Усама Солтан, професор в колежа Мидълбъри, окуражава възпитаниците си със следните думи: “Не се притеснявайте да правите грешки. Когато човек учи език, няма нищо по-хубаво от това да го каже правилно, след като го е казвал грешно”. И наистина, както за учениците, така и за учителя удовлетворението в тези моменти е голямо. За да стигнем дотам обаче, обикновено трябва да извървим с учениците дълъг път, осеян с езикови грешки. Как да реагираме - винаги ли трябва да ги регистрираме? Да ги поправяме ли директно? И изобщо - как да подходим?
Ще се опитаме да дадем отговорите на тези въпроси да дадем в настоящата статия. Ще откриете и няколко стратегии за езикова корекция, които се надяваме да ви бъдат полезни при работата с всички ваши ученици и особено с децата билингви, които често имат по-голяма нужда от езикова подкрепа.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Винаги ли да поправяме езиковите грешки?
Може би най-важният фактор, който трябва да ни ръководи при реакцията на езикови грешки, е конкретната цел на занятието.
Когато дейността е насочена към точност на езика, например някакво граматическо упражнение, добре е грешките да се поправят на момента, при това бързо, за да не се прекъсва потокът на речта. Ако взаимоотношенията в групата са приятелски и дружелюбни, може да се пошегуваме с грешката или да помолим другите ученици от класа да се притекат на помощ. Може и да направим знак на сгрешилия ученик (например предварително уговорен сигнал с ръка, червена карта или табела), за да се коригира сам.
Когато дейността е насочена към свободен изказ, например разказ или дискусия, по-добре е просто да слушаме децата и да си водим записки, за да обърнем внимание на езиковите грешки по-късно. В края на часа може да използваме записките си, за да направим някаква игра и да поработим върху грешките. Можем също така да дадем на учениците сгрешените изречения като домашна работа - за коригиране вкъщи.
Видове езикова корекция
Най-общо езиковата корекция бива два вида - експлицитна и имплицитна.
При експлицитната корекция фокусът е върху неправилната формулировка, която просто заместваме с правилната и поправяме ученика директно:
- Чичо ми понякога счупени коли направи.
- Казва се: “Чичо ми понякога поправя счупени коли”.
Недостатък тук е, че най-често ученикът няма възможност да упражни правилната форма след корекцията и съответно, да я усвои по-добре. А ако го поправяме на всяко изречение, твърде възможно е да загуби мотивация да говори.
Имплицитната корекция е много по-ефективно средство за езикова подкрепа, тъй като дава добра възможност за повторение и активна употреба на сгрешените думи и граматични структури. Тя е особено подходяща за деца билингви в начален етап или ученици, които тепърва започват да учат езика.
Стратегии за имплицитна езикова подкрепа
Имплицитните техники за корекция мотивират учениците да говорят, защото фокусът не пада върху грешките и не се създава негативно усещане. В следващите редове ще намерите някои конкретни примери за езикова корекция и даване на езикова обратна връзка.
Стратегиите са описани от специалистите по ранно двуезично развитие д-р Анастасия Новикова и Вяра Михайлова в помагалото “Насоки и стратегии за прилагане на интегрирана езикова подкрепа”, като част от проекта “Да разбираш езика на училището”. Проектът се осъществява от началото на 2020 г. от фондация “Заедно в час” в партньорство със сдружение EducArt и Тръст за социална алтернатива и цели да подпомогне работата с деца билингви чрез създаване на диагностика и подходящи учебни материали за допълнително обучение по български език на ученици в начална степен.
Ето и конкретно как да поправяте учениците си, за да им окажете езикова подкрепа:
Ако разгледате стратегиите по-горе, ще видите, че освен коригиране на грешката, с всяка една от тях постигате и различни други цели - насищате часа с повече и по-богат езиков материал, поддържате разговор и създавате атмосфера, в която децата няма да се стресират прекомерно от възможността да допуснат езикова грешка.
И може би това е най-важното! Учениците билингви, както и всички останали ученици в класа, трябва да се чувстват спокойни да използват българския език, за да изразяват мнението си, да тренират мисленето, паметта и въображението си, да развиват своите познавателни интереси и творчески заложби. А с времето и с подходящата езикова подкрепа това със сигурност ще става все по-лесно.
________________________________
Стратегиите са адаптирани от материали по проекта “MAZEM 2013 - “Sprache macht stark Fachschule - Ideales Curriculum”
