по-успешно в училище, но и ще облекчи до голяма степен ежедневната работа на учителя – повече няма да чувате “Не знам” и “Не мога” във вашата класна стая! Така че не се колебайте да изпробвате предложенията ни. И не забравяйте да ни споделите резултатите!
Използвана литература:
- Transforming Education Org. (2015) Resources and Sample Strategies for Social Emotional Learning and School Culture and Climate.
- Bandura, A. (1997). Self‐efficacy: The exercise of control. New York: Freeman;
- Zimmerman, B. J. (2000). Self‐efficacy: An essential motive to learn. Contemporary educational psychology, 25(1), 82‐91.
