Отпадане от училище: 6 добри практики за превенция

Във всяко училище има процент ученици с неприемливо, дори екстремно поведение. Обикновено те са застрашени от отпадане, но много често именно тези децата имат нужда от подкрепа. От нас зависи и да разчетем кодираните съобщения в конкретните поведения, за да им помогнем да преодолеят ситуацията, която ги предизвиква.

По данни на Евростат през 2022 г. преждевременно напуснали образователната система в България са над 10% от младежите между 18 и 24 години. Процентът на отпадане от училище е по-висок по-висок от средния за ЕС, което прави темата болезнено актуална. Без диплома за средно образование младежите често заемат нископлатени работни позиции, нямат достъп до качествено здравеопазване и е възможно да продължат и задълбочат цикъла на бедност, който създава огромни предизвикателства за социално-икономическа реализация на семейства и цели общности.

Как да се справя с дете, което има екстремно поведение? Как да му помогна да остане в училище? Въпроси без достатъчно ясен отговор, които не дават спокойствие на много учители и директори в страната. 

В тази статия ще разгледаме три стратегии за справяне с неприемливо поведение и още три за превенция от отпадане от училище. Нашите шест предложения не включват превръщането на преподавателите в страховити диктатори, а показват как да развием уменията си в посока креативност, стратегическо планиране и анализ на данни. 

Превенция срещу отпадане от училище

За много ученици отпадането от образователната система се явява кулминация на години академични препятствия, грешни стъпки и грешни съзнателни или несъзнателни решения. Понякога това е избор, който семействата взимат поради недостиг на финансови средства или нужда от помощ при отглеждането на по-малки братя и сестри. Напускането на училище може да бъде и резултат и от скука и неспособност на децата и младежите да видят връзка между образованието и личния успех.

До момента по света са направени десетки проучвания на проблема за отпадане от училище и са предложени множество решения, приложими на регионално, национално и глобално ниво. В редовете по-долу ще разгледаме 3 стратегии за превенция срещу отпадане от училище, които се доближават най-много до реалността в България и ресурсите, с които разполагаме.

1. Изградете връзки с родителите и си партнирайте в образователния процес

Въпреки че ролята на родителите се променя в различните образователни етапи, тяхната постоянна ангажираност е ключов фактор за успеха на учениците – от редовната комуникация с училищния персонал, до познаването на графика на децата и техните силни и слаби академични страни. За съжаление демонстрирането на незаинтересованост от страна на родителите е тъжната истина в много училища, при това сред семейства от различни етнически групи, където процентът на отпадане от училище е висок.

Нека разгледаме четири начина за ангажиране и въвличане на семействата в учебния процес. 

Родителски срещи

Родителските срещи са класически инструмент за комуникация с родителите. Традиционно те се провеждат по веднъж или два пъти на учебен срок и целят да информират родителите по текущи и неотложни въпроси, касаещи училищния живот.

Ако обаче забелязвате негативна тендеция, свързана с ниска ангажираност от страна на родителите, е време за промяна, която е добре да обмислите внимателно:

• Поставете си цели и очаквани резултати по отношение комуникацията с родителите на вашите ученици. Създайте си визия – направете проучване и опишете ситуацията към настоящия момент и на база на тези данни си поставете цел и очаквани резултати за това как искате да изглежда ангажираността на родителите в учебния процес;
• Увеличете честота на срещите между учители и родители. Не е задължително организираните събирания да са еднотипни през цялата учебна година – планирайте различни вариации: индивидуални, на ниво клас, випуск или за цялото училище. Добър вариант е да проучите желанието на родителите колко често имат нужда да разговарят с учителите на децата си и колко често имат възможност да присъстват на родителска среща;
• Поставете фокус на всяка родителска среща. Информирайте родителите за нуждата от среща и фокуса на предстоящия разговор. Срещите могат да бъдат за обсъждане на: успехи и постижения, рискове и проблеми, училищни въпроси, участие в състезания, общностни събития, разрешаване на казуси и други.
• Дайте възможност на родителите да говорят. Като учители ние винаги имаме какво да кажем за учениците си, защото прекарваме много време с тях, но същото се отнася и за родителите. Те също имат какво да споделят с вас, имат въпроси, несигурности и неувероности. За да постигнете истински разговор, работете в посока доверие между родител и учител и споделени очаквания и възможност за равно участие в срещите.

Академия 5+ ни дава вдъхновение за провеждане на иновативна родителска среща. 

Посещения по домовете 

Друг класически метод за общуване между родители и учители е домашното посещение. Обикновено прибягваме до визита ако детето отсъства често, по време на пандемия, при проблемно поведение или по заповед на директор.

Ако искаме да изградим доверие и партньорство, трябва да променим честотата и поводите за посещение. Замислете се – вие бихте ли си партнирали с човек, който ви носи само лоши новини и говори единствено за проблемите на вашето дете? Вероятно отговорът е не.

Направете домашните визити по-чести, посещавайте домовете на ученици в риск, за да споделите хубави неща за детето, дори най-малките успехи. Говорете за възможности, за нужда от образование и най-важното – слушайте. Чуйте какво има да ви каже това семейство, наблюдавайте средата, в която расте детето и предприемете индивидуални мерки на база разговора.

Училище за родители

За да постигнем успех с учениците и да предотвратим отпадане от училище, е добре да установим контакт с родителите още в началото на учебната година.

Методът училище за родители е иновативен за страната ни, но вече се ползва и печели все по-голяма популярност. Идеята е учителите и ръководството да организират полезни родителски срещи – работилници, лекции и уебинари по теми като социално-емоционално развитие на децата, екранно време, проблеми с комуникацията, скрити послания, език на тялото, емоционална интелигентност и т.н. Тези събития дават пространство за общуване между родители и учители, поставят двете групи в нови роли, сплотяват училищната общност и дават ценни съвети и насоки на родителите.

В немалко училища има случаи на ранна бременност сред ученичките и съответно – прекъсване на обучението им заради отглеждане на бебето. Ако в училището ви има деца-родители, можете да организирате беседи за бъдещи и млади майки. По този начин ще подкрепите младите жени с насоки за здравословен начин на живот, очаквания към бременността, отглеждане на бебе и необходимост от образование, с което да осигурят по-пълноценен живот за бъдещите си деца.

Участие в учебния процес

Родителите могат да бъдат въвлечени в учебния процес по много начини. Преди да предприемете крачки към тази стратегия, планирайте внимателно родителското участие, прегледайте визията си и учебните си цели и се посъветвайте със самите родители, преди да сте обявили “колаборацията” пред учениците. Ето и няколко идеи:

• “Седмичен бюлетин на класа” е книжно тяло или цифров файл с текст и снимки, който ежеседмично обобщава напредъка на класа. Целта е родителите да бъдат наясно какви успехи и трудности сте срещнали и какво ви предстои, за да знаят как могат да подкрепят децата си извън училище;
• “Открит урок” е позната стратегия, в която най-общо казано вие провеждате (не)обикновен урок пред публика – ръководство, учителска колегия и родители. Ако провеждате по-често такива събития, родителите ще се чувстват по-близо до училището и ще имат възможност да наблюдават децата си в реална учебна среда. На тази база, бъдещите ви разговори ще бъдат по-задълбочени и целенасочени;
• “Вечер на учебния материал” е иновативна за България стратегия. Отнася се до регулярни вечерни събирания между учители и родители, по време на които учителите разказват какъв учебен материал предстои да вземат с класа. Идеята е родителите да могат по-ефективно да подкрепят децата си с домашните, преди изпит и с ежедневната им самоподготовка;
• “Ролеви модел” е добре позната стратегия за пряко ангажиране на родителите. Учителите организират тематични събития за учениците, по време на които някой родител влиза в роля на гост-лектор. Темите, по които родителите ще споделят опита си, са всеобхватни: кариера, лични успехи и неуспехи, отказ от зависимости, лична философия и т.н.

2. Изградете добра връзка с учениците си

Загрижените учители – тези, на които децата биха се доверили и които биха потърсили при нужда – могат да променят животи! Именно това са учителите, от които може да зависи дали един ученик с неприемливо ще се поправи и остане в училище или ще отпадне.

На първо място, необходимо е да проявяваме искрен интерес към живота на учениците от класа ни, като подаваме ръка при трудност и проявяваме емпатия към историите, които чуваме. При по-сериозни казуси с деца и ученици, които не се чувстват приети или подкрепени в класа или в семейството, подходът за превенция срещу отпадане от училище е различен. Много директори назначават преподаватели за ментори или отговорници към деца в риск, които:

• Провеждат регулярни срещи с детето, което менторират;
• Изслушват проблемите и нуждите му;
• Предлагат съвети и емоционална подкрепа;
• Насърчават го да учи, да посещава консултация и индивидуални срещи с учители;
• Комуникират със семейството на детето.

В същия контекст в много американски училища формират т.нар. “училищни семейства”. Училищното семейство се състои от един учител и група ученици в риск, които споделят открито затрудненията си, учат заедно и се подкрепят в борбата срещу отпадане от училище.

Но как да изградим добра връзка с учениците?

• Бъдете честни и открити; 
• Проявявайте емпатия, не съжаление;
• Оставете пространство на учениците да говорят;
• Изслушвайте, задавайте въпроси, но не осъждайте учениците си;
• Поставете граници и потърсете помощ от компетентни лица и органи, ако срещате затруднение и усещате прекомерна морална тежест.

3. Направете образованието смислено за всяко дете 

Скуката и неангажираността по време на час са две големи причини, поради които учениците спират да посещават училище, а в последствие се появява и рискът от отпадане от училище. В редица проучвания сред деца и младежи, преждевременно напуснали училище, скуката и липсата на връзка между училищния и реалния свят са най-често назоваваните причини.

За да запълним тази пукнатина в образованието, е необходимо да преосмислим образователния процес, който предлагаме, и как той води до отпадане от училище: 

• Откривайте уроците си със “Защо е важно?”. Отговорът на този въпрос ще даде смисъл на учениците и ще ги фокусира;
• Подхождайте индивидуално към учениците си, дори това да налага провеждане различни уроци в един випуск, или диференциране на учебните материали;
• Използвайте примери от реалния живот, които да подкрепят и онагледяват учебния материал;
• Редовно предлагайте различни възможности за развитие, допълнителни задачи и образователна подкрепа; 
• Следвайте визията си за успех и показвайте редовно на учениците как напредвате заедно.

Един положителен пример за превенция срещу отпадане от училище е стратегията “Учене чрез голямата картина”. Училищата, които подхождат към образованието чрез голямата картина, организират стажове в местни фирми и нестопански организации за своите ученици и ги интегрират в редовната учебна седмица. По този начин децата не усещат допълнителна тежест и могат да се върнат към семейните си ангажименти в края на учебно-работния ден. Учениците имат учители-отговорници, които ги подкрепя в откриването на подходящ стаж, а на работното си място имат ментор. Тази стратегия свързва училище и работно място, като показва директно как са приложими усвоените в клас знания, умения и нагласи.  

Работа с ученици, които имат неприемливо поведение

Предизвикателното поведение на учениците често обезсърчава преподавателите и дори е причина за напускане на професията. Когато учениците се държат по този начин, обикновено имат нещо, което им тежи и имат нужда да споделят, но не знаят как и на кого. Като супер-учители е ценно и важно ние да познаваме различните причини за това поведение, да реагираме подходящо и да адресираме конкретно поведение, за да понижим риска за отпадане от училище.

Ще разгледаме три стратегии срещу отпадане от училище, които ще ви подкрепят по пътя към овладяване на класната стая и да превключване от екстремна към позитивна образователна атмосфера.

Превантивно говорене

Много често стратегиите предлагат начин за справяне по време и след предизвикателна ситуация, но личното ми мнение е, че ключът е в превенцията. Регулярното превантивно обсъждане на приемливо и неприемливо поведение дава възможност на учениците да си сверят часовника (защото дадено поведение може да е нормално в тяхното семейство) и да знаят какво вие наричате “неприемливо”, “крайно” или “предизвикателно” поведение.

Направете кратка и лежерна дискусия по темата по време на час. Можете да започвате или  завършвате по този начин часовете си, или да ползвате разговора за почивка между задачите. По време на обсъждането говорете ясно и конкретно. Опишете детайлно какво представлява приемливо и неприемливо поведение и го сравнете с представите на учениците.

Имайте предвид, че за всеки човек – ученик или учител – границата е различна, затова наистина говорете често и честно по темата. За малките ученици, които все още нямат изградени навици, разговорите ще бъдат ценни и ще им помогнат да спазват правилата в класната стая. За по-големите ученици тези дискусии може да се превърнат в своеобразен “АХА! момент”, в който те осъзнават, че някои действия наистина са проблем за околните. С всяка следваща дискусия променяйте леко фокуса – оставяйте учениците да говорят, да задават въпроси и наблягайте на желаното поведение, не на нахокване. 

Поощрявайте

Когато аз бях ученичка, доброто поведение обикновено не се обсъждаше, но затова пък всяка грешката – малка или голяма – се порицаваше напоително. В вярвам, че динаги съм вярвала, че доброто поведение трябва да се забелязва, да се отразява, да има значение. Това е дори по-важно от порицаването на неприемливото поведение, защото поставя фокуса на класа върху добрия пример. 

Много често в учителската ни практика казваме неща от сорта на: “Не говори, Иване!”, “Докога ще закъсняваш, Мария!”, “Тони, колко пъти трябва да кажа, че не се яде в час?!”. Понякога дори това е всичко, което отразяваме по отношение на дисциплината в клас, а всички останали ученици в класа – подготвени, нахранени, спокойни, позитивни, старателни, внимателн – остават незабелязани. Така несъзнателно, нежелано, но сигурно обръщаме внимание единствено на неприемливото поведение, а всички добри постъпки приемаме за даденост.

Клаъст има нужда от повече реплики като “Благодаря ти, че си навреме и подготвен за час!” или “Поздравявам те, че успя да се нахраниш и освежиш по време на междучасието”. Всички ученици искат да бъдат забелязани, признати и оценени. Създайте култура на класната стая, която показва това. За целта: 

• Поощрявайте вербално на ниво клас спазените правила, а поведението на нарушителите адресирайте тихо и спокойно; 
• Изградете система за проследяване на спазването на правилата и подсигурете награди за високи постижения – парти-петък, фотосесия на класа, посещение на културно събитие и т.н. 

Демократичната класна стая ни показва как да изградим култура, в която се поощрява добрия пример и какви са резултатите от това. 

Изслушвайте

Понякога е трудно да се справим с агресивна проява, ядосан ученик и шумен клас. Всички тези поведения тестват нашите граници, изтласкват ни извън зоната ни на комфорт и представите ни за учебен процес. Човешко е това поведение да доведе до негативни емоции в нас, но няма как да постигнем промяна, отговаряйки със същото гневно поведение.

В екстремна ситуация запазете спокойствие, не викайте, дори понижете тон и демонстрирайте очакваното поведение от класа. Настанете нарушителите близо до вас и проведете тих разговор, без да прекъсвате ученето на останалата част от класа. Опитайте се да разберете какво е предизвикало поведението им, попитайте ги как се чувстват в този момент, потърсете конкретна емоция – ярост, гняв, тъга, разочарование, скука, обида са едни от най-честите провокатори на екстремно поведение. 

След като сте открили корена на проблема, предложете стратегия за справяне, например разходка за освежаване, броене от 10 до 0 или писмена саморефлексия. Всички тези дейности целят да променят нагласата на ученика и да дадат време на организма да се справи с емоцията.

Дори и да получите отказ, насмешка или обида в отговор – останете спокойни, грижовни и състрадателни. Потърсете заедно друго решение, но останете в зоната на добрия тон, защото само там шансовете ви за успех са положителни. 

Отпадане от училище: заключение

Темата за неприемливото поведение, децата в риск от отпадане от училище и агресията в клас е дълга и необятна, а същевременно винаги актуална и необходима. Терминът “предизвикателна ситуация” говори сам за същността си – има поведение, което предизвикват коктейл от негативни емоции както в учениците, така и в нас.

Но ако се замислим, проблемните ученици и техните родители живеят в изграден стереотип и очакват от страна на училището забележки, наказания и отстраняване. Нека ги изненадаме! Ако наистина искаме да постигнем промяна и да намалим риска от отпадане от училище, трябва да останем спокойни, разумни и целенасочени – да тестваме различни стратегии и да се водим от желанието си децата да останат в клас.

_______

Литература:

1. https://www.readingrockets.org/article/building-parent-teacher-relationships
2. https://www.edutopia.org/student-dropout-retention-strategies
3. https://www.foundationeducation.edu.au/articles/7-ways-to-handle-bad-behavior-in-the-classroom
4. https://www.wgu.edu/heyteach/article/6-tips-skillfully-managing-extreme-student-behaviors1802.html
5. https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor-2022/bg/country-reports/bulgaria.html