Теодора Николова е учител по история в 97 СУ “Братя Миладинови”, София. Тя работи в училището от миналата година, където продължава да надгражда своята иновативна практика “Другият, различният, същият”. Началото на тази практика е поставено през 2016 година в 33 ОУ “Санкт Петербург”, когато поема нова паралелка пети клас и решава: „Хубаво е да инвестирам в тази паралелка, да изградя една добра общност“.
Практиката представлява серия от уроци, които предизвикват учениците да проявят разбиране към различията. Подходяща е както за часовете на класа, така и за история и цивилизации, чужди езици, български език и литература и изобразително изкуство. „Започнах да им следя речника, тона, обидните думи. Езикът на омраза е пързалка, на която няма спиране“, споделя тя.
В практиката се включва историята на Ане Франк като пример за неприемане на различните и дори настройване на цялото общество срещу тях като официална държавна политика. Конкретната история за дете, живяло в трудни времена, продължава да бъде актуална и днес, когато различията често водят до напрежение. Учениците разглеждат различията в социално отношение – бедни и богати, здрави и хора с увреждания, както и различията според националната и религиозна принадлежност. Темите включват и урок за параолимпийците, който развива още по-дълбоко разбирането им за различията.
„Трябва да инвестирам време в часа на класа, за да не се превърнат тези минути в разправия“, споделя Теодора Николова. Основната цел е изграждането на емпатия и взаимно приемане. Тази практика също помага на учениците да осъзнаят ползата от изучаването на история не само като учебна дисциплина, но и като средство за учене от грешките на миналото.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Подготовка преди уроците
Преди да се потопят в темата, учениците получават или са поканени да си закупят малка тетрадка, която се превръща в личен дневник. В него учениците отразяват мислите си, чувствата и впечатленията си чрез писане, рисуване или други творчески средства. Всеки урок добавя нови елементи към дневниците и провокира учениците да рефлектират върху различни аспекти на понятието за човечност. Уроците не се провеждат последователно – между тях може да мине време, което дава възможност на учениците да осмислят и надграждат наученото.
Първи блок: Животът на Ане Франк
Състои се от 3 урока, насочени към житейската история на Ане Франк, която се използва като казус за преподаване на Холокоста (без да се въвежда това понятие, но с обяснения, подходящи за възрастта на учениците), както и с концепцията за „човечество“.
Урок 1: Виртуално посещение на къщата на Ане Франк
Урокът започва с виртуално посещение на къщата-музей на Ане Франк, където учениците изследват 3D реконструкцията на Тайната пристройка. Те размишляват върху живота й и нуждата да се крие. След това учениците използват дневника си, за да отразят своите чувства и мисли. Целта на този урок е да помогне на учениците да придобият обща представа за живота на Ане Франк и за основните причини, поради които тя е била принудена да прекара две години в тайната пристройка.
Урок 2: Разбиране на емоциите
След това се провежда урок за живота на Ане Франк, по време на който учениците, които желаят, са поканени да споделят с класа части от своя дневник. Важно е да не се принуждава нито един ученик да споделя съдържанието на дневника, това трябва да става доброволно. Учениците дискутират въпроси като „Какво означава да се криеш?“ и „Колко трудно може да бъде?“. В края учениците разсъждават върху преживяванията, които Ане Франк и всички хора, които споделят нейната съдба, имат. Те са провокирани да помислят какво означава да си ядосан, тъжен и самотен. В края на урока учениците получават плик с отпечатано копие на подписа на Ане Франк, жълта звезда, копие на едно от писмата и малко парче метална верижка. Целта е да се замислят за това какво означава да бъдеш арестуван и да загубиш свободата си. Учениците могат да ги прикачат към своя дневник и да напишат/нарисуват/изразят мислите си във връзка с тези елементи.
„Имахме дете в класа, което беше загубило майка си. Помня как тя каза на друго дете, което плачеше за някаква линия: ‘Каква линия? На мен майка ми почина.’ Тези моменти ги учеха да разбират болката на другия и да се замислят за истински важните неща.“
Урок 3: Концепцията за човечество
Последният урок от този първи блок е фокусиран върху концепцията за човечеството. Учениците се насърчават да споделят мислите си за живота на Ане Франк и да разсъждават върху това какво според тях означава да бъдеш „човек“, каква е тяхната дефиниция за концепцията за човечеството. Те са насърчават да мислят за изпращане на капсула на времето в космоса, пълна с предмети и с послание, което да покаже на извънземните и на хората в бъдещето какво определя днешното „човечество“. Разделени на малки групи, те обсъждат въпросите „Кой съм аз?” и „Кои сме ние?”, като по този начин развиват разбиране за факта, че човечеството е съставено от различни човешки същества, богато и разнообразно. В края на урока те разсъждават върху това, което са разбрали за човечеството през деня и да изразят разсъжденията си в дневника.
Втори блок: Съвременните проблеми
Уроците са свързани с отношението към хората с увреждания, хората с различна етническа принадлежност, хората с различна религия, хората от най-бедните слоеве на обществото, както и към чужденците, мигрантите и бежанците. Последните два урока се занимават с предразсъдъците, стереотипите и речта на омразата.
Урок 4:
Първият урок от втория блок се фокусира върху хората с увреждания. Учениците участват в прости игри, в които имат възможността да изживеят живота си като хора с увреждания: те трябва да разпознаят предмет със завързани очи, да нарисуват картина, като използват устата си, за да използват четката и т.н. След това те се насърчават да обсъждат и разсъждават върху това как се чувстват, когато не са в състояние да правят нещата, както са свикнали. След дейностите учениците правят рефлексия в своите дневници.
Урок 5:
Следващият урок се фокусира върху етническите групи, живеещи в страната. Разделени на малки екипи, учениците подготвят кратка презентация за една от многото етнически групи (в случая на България такива малцинства са роми, евреи, руснаци, украинци, палестинци, арменци, помаци). След това учениците дискутират как тези етнически групи са представени в ежедневието. Направените изводи се записват в дневника. Това е особено важно за ученици, които са част от такива групи, както и за всички ученици, които не се чувстват комфортно да изразяват мислите си по деликатна тема като тази.
В края на този урок те споделят рецепти за специални десерти от етническата група, която изследват (като: украински бонбони, сладки арменски, еврейски безквасен хляб, рецепта за сладкиши на помаци и др.). Тъй като десертите трябва да бъдат предварително приготвени, подготовката на груповата презентация се провежда за домашна работа.
Урок 6:
Шестият урок от практиката изследва религиозните малцинства и техните символи. Използва се същия метод на обучение, като в предишния урок – в малка група учениците представят информация за малцинството и след това дискутират как тази група присъства в ежедневието.
Урок 7:
В този урок фокусът се премества върху това какво означава да си богат и какво означава да си беден, както и върху това какво означава и как изглежда истинската бедност. Използва се карта на света, където районите са оцветени по различен начин според тяхното богатство. На всеки ученик се дава една от тези карти, които могат да бъдат приложени към дневника.
Урок 8:
В този урок, фокусиран върху чужденци, мигранти и бежанци, учениците получават кратка история, написана на чужд език. Те се опитват да я прочетат на глас, както и да разпознаят езика. След това те обмислят и обсъждат въпросите: “Какво означава да си чужденец в чужда земя?” и „Какво означава да се окажеш в непозната култура сред хора, които говорят различен език, обличат се различно, ядат различна храна…?“ Насърчават се да използват своя дневник, за да рефлектират върху това как биха се почувствали, ако преминават през същото преживяване.
Урок 9:
Последният урок обединява всички уроци от втория блок и ги свързва с живота на Ане Франк. Учениците се сблъскват с понятия като предразсъдъци и етикетиране. Урокът започва с мозъчна атака и дискусия относно думите, използвани за етикетиране на другите. Учителят ги поставя или записва на дъската.
Практиката е иновативна с метода „учене чрез правене“ и използването на малки символични предмети, които създават емоционална свързаност с изучаваните теми. Учениците не само слушат и размишляват, но и активно участват чрез творчески дейности, като изработват пъзели или използват предмети като метални верижки и карти със символи, за да осмислят понятията свобода, памет и културно наследство.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Практиката „Другият, различният, същият“ показва значителни резултати както в познавателно, така и в емоционално отношение. Учениците развиват положителна нагласа към многообразието, стремят се към толерантност и уважение, като намаляват етикетирането с негативни думи. Учителката споделя: „Виждах как учениците ми започнаха да говорят по-осъзнато, да избират думите си по-внимателно и да проявяват повече съчувствие към другите.“
Ползите от подобна практика включват създаване на емоционална връзка с важни теми чрез саморефлексия и творчески занимания. Това насърчава децата да мислят за ценности като живот, смисъл и принос. Включването на символични предмети, като метална верижка за представяне на загубата на свобода или карти с паметни места, прави уроците интерактивни и запомнящи се.
Практиката е подходяща за надграждане. Например, идеята за „Пъзела на еврейската история в София“ е осъществена със същите ученици, когато са в 7. клас. Учителката изработва карта с места на паметта в София. Излизането извън класната стая насърчава откривателския дух и прави ученето преживяване, което остава трайно в съзнанието. Снимки от работата по тази практика може да откриете тук.
Приобщаващият характер на практиката е особено ценен. Децата от различни социални и етнически групи работят заедно, като намират общи теми и уважават различията си. Един от учениците споделя: „Сега разбирам, че всички сме различни, но всеки има своята история и това е важно.“
„Практиката ме научи, че дори и най-тихото дете може да изрази своето мнение, когато му дадем възможност да се изрази творчески“, споделя г-жа Николова.
