Учениците в Първа езикова гимназия, гр. Варна, са мотивирани, любознателни и инициативни. Няколко учители, начело с Мария Симеонова и Павлина Стоянова, създават предизвикателен проект, чрез който целят да надградят ключови умения у младежите като критично мислене, работа в екип, презентационни умения, дигитална и медийна грамотност.
“Създаване на обяснително видео УчаСе” се развива в рамките на една проектна седмица и има мултидисциплинарен характер. Задачите обхващат предметите география, история, химия, информационни технологии и немски език, и паралелно развиват ключовите (гореспоменати) умения на 21. век.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Още преди да стартира проектната седмица, преподавателите Мария Симеонова и Павлина Стоянова планират визията на проекта. В голямата картина те включват основни концепции и умения, които ще преподават, очаквани резултати и крайни продукти, както и кои учебни предмети ще интегрират в дейностите.
Първа стъпка: учителско планиране
Преди началото на проекта, всички ангажирани с дейността учители, се събират на екипна среща. Заедно обсъждат какво предметно знание ще “пречупят” през заданията, как ще оценяват постиженията на учениците и каква ще бъде темата на проекта. Следващата задача за срещата е да определят в какви екипи ще работят младежите и да групират децата на случаен принцип.
В проекта “Създаване на обяснително видео УчаСе” по темата “Да си еко е яко” са интегрирани учебните предмети:
- Немски език, на който се говори и пише във видеата;
- География и химия са предметите, които изпълват видеата със съдържание и научни концепции;
- Информационните технологии подкрепят учениците в създаването и обработката на различни дигитални продукти – презентации, видеа, таблици, диаграми и т.н.
Втора стъпка: самостоятелна фаза за ученици
В началото на проектната седмица учителите по четирите предмета представят проекта на своите ученици, дават им задачите, критериите за оценяване, контролните листове и ги групират в екипи. През цялата седмица всички учители са сред учениците и са готови да им дадат яснота по някои въпроси и да ги подкрепят в дейността им.
Като първа стъпка от проекта, учениците имат за задача да изследват зададената им тема. Всеки трябва самостоятелно да разгледа минимум три източника – книга, статия, видеоклип, учебник или друго – а след това да изведе в писмен вид най-важните си открития.
В края на този ден екипите разполагат със солидно проучване, направено от около 12 различни източници, и синтезирана в папки, голям обем информация.
“Настояваме всеки ученик да има своя папка, в която да прилага доказателства от проучването си – скрийншот от видеото или разпечатана статия с подчертани ключови факти от нея.”, разказва г-жа Симеонова.
Трета стъпка: Учениците обсъждат
През втория ден от проектната седмица екипите започват активна работа по своите видеа. Задачата, която имат за изпълнение на този етап, е да обсъдят събраната информация, да отсеят повтарящото се и да синтезират ключовите точки, върху които ще базират сценария и съдържанието на видеото си.
Четвърта стъпка: Творчество
Третият и четвъртият ден от проектната седмица са посветени на творческия процес, който е организиран от контролния лист. В него учениците вече имат разпределени роли и задачи, а сега активно го попълват.
Първо децата разписват сценарий за своето видео. Те разполагат с помощна бланка, която ги води и подкрепя в творческия процес. “Бланката със сцени им помага да си представят видеото. Те разписват неща като “На първи слайд ще има такава сцена, ще кажем ето това и ще се появи тази картинка.” След като са готови, ние преглеждаме работата и даваме градивна обратна връзка.”, разказва учителката по география и история.
Втората задача на учениците е да създадат презентации, графики и всякакви други допълнителни материали, които ще включат във видеото си.
Последната задача от тази стъпка е заснемането на видеото. Някои деца избират те да са в кадър и да са видими през по-голямата част от видеото, други използват презентации и се включват само като глас, а трети използват анимация.
Пета стъпка: Презентация
В последния, пети ден от проектната седмица, всеки екип от ученици трябва да представи пред училищната общност своето видео. Публиката от своя страна може да задава въпроси и да дава обратна връзка.
Шеста стъпка: Оценяване
Оценяването на видеата, създадени в рамките на проекта, се случва на няколко нива. Учениците първо се самооценяват по критерии, а след това получават различна оценка по всеки предмет. “Тъй като ние разполагаме със самооценка и информацията от контролния лист, не е задължително всеки ученик от екипа да получи една и съща оценка. Не се ограничаваме и да поставяме едни и същи оценки по всеки предмет, тъй като всеки учител следи конкретни постижения, свързани с неговата дисциплина.”, споделя г-жа Симеонова.
Опитът показва, че този проект приобщава всички групи ученици, независимо от произхода, социално-икономическия или здравния статус на децата. Мария Симеонова разказа: “Участвали са и деца, които не са българи или са живели основно в чужбина, както и ученици с двигателни затруднения. Общото между всички ученици-участници е мотивацията да покажат най-доброто от себе си и желанието за успех!”
Няколко думи за проектната седмица
Проектната седмица е иновативен образователен подход. В рамките на една седмица учениците и учителите работят на различна от обичайната скорост. Учебните часове са преструктурирани, всички учители работят заедно с учениците, а фокусът е поставен върху интегрираните уроци и уменията на 21. Век.
Възможни адаптации
Двете учителки – г-жа Симеонова и г-жа Стоянова – прилагат широко практиката в собствените си часове и извън рамките на проектната седмица. Проектът дава възможност на младежите да погледнат на учебния материал с други очи и любопитство, а това повишава и резултатите и мотивацията им за учене.
По тази причина проектът се използва в часовете по история, география и немски език, но Мария Симеонова е категорична, че той е приложим по всеки предмет и с деца от всяка възрастова група.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Практиката отговаря изцяло на предпочитанията на гимназистите и на интересите им, свързани с дигитално съдържание, влогове и социални мрежи. Положителните ефекти за учениците имат разнообразен характер. Проектът развива не малко личностни качества като критично мислене, самокритичност, сътрудничество и социални умения – уменията за общуване, решаване на проблеми, вземане на решения и др.
Иновативната практика постига и редица положителни резултати, свързани с академичните успехи, екологичната нагласа и вътрешната мотивация за учене през целия живот. “Учениците осъзнаха, че трябва да полагат усилия и да променят своите навици и поведение, да започнат с дейности като рециклиране, намаляване на отпадъците, използване на екологичен транспорт, почистване на плажната ивица и др”.
Преподавателите са уверени, че проектът има няколко основни предимства, свързани с професионалното развитие на всички учители, решили да интегрират практиката:
- Различава се драстично от традиционното фронтално преподаване
- Открива възможности за интердисциплинарно преподаване
- Разгръща иновациите в училище
- Позволява на учителите да демонстрират връзка между учебния материал и реалния живот
- Има положително влияние върху сътрудничеството между учителите.