Тази практика ни е изпратена от г-жа Йонка Николова, ОУ “Св. Климент Охридски”, село Стоян Михайловски, област Шумен. Ето какво ни разказа тя.
Всеки класен ръководител в началото на учебната година е изправен пред предизвикателството да изготви тематично разпределение. Предлагам ви практика, с която да разнообразите своето тематично разпределение. Тя е ориентирана към гражданското и хуманистично направление в образованието и позволява:
- Участието на всички ученици;
- Формирането на положителна нагласа към четенето;
- Развиването на въображението и креативността на децата.
Практиката би могла да предизвика интерес сред по-широк кръг от съмишленици и библиотечни дейци, чийто приоритет в работата са словото и книгите, чрез които се съхранява народността ни.
Визитка на практиката
Име на практиката: ”Дърво на мъдростта”
Осъществил практиката: Йонка Трифонова Николова, старши учител „Обществени науки, гражданско образование и религия”, класен ръководител на 6. клас, ОУ „Свети Климент Охридски“, с.Стоян Михайловски, общ.Нови пазар, обл.Шумен;
Културно-образователно направление: Гражданско образование, урок за дейност. Темата се свързва тематично и идейно със „Седмицата на четенето” и 1 ноември.
Времеви граници: Месец октомври. Проектът е представен на 1 ноември. (бел. ред. Тази практика е подходяща и за Деня на славянската писменост (месеци април-май)
Описание на класа: 13 ученици, 100 % – билингви (10 деца от ромски произход и 3 деца от турски произход). Децата общуват на български език само в училище. Това е една от причините да не владеят добре книжовния език, да срещат трудности при усвояване на учебния материал и да се социализират по-трудно в обществото. Въпреки различният си етнически произход, социален и културен статус, те се подкрепят взаимно.
Цели на практиката
1. Образователни:
- четене с разбиране;
- формира се комуникативна компетентност.
2. Възпитателни:
- създават се условия за изграждане на позитивна образователна среда;
- осмисля се богатството и мъдростта, които се крият в народното творчество (приказки на различните етноси);
- децата се учат се на сътрудничество;
- учениците развиват своя естетически усет и креативност.
3. Социализиращи:
- изгражда се интеркултурен диалог;
- формират се представи за етническото и културно многообразие на населението в родния край и България.
Същност на практиката
В тази практика учениците от 6. клас провеждат среща със своя класен ръководител в библиотеката. Чрез тази среща те виждат книгите и мястото по нов начин.
Стъпка 1 – Кога и къде ще се срещнем?
Поканете своя клас на среща в библиотеката. За да грабнете още повече интереса им, може да ги насочите към мястото и часа на срещата като използвате символична карта с различни знаци и думи, чрез които биха могли да се ориентират. Може да предизвикате тяхното любопитство и като изготвите малки покани под формата на книжка или забавен ребус.
Стъпка 2 – Защо се срещаме?
Обяснете причината за вашата среща в това не толкова популярно за срещи място днес. За да ги насочите към същността на задачата/проекта, разкажете за своята любима приказка или откъс от нея, който ви е направил най-голямо впечатление. Формулирайте извода от приказката и го запишете четливо и красиво върху лист цветна хартия. След мисълта напишете името на приказката и каква е по произход тя. Поставете написаното от вас на видно място.
Стъпка 3 – Какво ще четем?
Предложете на учениците да отворят различни книги. Нека всяко дете избере приказката, която ще прочете. Четете с тях. Добрият пример винаги е повод за подражание.
Стъпка 4 – Какви интересни неща открихте в приказките?
Нека имат време да прочетат и помислят. Още по-добре ще бъде, ако те започнат да говорят и разказват всеки за своята приказка. Позволете им да бъдат шумни.
Задавайте им въпроси. Влезте в ролята на съавтор, изследовател, пътешественик във времето и приятел. С ваша помощ или пък сами, нека всеки един от тях стигне до извода, че ценностите са общочовешки и общовалидни и до днес – приятелство, взаимопомощ, човечност, семейство и пр. Те се срещат във всички приказки от различни народи и етноси.
Стъпка 6 – Нашето дърво на мъдростта
Остава ви само последната стъпка – да оформите своето „Дърво на мъдростта”. Раздайте на всяко едно от децата по една или няколко цветни хартиени ленти. Нека те напишат на нея своя извод или обобщение от прочетеното. Нека е пречупено през техния поглед и социален опит.
Поканете всеки от тях да прочете на глас написаното, за да обмислите и обсъдите как да подредите вашите мъдрости. Започнете от общото към частното, от общовалидното към единичното. Оформете вашето дърво, следвайки геометричния модел на триъгълник. За да разцъфне му добавете листа и цветове. Постарайте се вашия готов продукт да има завършен естетически вид.
Подарете вашето „Дърво на мъдростта” по повод 1 ноември на училището, читалището или друга институция, свързана с просветата и културата. Нека всички разберат, че днешните деца все още обичат да четат, че са мъдреци и творци.
Предимства на представената практика:
- Четенето в различна от училищната среда атмосфера е приятно и незадължаващо занимание;
- Не изисква финансов ресурс;
- Позволява вариативност;
- Темата изгражда добри междупредметни връзки – български език и литература, история и цивилизации, технологии и предприемачество;
- Подходяща както за начален, така и за прогимназиален етап;
- Обогатява общата култура на учениците;
- Развива тяхната креативност;
- Развива логическото мислене;
- Личният напредък и успех винаги са добра мотивация за последваща работа.
Нашите резултати от прилагането на тази практика
В коридора на училището разцъфтя едно нетипично дърво. То разцъфна, защото беше „посадено” с много обич, взаимопомощ и искреност. А мъдростта, която открихме в приказките, ще ни помогне да бъдем по- разбиращи и себе си.
