Всички грешим – и децата, и учителите, и родителите. Такава е природата ни – грешим и се учим от това. Грешките стоят в основата на човешката еволюция и благодарение на тях сме изминали пътя от едноклетъчно до хомо сапиенс.
Допускаме грешки, когато правим нещо ново. Тоест, когато поемаме риск да навлезем в непознати територии. И ако искаме да дадем тласък на нашите деца да се развиват, то трябва да създадем среда, в която те могат спокойно и свободно да грешат. Това е среда, в която поемането на рискове и експериментирането се толерират. Как да създадем такава среда в училище? Ето няколко идеи.
1. Подчертайте ползите от грешките
Нормално е да грешим, когато учим нещо ново. Ако не допускаме грешки, значи не напредваме и има нужда да увеличим трудността на това, което правим. Отправянето на тези две послания към учениците ще им помогне да променят отношението си към процеса на учене и допускането на грешки. Ще са по-спокойни да изпробват различни и нестандартни начини за решаване на даден проблем, защото няма да се страхуват от неправилните отговори.
Идея: За да насърчим още повече положителното отношение на децата към грешките, можем да направим класация за “най-добра грешка на седмицата”. Ефектът ще бъде многократно засилен и ако ние самите се включим в надпреварата.
2. Поставете учениците начело на собственото им учене
Притеснението от допускането на грешка се засилва, когато очакваме някой друг да ни оцени. А за да изкорените страха от грешките и да създадете атмосфера, която е толерантна към експериментиране, е нужно да дадете възможност на учениците сами да оценяват собствения си напредък. Така ще премахнете тревожността от “лоша оценка”, а децата сами ще наблюдават и управляват ученето си. За целта им споделете критериите си за оценка на съчинението, контролното по математика или урока по околен свят.
Идея: След като децата сами се оценят, рефлектирайте заедно върху напредъка им – задавайте отворени въпроси, които целят да задълбочат разбирането им за това кои са успешните им стратегии за учене; кои са нещата, които им пречат да напредват; какви са следващите им стъпки и т.н. По този начин ще повишите самостоятелността на учениците. А не е ли това мечта на всеки учител?
3. Насърчете нагласата за развитие на децата
Отношението към грешките е свързано с нагласата ни за развитие. Хората с нагласа за развитие гледат на грешките като полезен опит. Затова когато промените отношението на учениците към грешките, вие силно ще насърчите нагласата им за развитие. А както е известно, успешните хора се характеризират именно с нагласа за развитие.
Идея: Нека всеки да набележи предизвикателство, с което иска да се справи. За един ученик това може да е писането на съчинения, за друг – решаване на уравнение с едно неизвестно. Подкрепете всяко дете да набележи стъпки, чрез които да се справи със затруднението си. Например – да прочете 2 статии в интернет с препоръки как да пише по-добри съчинения. Или да помоли за помощ съученик, който се справя отлично със уравненията. Накрая организирайте рефлексия, в която всеки да направи равносметка колко е напреднал, какво му е помогнало, какво му е попречило и какви са следващите му стъпки.
4. Създайте толерантна към грешките култура в класа
Децата в училищна възраст (между 1. и 12. клас) силно се влияят от връстниците си. Някои деца могат да се притесняват, че другите ще им се присмеят, ако сгрешат. И наистина е притеснително – никой от нас не обича да бъде обект на подигравки.
Освен негативно влияние обаче, връстниците могат да имат също толкова силно и положително влияние. Затова като едни добри стратези, е необходимо да впрегнете сили в създаването на това положително влияние. Как?
- Никога не засрамвайте ученици за техните грешки (и за каквото и да било друго);
- Хвалете учениците за усилията, които са положили, а не толкова за конкретния успех, който са постигнали;
- Поощрявайте просоциалното поведение на учениците (помощта, която са си оказали едни на други; впускането в предизвикателствата; доброволчеството; доброто отношение към другите и т.н.)
- Окуражавайте развиването на социално-емоционалните умения на ученици (питайте учениците как се чувстват; обвързвайте емоциите им с определено поведение; покажете им как отношението и поведението им влияе върху атмосферата в класната стая)
- Не сравнявайте учениците помежду им.
Не забравяйте!
Не на последно място трябва да отбележим, че създаването на класна стая, която е толерантна към грешките, рисковете и експериментите, отнема време. Но по същия начин, както при вашите ученици, вашият успех е въпрос на упоритост и фокусирани усилия. Ако вие демонстрирате постоянство, готовност да се учите от грешките, да изпробвате нови подходи и да експериментирате в класната стая, то рано или късно учениците ви ще започнат да правят същото!
Не забравяйте да ни споделите за вашите успехи и предизвикателства при създаването на толерантна към грешки класна стая в коментарите под статията!
Използвана литература: