Гари Стейгър е образователен експерт, чията работа е свързана най-вече с идеята за учене чрез правене. Той, заедно със Силвия Мартинез, ще бъде гост на организирания от Частно средно училище “Българско школо” форум “STEAM школо под пара” в края на м. октомври.
Прочетете мнението на Гари Стейгър по важни въпроси, свързани с бъдещето на образованието и вижте програмата на събитието с негово участие, за да разберете кога и как може да се включите.
Как би обяснил на шестгодишно дете с какво се занимаваш?
Аз (Гари Стейгър) уча учителите как да преподават по-добре и да се възползват от възможностите, които технологиите предлагат за обогатяване на процеса на учене. Също така – участвам в конференции, пиша статии, публикувам книги и провеждам обучителна програма за учители. Силвия Мартинез също води работилници и прави презентации на конференции, но освен това отделя по-голямата част от времето си, за да ръководи нашия издателски бизнес, където тя е много ефективна и съумява да сподели мъдростта на креативните преподаватели със света. Всичко това е предшествано от кариера като електроинженер, работещ за космически изследвания, опит като софтуерен инженер и представител на компания за видео игри.
Опиши своята визия за образователната система след 20 години. Какво е необходимо, за да се превърне тази мечта в реалност?
Единственият начин училището да остане важно в бъдещето е, ако съумее да поеме своята отговорност да представя на децата неща, които те все още дори не знаят, че обичат. Училището трябва да демократизира достъпа до опит и знания, които не могат да бъдат намерени у дома, по телевизията или онлайн.
Сподели един образователен мит, който трябва да бъде развенчан веднъж завинаги.
Митът, че ученето има нещо общо с оценките и че образованието се основава на концепцията за недостиг (идеята, че има ограничен ресурс, който трябва да бъде разпределен между учениците спрямо резултатите им). Училището няма нужда да бъде институция, която класира, разпределя и разделя своите ученици.
Избройте три умения, които учениците трябва да придобият в училище, така че да се развиват успешно като възрастни. Как се изграждат най-добре тези умения?
Необходимо е да научим учениците да решават проблеми, които дори техните учители не могат да предвидят. Това изисква смиреност, любопитство и желание да се откажеш от инертната и “болезнено затлъстяла” учебна програма.
Компютърното програмиране дава на младите хора увереност по отношение на комплексния и технолигично усложняващия се свят. Това е като антидот за множество социални болежки, включително нарастващия авторитаризъм, недоверието в науката и ирационалния страх към изкуствения интелект.
Периодите на вглъбяване често съпътстват задълбоченото учене. Училищата трябва да се грижат за това да създават условия,в които учениците да стават добри в нещо. Това “нещо” винаги е различно – то може да бъде определено за всеки индивидуално, но в крайна сметка е резултат от много упражнения, менторство и подкрепа от общността.
Какви са най-честите предизвикателства, които срещат преподавателите, когато се опитват да използват стратегията “учене чрез правене” в класната си стая? И какъв съвет бихте им дали?
Най-оскъдният ресурс в едно училище е времето. Спасяване на колкото се може повече време от “лапите” на неефективни процедури, организационни структури и остарели традиции в учебния ден е едно добро начало. След това идва ред на голямата идея – въведена от Жан Пиаже, който казва “знанието е следствие от опита”. Всяко образователно предизвикателство може да бъде преодоляно чрез създаването на автентични преживявания за учениците, докато традиционната образователна система не предлага нищо подобно или предлага относително бедно преживяване вместо това.
Представете си, че се връщате назад във времето и срещате своето младо Аз в първия ви ден като учител – какъв съвет бихте си дали?
По-малко ние, повече те. Всеки път, когато си помислиш, че трябва да се намесиш в ситуация, в която децата учат, попитай се “Има ли как да организирам нещата така, че аз да правя по-малко неща, а те да правят повече”.
Имали ли сте наскоро пример за отлично преподаване и задълбочено учене, който да ви е вдъхновил наскоро?
Съвсем скоро работих с училище, в което любопитството, игривостта, причудливостта, случайността и всичко присъщо на детството бяха на почит. Беше очевидно, че децата са обгрижени, добре познавани, обичани, уважавани и подпомагани от възрастните в училището и че всеки аспект от организацията на пространството, малък или голям, бе внимателно обмислен. Видях дете само на 22 месеца “помагащо” на своя учител, докато тя довършваше на компютъра си дизайна на нещо, което да бъде изпратено за лазерно изрязване. След това тя взе детето и отиде до машината за лазерно изрязване, където се намираха личните дървени кукли на всички деца в класната стая, които бяха специално гравирани и изрязани. Играта с тези кукли е напълно в унисон с творческите игри на малките деца, обогатява учебните резултати, включва 3D дизайн – дори когато е приложена от начинаещ учител без опит в дигиталните технологии – и ни напомня да прегърнем с отворено съзнание света на децата, така че техните съвременни очаквания и лични преживявания, които носят в училище, да се разглеждат като дар, върху който всички ние можем да изградим по-светло бъдеще.
Ако искате да посетите форума “STEAM школо под пара”, по време на който ще се проведат панелна дискусия, изложение на организации, работещи в областта на технологиите и образованието, както и специална работилница, водена от Гари Стейгър, разгледайте програмата ТУК.
