Схващането, че преподаването на химия трябва да се случва основно по класическия начин, тъй като трудно се прилагат иновативни подходи, е мит, който ще разбием до края на тази статия. Ще разгледаме как чрез различни дигитални платформи, експерименти и много интересни факти, учениците на Десислава Стайкова-Маринова оценяват въздействието на СО2 върху жизнените процеси, живите организми и климатичните процеси.
Г-жа Маринова е учител по биология и химия в Профилирана гимназия за чужди езици “Васил Левски”, град Бургас.. 24-годишният ѝ преподавателски опит я е научил как да комбинира успешно класически и иновативни подходи. Научна пещера за бягство от класната стая ”ОТ ПЕЩЕРАТА ДО КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ” е проект, който довежда до 99% вдъхновени ученици, които изучават активно химия или биология, и до учителка, която прилага практиката с нови випуски от 2018 година насам.
ВИЗИТКА:
Име на практиката: Научна пещера за бягство от класната стая “ОТ ПЕЩЕРАТА ДО КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ”
Подходяща е за: ученици в 9. и 10. клас; за часовете по Химия и ООС, Биология и ЗО, География и икономика и технологии.
Прилага се: в 9. и 10. клас в часовете по химия и биология
Необходими материали: детектор за въглероден диоксид
Цели:
- Постигане и надграждане на ДОС по Химия и ООС, Биология и ЗО, География и икономика и технологии
- Развитие на уменията за работа в екип
- Развитие на дигитални компетентности
- Развитие на комуникационни умения
- Създаване на умения за планиране и провеждане на химични експерименти
- Упражняване на способностите за формиране на изводи и заключения от проведени експерименти
- Развитие на четивна грамотност през работа с текст, таблици и графики
- Развитие на умението за оценяване на въздействие на въглероден диоксид
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Практиката е многокомпонентна, но въпреки това отнема само 4 учебни часа. За учителите обаче планирането, провеждането и оценяването на резултатите от Научна пещера за бягство от класната стая “ОТ ПЕЩЕРАТА ДО КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ” отнема около 20 дни.
Нека разгледаме отделните елементи, които са част от научната пещера.
Самоподготовка на учениците
Преди да стартират дейностите по проекта, г-жа Маринова дава на своите ученици задача за самостоятелна работа, която цели младежите да дойдат подготвени в час. Те трябва да изследват влиянието на климатичните промени върху екоравновесието, а след това да изготвят презентации и други визуални материали.
Помощни въпроси за учениците:
- Как се отразяват климатичните промени на природа в България?
- Какво е влиянието на климатичните промени върху биоразнообразието?
- Какво е влиянието на променящия се климат върху човека и здравето му?
Снимка 1. Слайд от презентацията на учениците, показващ работата по експеримент
Експерименти
Тъй като проектът е практически насочен, експериментите са важен елемент в научната пещера. Експерименталната част е достъпна, използват се нагледни средства и може да се приложи и в домашни условия, и в обикновена класна стая. В рамките на проекта учениците участват в следните експерименти:
- Окарстяване на варовика и вулкан
- Изследване на въглеродния диоксид в класната стая
Продукти
Учениците работят по групи върху поставените задачи. Те са разделени на случаен принцип, като целта е във всеки екип да има ученици с различно ниво на знание. Ето и списък със задачите и съответно продуктите, по които учениците работят в рамките на научната пещера.
1. След като учениците изследват връзката между количеството на въглеродния диоксид и температурата, те имат поставена задача да изработят графики, които нагледно да представят влиянието.
2. Да създадат брошури, разказващи за научната пещера.
3. След като учениците измерят въглеродния диоксид в класната стая с детектор за въглероден диоксид, те трябва да покажат резултата от изследването графично, като за целта изработват графики.
Снимка 2. Глогстер – дигитален плакат, изработен от един от екипите на научната пещера
4. Използвайки приложението Foday.com, учениците трябва да изработят вестник, в който да поместят информация по проекта.
5. Един специален екип от ученици има задача да създаде дигитален плакат – глогстер, ползвайки приложението Edu.glogster.com.
6. Друг екип от младежи трябва да изработи облак и лабиринт с помощта на приложението Festisite.
7. Трети екип работи по комикс и постер.
8. Четвърти екип създава презентация, която представя пред училищната общност.
Снимка 3. Визуализация, изработена от ученици
Открит урок
По време на това заключително събитие учениците от 9. и 10. клас демонстрират своите нови знания и умения, както и всички продукти, които са изготвили в рамките на проекта. Именно тук те споделят своя анализ относно последиците от глобалното затопляне.
Оценяване
Оценяването на напредъка на учениците също е по нетрадиционен начин – с нашумелите escape стаи. Science Escape Cave е въпросник, който съдържа три работни листа с различни по сложност задачи.
За да “избягат” от науната пещера, учениците трябва да решат вярно всички задачи. Ако го направят, те ще открият код, който трябва да въведат в Google Forms – онлайн въпросник, част от приложенията на Google. Само когато събират всички кодове последователно, те могат да достъпят до отделните задачи и накрая – успешно да излязат от пещерата.
Снимка 4. Част от задачите в научната пещера за бягство от класната стая
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
“Само две от децата, работили по проекта, в момента не изучават химия или биология интензивно!”, гордо споделя г-жа Маринова. По думите ѝ този начин на работа създава трайни знания за въглеродния диоксид, климатичните промени, химичното и екологичното равновесие.
Докато работят по проекта, младежите имат поле за изява на техните таланти, креативности и хобита, като в същото време усвояват нови академични знания. Така, наред с историята на почти всички деца (без две), които са се насочили към природните науки, стои и историята на Александър Маринов. Тогава той е ученик в 11. клас и има изразен интерес към дигиталния свят и програмирането. Г-жа Маринова забелязва това и му поставя задача – да проведе обучение на останалите ученици по програмата Ардуино. “В момента той е студент по програмиране!”, разказва запалено учителката.
Снимка 5. Резултати от проекта: страница от ученическия вестник, част от изработените графики и група от ученици – участници в проекта
В резюме, приложението на тази практика повишава значително ангажираността, мотивацията за учене, дигиталните компетентности, креативността, умението за работа в екип и академичните знания. Всичко това, от своя страна, кара учениците да се чувстват сигурни в себе си и готови за полет към мечтите.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ?
Предизвикателство за г-жа Маринова се оказва оборудването в училище, където няма лаборатория и детектор за въглероден диоксид. Тези две препятствия обаче не са спирачки за нея, тъй като тя открива експерименти, които са лесни за изпълнение в обикновена среда, а колкото до детектора – взима го на заем от друго бургаско училище.
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
Ако имате практика, която може да бъде полезна на други учители, ще се радваме да се свържете с нас и да ни разкажете за нея!
Автор на статията
Нина Ружина завършва География в Софийски университет “Св. Климент Охридски” и следва Международен алтернативен туризъм в НБУ. До голямата ѝ среща с учителската професия, за която мечтае от дете, работи в сферата на културата и туризма. Част е от възпитаниците на “Заедно в час”, випуск 2016, като в тази роля преподава 2 години в ПГ “Георги Сава Раковски”, гр. Костенец; след това става част от екипа на Заедно в час и подкрепя новите учители по програма “Нов път в преподаването”, сетне отново се връща към мечтата си и до момента е учител в ЧПГДН “СофтУни Светлина”. В prepodavame.bg твори по темите за гражданско образование и права на децата.
