Страшни ли са грешките?
Може би не всички сме били възпитани да гледаме на грешките като нещо позитивно. А те са. Ако искаме да растем и да се развиваме, то грешките са жизненоважни за този процес, защото ни помагат да подобряваме уменията и знанията си. Отношението ни към грешките е важна част от нашата нагласа за развитие. Затова е изключително важно ние – възрастните да покажем на децата, че грешките са техни приятели. A за да им станат приятели наистина, те първо трябва да ги опознаят.
Грешките са полезни! Но всички грешки ли са полезни? Какви са видовете грешки, коитo допускаме?
Не всички грешки са равнопоставени. Нека видим какво ние и децата можем да научим от различните типове грешки. (1)
Грешки за “протягане”
Грешки за “протягане” допускаме, когато работим за разширяване на знанията и уменията ни. Тоест, когато правим нещо ново и за първи път. Неслучайно ги нарекох “грешки за протягане”: те ни помагат да се протегнем малко по-надалеч от това, което вече знаем и можем.
Нормално е, когато правим нещо ново, да допуснем грешки. И именно от тези грешки ние учим най-добре. Защото ни карат да помислим за нов подход, чрез който да се справим със ситуацията. По този начин ние разширяваме знанията и уменията си.
Грешките са протягане са позитивни грешки. Ако никога не сме ги допускали, значи всъщност никога не сме предизвиквали наистина себе да придобием ново знание или умение.
Но понякога се случва така, че допускаме грешка след грешка и въпреки усилията ни да напреднем, ние стоим на едно място. Какво да правим тогава?
Причините за това може да са различни:
- Прескачане от решение на решение:
Това се случва, когато сме изправени пред даден проблем, но вместо да опитаме да задълбочим разбирането си за проблема, ние прескачаме от решение на решение. По този начин не се опитваме да развием уменията си, а стоим на повърхността и просто търсим “верния отговор”. Учениците често изпадат в този капан. - Неефективна стратегия за учене на нови умения и знания:
Представете си, че се опитвате да се научите да карате колело, докато стоите на пейка и някой ви разказва как се кара колело. В случая това би било неефективна стратегия за учене. Не очакваме да бъдете особено успешен колоездач след този урок! С учениците се случва същото. За да разберат наистина как работи батерия, която се зарежда с механично движение, може би те трябва не да слушат за това, а да разглобят фенерче с механична батерия и да проучат въпроса сами. - Твърде висока цел:
Понякога това, което се опитваме да научим, може да е твърде далеч от сегашното ни ниво. Тогава е нужно да адаптираме целта си. За да се случва ефективно учене трябва да се целим в зоната на най-близкото развитие – малко над това, което вече знаем и можем, но достатъчно далеч, че да има нужда да “разтегнем” знанията и уменията си. (2) Преди да поискаме от един първокласник да напише книга, първо трябва да му помогнем да се научи да чете и пише; след това да структурира съчиненията си с увод, изложение и заключение и чак след това да направи своя първи разказ.
“Грешките за протягане” са нещо хубаво. Когато допуснем такава грешка, е добре да я разгледаме отблизо, така че да извлечем максимална полза от нея. На база на направените изводи може би ще е необходимо да адаптираме подхода си многократно, докато не овладеем новото знание или умение, към което се целим. А след това? След това ще си поставим нова цел в зоната на най-близкото развитие, така че да се “протегнем” отново.
Грешките “Аха-моменти”
Тези грешки се случват, когато правим нещо и неочаквано стигнем до ново прозрение или ново знание. Пример за грешка тип “Аха-момент” е, когато едно малко дете пипне котлон и осъзнае, че котлоните могат да бъдат и горещи.
Грешките тип “Аха-моменти” могат да се разделят на няколко вида:
- Грешки при липса на теоретична подготовка:
Да си представим, че по време на експеримент в час по химия учениците се опитат да изгасят пламък със спирт. В този случай на тях им липсва теоретичната подготовка, че алкохолът не действа като водата и разпалва пламъка, вместо да го изгаси. За тях това ще е “Аха-момент”. За учителя по химия – стресиращ момент. Но ученето иска жертви. - Грешки за нюансите:
Често, когато усвояваме ново знание, осъзнаваме, че проблемът има много повече нюанси, отколкото сме си мислили. Например шумът в класната стая може да е причинен не само от неефективно управление на класната стая, но от ентусиазъм и разгорещена групова работа. - Грешни допускания:
Те са свързани с нашите дълбоки вътрешни убеждения. Можем да допускаме, че когато някой се затруднява с нещо, той ще се зарадва на съвет. Но след това да разберем, че често непоисканият съвет не помага. - Систематични грешки:
Допускаме тези грешки напълно несъзнателно, затова те често могат да бъдат забелязани само от външни хора. Например, ако някой наблюдава работата ни с децата, може да забележи, че много по-често посочваме момичетата, отколкото момчетата. Ето защо е важно да търсим обратна връзка от хората около нас. Те могат да имат изключително ценни наблюдения за нашата работа.
Можем да си осигурим повече “Аха-моменти” от грешките, когато сме рефлективни. Същото е и с децата. Ще им помогнем да извлекат максимална полза от своите грешки, когато ги попитаме:
- Какво беше неочаквано в тази ситуация?
Примерен отговор на ученик: “Когато доближих двата магнита, те се отблъснаха един от друг”. - Защо се получи този резултат?
Примерен отговор на ученик: “Изглежда тези два края на магнитите са с един и същ заряд” - Какво се получи добре и какво не се получи добре?
Примерен отговор на ученик: “Това, което не се получи добре беше, че не се сетих да обърна магнитите. Това, което се получи добре беше, че се наложи да прочета още веднъж урока за магнитното поле. Така научих нещо ново.” - Какво би направил по-различно следващия път?
Примерен отговор на ученик: “Бих прочел първо урока си, преди да взема магнитите. Така ще спестя ценно време.”
Грешки от непохватност
Както и името подсказва, това са грешките, които допускаме поради разсеяност, невнимание или липса на старание. Те се появяват в случаите, в които правим нещо, което можем добре, но все пак грешим. Например да сложим сол в кафето си. Между другото, повярвайте ми, такова кафе бързо ще ви разсъни!
Учениците често допускат грешки от непохватност. Сигурна съм, че може да си спомните за много контролни, на които децата са объркали най-лесните задачи от невнимание. Но и непохватните грешки могат да бъдат ценен извор на “Аха-моменти”. Благодарение на тях можем да осъзнаем в кои ситуации ние или децата губим своята концентрация и какво можем да направим, за да избегнем тези ситуации.
Грешките с “висока цена”
Грешките са полезни и от тях учим много. Но няма как да си затворим очите пред факта, че има грешки, които не искаме да допускаме. Обикновено за тях плащаме висока цена.
Не искаме да допускаме грешки, които могат да застрашат здравето на децата или нашето собствено. Може би Иван ще разбере, че правенето на салто за първи път върху бетонна настилка не е най-добрата идея на света. Но искаме ли той да научи това сам? Предполагам ще се съгласите с мен, че в тази ситуация е по-добре да го предпазим от подобен “ценен опит”.
Грешките с висока цена не са свързани само с животозастрашаващи ситуации. Това са всички грешки, които можем да допуснем по време на важни за нас събития. Например на интервю за работа,на матура, на изпит за университет, при спортно състезание и др.
Обикновено се опитваме да минимизираме шанса за допускане на грешки, които ни излизат твърде скъпо. Затова и влагаме толкова много усилия в процеса на учене и извличане на смисъл от всички останали грешки. Но дори и да се случи да допуснем грешка в ключов за нас момент, тя също е огромна възможност за нас да научим нещо ново.
Моята история с една грешка
Ще ви разкажа за такъв ценен урок, който получих на 13. Когато се подготвях за изпита си за прием в гимназия, пропуснах да се запозная обстойно с едно от изучаваните произведение. А и какъв беше шансът на изпита да се падне то? Както се досещате, на изпита се наложи да пиша интерпретативно съчинение точно върху това произведение. Това беше грешка с висока цена! Но тя ме научи урок, който следвам и до днес – да не разчитам на случайността. Познайте дали пропуснах да се задълбоча в произведение за кандидатстудентския си изпит 5 години по-късно?
Затова дори и ние или учениците да допуснем грешка, която ни струва скъпо, е важно да извлечем максимума от нея. Важно е да се запитаме:
- Какво ме учи тази грешка?
- Какви са причините, които доведоха до нея?
- Какво мога да направя по-различно следващия път?
Да бъдем честни
Да, грешките са ценни. Да, има грешки, които не ни се иска да допускаме и които биха ни стрували твърде скъпо. Въпреки това те също могат да дадат мощен тласък в нашето личностно развитие и усъвършенстване, стига да не разчитаме, че това ще се случи автоматично. За да извлечем максимума от грешките си, трябва да направим ученето от тях съзнателен процес – да рефлектираме в дълбочина върху грешките, които допускаме.
Същото е и с децата. Ако искаме те да растат и да се развиват, е нужно да им покажем защо и как грешките са техни приятели.
А сега ви предизвиквам да помислите за грешка, която сте допуснали като ученици, но чийто урок помните и до днес!
Литература:
- Briceno, E. (2015). Mistakes Are Not All Created Equal on www.mindsetsworks.com
- Л. С. Виготски – “Мислене и реч”, изд. “Наука и изкуство”, С. 1983 г.
