Има няколко взаимосвързани фактори, които се изследват в областта на мотивацията за учене. Такива динамично променливи фактори са стратегиите за учене и емоциите, свързани с ученето и училището. Ясно е, че учениците могат да полагат повече усилия по един предмет, отколкото по друг, въпреки че като цяло са вътрешно или външно мотивирани да учат. Учениците могат да проявяват повече старание и страст по даден предмет, отколкото по друг. Те могат да се стремят към по-дълбоко осмисляне на материала и към максимално ефективно разпределяне на наличните си ресурси (напр., време, знания, усилия), така че да постигнат своите цели. Увереността на учениците, че могат да постигнат целите си (self-efficacy) и усилията да оползотворят максимално ефективно ресурсите си (effort regulation), обикновено водят до по-високи оценки по даден предмет (Credé & Phillips, 2011). Подобно на това, позитивните емоции като радост, гордост и надежда, които могат да съпътстват часовете и/или ученето по даден предмет също предсказват по-висока оценка, за разлика от негативните като напр. отегчение и безпомощност.
Както емоциите, свързани с училище, така и стратегиите за учене се възприемат като важна част от по-сложното и многокомпонентно понятие ангажираност на учениците с училищните цели, дейности и порядки (school engagement) (Fredricks, Blumenfeld, & Paris, 2004). Тази ангажираност може да е когнитивна, емоционална и поведенческа.
- Когнитивната ангажираност се изразява в умението на учениците да регулират сами ефективността на стратегиите за учене, които използват, така че да постигнат структурирано, трайно и задълбочено разбиране на материала.
- Емоционалната ангажираност се изразява във валентността на емоциите, които съпътстват ученето. Позитивните емоции като интерес и радост говорят за емоционална ангажираност, за разлика от негативните като тревожност и отегчение.
- Поведенческата ангажираност с ученето и с училището се свързва с реалните усилия, внимание и постоянство, които учениците полагат, докато учат. Всеки един от тези компоненти на ангажираността с ученето и училището може да се измери и подлежи на промяна чрез промяна във взаимоотношенията с учители, родители и съученици. Високата степен на ангажираност на учениците с училището се свързва с висок успех, с вътрешна мотивация за учене и по-малка вероятност за отпадане от училище (Jang et al., 2009, 2012; Reeve, Nix, & Hamm, 2003; Reeve & Tseng, 2011). Нещо повече, ангажираността с училището и ученето предсказва автономна мотивация за учене на по-късен етап, заради задоволените базови потребности от автономност, свързаност и компетентност, които учениците откриват, общувайки с преподаватели, родители и съученици (Reeve & Lee, 2014).
