Успешното представяне на вашите ученици по време на проектно-базирано обучение зависи от качеството на вашите инструкции и обратна връзка
Началото на работата по даден проект и представянето на крайния продукт са двете най-ключови точки при проектно-базираното обучение (ПБО). В началото поставяме пред учениците предизвикателен проблем, на който ще трябва да намерят решение, а в края на проекта те представят откритията си под формата на някакъв продукт – презентация, реч, видео, плакат, уебсайт или др.
Можем да сравним учителя при проектно-базираното обучение с треньор по плуване. В началото треньорът надъхва състезателите за предстоящото първенство, а тяхната ‘презентация’ е представянето им на старта. И в двата случая началото и краят са най-ярките моменти, между които се извършва тежката работа – самата подготовка. Тогава учениците трябва да развият и усъвършенстват нужните умения и знания, за да отговорят на основния въпрос на проекта и да се подготвят за предстоящото представяне на откритията или решенията си.
В тази статия ще ви представим три стратегии, които ще ви помогнат да подготвите учениците си за проектно-базирано обучение.
Да поставим стабилна основа
Когато учениците се срещат за пръв път с даден материал те се нуждаят от целенасочени инструкции, чести проверки на разбирането, ръководена практика и възможности за самостоятелни упражнения. Вярно е, че понякога е важно учителят да се ограничи до даването на съвети и насоки по време на проект, но по време на подготовката той трябва да дава инструкции, корекции и обратна връзка.
С напредването на работата по проекта инструкциите могат да се намалят за сметка на възможностите за съвместна работа между учениците. Ако в началото инструкциите на учителя са насочени към научаването на нови факти и идеи, то по-нататък преподаването има за цел да затвърди наученото и да го обобщи в основни принципи и приложения.
Същото важи и за обратната връзка. В началото учителят дава оценка на работата на учениците, но с развитието на проекта им предоставя различни възможности за самооценка, което ги подготвя за по-предизвикателните задачи и въпроси в края на проекта.
Ключови стъпки за този начален етап:
- В началото въведете основните понятия и знания чрез демонстрации, упражнения и обратна връзка.
- С времето целта на преподаването се измества към затвърждаване на наученото и разбиране на същността на изучаваната материя. Организирайте упражнения, които да създават възможности за сътрудничество и дискусии (пр. Сократичен семинар, кооперативно обучение, “световно кафене”)
- След като учениците усвоят основните знания и умения, нужни за изпълнението на проекта, предайте отговорността за обратната връзка на учениците и се фокусирайте към подобряването на ефективността им и управлението на процесите в класната стая.
Да следим напредъка си
При тренировките по плуване спортистите постоянно наблюдават темпото и времето си и преценяват дали техниката и усилията им са достатъчни, за да поддържат или подобрят представянето си. Учениците трябва да правят същото, докато работят по проекта – да сравняват своята работа с примерите дадени от учителя, да сравняват текущите си чернови с предишните, да отбелязват напредъка си и да отразяват постиженията си. Това са важни стъпки към самоорганизацията на учениците и поемането на отговорност за собственото им учене.
Ключови стъпки при следенето на напредъка:
- Осигурете няколко работни примера за справка на учениците.
- Помолете учениците да си създадат папка, в която да пазят чернови и/или копия на работата си, за да могат да сравняват разликите в процеса на работа.
- Отделете време за регулярна рефлексия, на която учениците да преглеждат направеното досега и да начертават следващите си стъпки въз основа на резултатите.
Да четем, пишем и говорим
Най-добрият начин един плувец да стане по-добър е чрез тренировки за развиване на техника, издръжливост и скорост. В проектно-базираната класна стая учениците тренират мисленето си чрез задачи за четене, писане и говорене (а не преписване, диктовка и наизустяване). Тези задачи не бива да са самоцелни, а да надграждат знанието на учениците по предмета.
Един начин да свържем тези три когнитивни задачи е като използваме методи и стратегии, които изискват и трите подред. Пример е “стратегията на четирите C-та”:
- Какво Счита автора
- С какво се Съгласявате в текста?
- С какво от текста бихте Спорили?
- Какво от текста се Стремите да постигнете?
Първо учениците трябва да прочетат статия или откъс от даден текст и да напишат отговор на въпроси по текста, след което да обсъдят прочетеното с останалите.
Ключови стъпки при задаването на задачи за четене, писане и говорене:
- Осигурете на учениците примерни отлични образци и ги помолете да ги използват за създаването на оценъчна скала, с която да следят собствената си работа.
- Изберете стратегии за работа, които позволяват на учениците да дават и получават обратна връзка върху задачи за четене, писане и говорене. Някои примери са:
- Обратна връзка в малки групи, като учениците могат да изберат с кого да са в група. Така ще се чувстват най-комфортно да споделят откровено обратната си връзка.
- Малки групи с ученици с различни мнения и интереси. Така ще видят различни гледни точки.
- Стена за обратна връзка, където учениците да могат да оставят отговори и да получават анонимни (или не) мнения от съученици.
- Уверете се, че учениците развиват и основни компетентности свързани с четенето, писането и говоренето като например подчертаване на ключови думи, обобщаване, водене на записки и създаване на мисловни карти.
Проектно-базираното обучение се нуждае от внимателен баланс между директно обучение от учителя и самоорганизация на учениците. Въпреки че подготовката остава в сянка при представянето на продукта накрая на проекта, тя е всъщност най-важната част от обучението. В тази статия ви представихме три стратегии, които да използвате при подготовката и множество практики, с които да ги реализирате. Надяваме се да изпробвате възможно най-много от тях.
Материалът е адаптиран от Edutopia.