Истории за живота зад решетките на мълчанието

Един по-различен час на класа

3 декември, Международният ден на хората с увреждания, е повод да отправим поглед към ежедневието на тази уязвима група. Датата ни напомня, че хората с увреждания имат права, достойнство и своето място в обществения живот. Разбира се, необходимо е да бъдем съпричастни с техните проблеми не само на емблематични дати – темата за различието би могла трайно да се настани в ежедневието на нашите ученици. Бихме могли да реализираме по-различни учебни занятия, посветени на силата на духа и неспирния устрем на волята на онези, които често остават неразбрани и незабелязани сред нас.

В тази статия ще намерите идеи как да проведете един час на класа, в който да насочим вниманието към хората, които често остават изолирани поради своите физически ограничения. Ще ви представим и няколко вдъхновяващи истории, които да превърнете в основа на дискусията в клас.

Как да поговорим с учениците си за датата 3 декември?

Ако решите да посветите един час на класа на хората с увреждания, ви съветваме да го планирате внимателно. Колкото по-нетрадиционно организираме часа, толкова по-голямо въздействие би имал той върху нашите ученици.

Може да започнете часа с образователно видео или да представите на децата информация по темата от интернет. Друга идея е да дадете на няколко (или на всички) ученици предварителна задача – да потърсят и споделят такава информация в часа. 

Помислете за различни инициативи, посветени на 3 декември, в които може да се включите, и насърчете учениците да участват. Обсъдете постигнатото в часа на класа, като направете обобщение за положените усилия и анализ на получените резултати.

Може да организирате и инициатива на училищно ниво – например конкурс за рисунки, стихотворения, есета или други изяви на детско творчество по темата. 

Няколко мотивиращи истории, които да представим на нашите ученици

Вероятно учениците ни бързо ще се сетят за гениалния физик Стивън Хокинг. Едва на 21-годишна възраст съдбата го поставя в инвалидна количка, но острият му и гениален ум надскача ограниченията на болестта. Хокинг успява да се превърне в един от най-успешните учени в своята област.

Желаният ефект на въздействие можем да постигнем и като надникнем в личните истории на други, по-неизвестни хора, които въпреки ежедневните предизвикателства не спират да се борят и да успяват.

Катрин Лемлер

Катрин Лемлер е родена през 1985г. в Германия. Определя себе си в два аспекта: как я приемат непознати и как я приемат нейните близки. За всички, които само визуално познават Катрин, тя е момиче с тежки увреждания и ограничения във всички сфери на живота. Приятелите ѝ обаче я описват като жизнерадостна, разговорлива и амбициозен работохолик. 

Катрин е рехабилитатор с магистърска степен – тя е научен сътрудник и експертен лектор по допълваща и алтернативна комуникация в Университета в Кьолн. Допълващата и алтернативна комуникация е професионалното призвание на амбициозната дама. Тя иска да свърже собствения си опит със задълбочени познания, за да подкрепя други неговорещи хора в търсенето им на подходящи средства за общуване. Самата Катрин координира седем лични асистенти и жена, която общува, използвайки само очите си.

Тези постижения биха били невъзможни без високотехнологичните средства за общуване, до които Катрин има щастието да има достъп. Технологиите са нейният шанс да не остане в басейна с топки, а да покаже своите възможности и да се реализира успешно. Да може да общува, да води стандартен начин на живот, заобиколена от близки, колеги и приятели.

Подобни устройства и приложения се предлагат и в България, а ефективността им се доказва от успехите на техните потребители. Лидер в областта на допълващата и алтернативна комуникация (ДАК) у нас е фондация ”АСИСТ–помагащи технологии”. ”ИНТЕРАКТА” ЕООД предлага съвременни технологии, които променят съдби и подобряват общуването и обучението на деца и възрастни със затруднения в говора, фината моторика, комуникацията. 

Системата за контрол с поглед позволява използване на компютър въпреки физическите увреждания. Камери улавят погледа и задвижват мишката по екрана. С помощта на специализиран софтуер потребителят може да общува с помощта на синтезирана реч.

Анжела Пенчева

АНЖЕЛА ПЕНЧЕВА е сред първите потребители на високотехнологични средства за общуване у нас.

Въпреки своето трайно физическо увреждане, тя завършва успешно средното си образование, учи английски език, играе гимнастика  и нито за миг не спира да се бори за това да се чувства добре. Автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“ и на поетичния сборник „Моята изповед“, издадени от издателска къща “Кибеа”. Освен това Анджела е актьор в алтернативен театър и подпомага дейността на няколко неправителствени организации.

Тя успява да се пребори с оковите на своето тяло и да открие свободни хоризонти пред себе си. Не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си, а успоредно с това показва на всички ни, че силната воля може да победи всяка диагноза и да гради собствен свят отвъд различието и ограниченията. 

Анна Кръстева

Колкото по-рано потърсим някаква форма на допълваща и алтернативна комуникация, толкова повече увеличаваме шансовете за пълноценен живот на човека с комплексни комуникативни нарушения.

За едно дете това означава преодоляване на мълчаливата изолация и постоянното неразбиране в детската градина или в училище. Средствата за ДАК помагат на невербалните деца да покажат на другите какво могат, какво искат и от какво се нуждаят. Дават им възможност да общуват свободно и без постоянна подкрепа от комуникационен партньор. Гарантират равен достъп до образование и успешно включване в среда на връстници.

Първото дете, влязло в българско училище със специализиран софтуер за контрол с поглед, е АННА КРЪСТЕВА от Търговище. Ани използва алтернативен начин за достъп до своя компютър и задейства екрана с поглед. 

С помощта на системата за допълваща и алтернативна комуникация Ани присъства и взима участие по време на часовете, пише домашните си, общува в социални мрежи, слуша музика, играе игри, споделя своите емоции и вълнения. 

Всичко това е възможно и благодарение на човешкото отношение и подадената ръка от страна на учителите на Ани. Нейната силна воля среща така необходимото ѝ разбиране. На фона на безкрайна толерантност в училище и с безценната помощ на семейството ѝ, по-различните потребности на Ани са приети и за нея е осигурена подкрепяща среда. 

Тези вдъхновяващи истории за пълноценен живот въпреки физическите ограничения биха били добра посока, в която да насочим разговора в часа на класа. Те биха могли да се превърнат в повод за промяна на нагласите на учениците ни и на начина им на тълкуване и възприемане на различието. 

Хората с увреждания ежедневно се сблъскват с редица предизвикателства и въпреки това не спират да се стремят към активно участие и включване в живота на обществото. Те не се нуждаят от съжаление. Имат  нужда от приемане – топло и сърдечно, с акцент върху техните възможности, а не върху техните ограничения. Нуждаят се от приятелска подкрепа, от споделени моменти, от разбиране и реализиране. Всички ние можем да ги подкрепим!

Статията е написана със съгласието на Анжела Пенчева и Анна Кръстева и с любезната подкрепа на д-р Евгения Христова – фондация „АСИСТ – Помагащи технологии“.

_____

ИЗТОЧНИЦИ:

Образователно видео “Хора с увреждания” на „Уча се“

Начална страница | Катрин Лемлер (kathrinlemler.com)

Устройство за контрол с поглед

bTV Репортерите: “Говори ми”
Фондация АСИСТ “Излез от тялото си”
Издателска къща “Кибеа”