Ако четете тези редове, със сигурност сте от учителите, които осъзнават, че успехът на децата е възможен в най-голяма степен, когато училището и семействата си партнират.
В настоящата статия ще обобщим 5 от характеристиките на добрата комуникация между учители и родители, описани в изследването “Първоначално картографиране на социалната среда в училище и на взаимоотношенията между училище и родители”1 на асоциация “Родители”.
Откровена и открита комуникация
Във всички примери за “работещи практики” родителите и учителите, участвали в изследването, нареждат на първо място нуждата от доверие и честна комуникация. Откритата и честна комуниакция е в основата на отношението, основано на доверия и взаимност, защото тя запълва основната нужда на двете страни от сигурност и относителна предвидимост:
„Когато родителят е честен с мен, аз съответно много по-бързо мога да направя максималното за детенце. И за да го впиша в съответната среда, но и самият родител трябва да бъде вписан в средата на родителите.“ (учител, голямо населено място)
Ако се притеснявате да не засегнете или обидите родителите, просто отделете повече внимание на конкретните думи, които ще използвате, и внимателно проследете реакцията на отсрещната страна. Не забравяйте, че споделянето на случващото се както в училище, така и у дома, може да се окаже ключово за напредъка на детето или справянето му с дадена трудна ситуация.
Навременна реакция
Когато говорим за честна комуникация и изграждане на доверие, това, към което много от интервюираните учители се стремят и това, което родителите оценяват високо, е своевременната комуникация. В “Механизъм за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование” ясно са записани проявите на агресия, при които уведомяването на родител е задължително. В някои случаи обаче е възможно такъв вид интервенция вече да е прекалено закъсняла. Немалко от интервюираните учители посочват, че за тях е изключително важно да се свържат с родителите, още при първа нежелателна проява от страна на ученика или докато ситуацията все още е в зародиш:
„Всичко това се случва пред учители, децата са пред нас. И родителят има още по-голямо доверие в самата институция. Може би ако някъде се поражда недоверие, то се поражда точно от това усещане. Колкото по-навреме колективът, класен ръководител, учител, усети тези неща, толкова вероятността да възникне неконтролируема ситуация е по малка.“ (учител, малко населено място)
Такъв вид реакция, която на пръв поглед може да изглежда прекалена, реално кореспондира с очакванията на родителите:
„/…/ учителят [да] е инициативен и да е готов да съобщи. Да не каже: Абе минава часа, ще го изтърпя и този път. И да минава и да заминава. Ако учителят е инициативен и отговорен, той ще уведоми родителя. Родителят, ако той от своя страна е заинтересован и отговорен, ще си направи среща с учителя, за да разбере какво се случва.” (родител, малко населено място)
Родителите високо ценят, когато научават веднага и от първа ръка при провинение на своето дете и за тях така е по-лесно да вземат правилно възпитателно решение, когато ситуацията все още е “по-проста” и няма нанесени щети. Именно тогава се създава и истинско усещане за партньорство, доверие и споделяне.
Комуникиране на ясни очаквания
За повечето родители е ясно кога детето им е мотивирано, развълнувано или въвлечено в образователната дейност, но за тях това е по-скоро като “черна кутия”. Те виждат точка А – мотивиран учител в добре организирано училище- и точка Б – знаещ, можещ и добре социализиран ученик, но не виждат процеса. Учителите от друга страна, опирайки се на своя опит или знание, по-ясно могат да преценят кое тяхно действие води до желаните резултати. Те имат набелязани цели и план за действие, работят структурирано върху развиването на умения у децата, разработват ясни критерии за оценяване, регулярно рефлектират върху постигнатите резултати и предприемат стъпки за подобрение.
За съжаление обаче в общия случай нищо или почти нищо от това не се обсъжда с родителите, което може да доведе до крайни настроения – че даден учител не се справя или пък че притежава почти свръхестествени сили за работа с деца.
И родителите, и учителите отбелязват, че комуникацията на ясни очаквания от страна на училището към семействата е предпоставка за по-нататъшното протичане на спокоен и ефективен образователен процес. Разбира се, тук говорим за най-общо комуникиране на това през какво ще премине класа, какви са изискванията на учителя и очакваните резултати, какви трудности предстоят и как ще се премине през тях. Това е особено важно в началото на 1., 5. или 7. клас, които са свързани с по-голям стрес за семействата.
Разбиране и емпатия
В забързаното ежедневие много важен е въпросът как общуваме – изслушваме ли се един друг? Концентрирани ли сме в разговора? Чуваме ли какво ни казва другата страна, или държим да си кажем своето? Необходимо е не просто да се концентрираме върху думите, но да се опитаме и да разберем как се чувства човекът срещу нас и какво в действителност иска да ни каже.
В някои случаи наистина може да е трудно да задържим вниманието си и да проявим разбиране, но ако не го направим, то ние всъщност не водим разговор. И учителите, и родителите посочват нуждата от спокойствие и емпатия за изграждане на добри отношения:
„/…/ Да не влизаме остро и с рогата напред, а да се опитаме да се поставим на мястото на този човек и да разберем – какви са неговите тревоги, с какво са свързани /…/, как можем да го успокоим на първо място, за да започне да говори по-спокойно и по-нормално и да се опитваме да го привлечем на своя страна, за да бъдем екип, а не врагове. Много често аз това им го казвам: че ако ние не работим заедно, нищо няма да направим…“ (учител, голямо населено място).
А резултатите, които се постигат чрез такъв подход, са именно свързани с целите доверие и честна комуникация, които посочихме в началото на статията.
Индивидуално отношение
Участниците в образователния процес са изключително разнородни, затова няма как едни и същ подход да даде един и същ резултат при всички. Това многообразие непременно следва да бъде отчетено както на ниво политики, така и в отношенията между учители и ученици и между учители и родители.
Важно е да се отбележи, че говорим не за лично, а за индивидуално отношение – което е насочено към индивидуалните нужди на ученика, отчита неговите и това на семейството му специфики и не на последно място – на което е отделено необходимото време. В следващите редове ще дадем пример за провеждането на индивидуални срещи с двамата родители в начален етап. Цитатът е колкото дълъг, толкова и важен според нас:
„През годината [в началото на учебната година] правим една организационна среща, която е обща…, в която се запознават с правилника на училището. Това е стандартно. /…/ След това малко след като е минала [организационната среща], правим индивидуални срещи в началото на годината. Сега в края на първия срок ще правим отново индивидуални срещи с всяко семейство, конкретно за неговото дете и в края на годината – пак. И говорим основно, набелязваме няколко показателя, по които говорим с родителя, даваме препоръки, както и се опитваме да получим информация за това, как по най-добрия начин да помогнем на всяко дете… [ ]
И всъщност на тези индивидуални срещи, говорим за цялостно развитие и някакви препоръки, каквито смятаме, че може да са полезни вкъщи, които родителите да правят допълнително, като се опитваме да включим работни навици, социално развитие и учебна успеваемост. Включваме тук основно български, математика, четене или литература, околен свят. Основните предмети. /…/
В: Как се възприе цялото това нещо? В смисъл, ново е било и за тях?
Отг.: Според мен някои от родителите въобще не очакваха, че толкова много внимание ще има спрямо децата им, други пък може би им се стори повече. Не знам, различно, … По-скоро, им харесва това, че имат възможност лично, няколко пъти да обсъждат с учителя какво се случва.
…за мен [индивидуалните срещи] са изключително ценни, защото родителят придобива по-цялостна представа за това какво се случва с детето. …защото получавам информация за вкъщи какво правят и какво се случва и евентуално как можем да работим заедно, защото знаете, че за едно дете не е само работата в училище, а голяма част от всичко се случва и ученето дори е вкъщи. Така че, как детето да го подкрепим, както тук, така и вкъщи.“ (учител, малко населено място)
Посоченият пример е изведен от разговор с начален учител, но практиката се прилага в цялото училище, което е основно. Учителят посочва, че една подобна среща продължава около 30 минути и са нужни между 3 и 4 дни да се осъществят срещи с всички родители преди или след учебно време.
Добре инвестираните време и усилия, насочени към взаимоотношенията с родителите, рано или късно ще дадат резултат. Защото добрата комуникация с родителите е важна за обучението, възпитанието и социализирането на децата – а именно това целим като учители!
А кои според вас са най-важните характеристики на добрата комуникация с родителите? Какво бихте добавили към този списък?
_______
Източник: 1 Източник: 1 Йосифов, Й., Михайлов, Н., Лазаров, С., Петров, Д., “Първоначално картографиране на социалната среда в училище и на взаимоотношенията между училище и родители (Доклад в резултат на изследователско задание по договор No Д01-188/26.10.2018 между Министерството на Образованието и Науката и Асоциация Родители”, София, май 2019
