Като учители знаем, че добрата връзка с родителите е в основата на силната училищна общност, която подкрепя напредъка на децата и подобрява качеството на образованието. За да улесним създаването на такъв тип взаимоотношения, е важно да проучим вижданията на родителите по някои основни аспекти на взаимодействието им с учебното заведение – какво за тях е добра комуникация, колко често биха искали да общуват с учителите, през какви канали, по какви поводи и т.н.
Ако сте си задавали подобни въпроси в началото на преподавателската си кариера, навярно ви се е наложило сами да търсите отговорите. Допитвания до родителите в тази посока (а и изобщо!) рядко се правят в българските училища, а още по-рядко – в детските градини.
Ето защо дадохме възможност на самите родители да споделят какво очакват от комуникацията си с учителите. Нашето проучване в никакъв случай не може да се определи като мащабно или представително, но все пак сме щастливи, че успяхме да достигнем до стотици родители от малки и големи населени места и да съберем освен количествени данни и доста интересни и разнообразни мнения.
За целта зададохме на родители на деца в детски градини и училища 17 въпроса, с опцията да допълват, уточняват и коментират по темата. Анкетата беше беше достъпна и разпространена онлайн в рамките на три седмици и публикувана в няколко родителски групи в социалните мрежи. Получихме 278 отговора. Най-активни бяха родителите на деца в предучилищна възраст или в начален етап, които посещават държавни или общински учебни заведения, намиращи се в големи градове.
Добрата комуникация според родителите
Добрата новина е, че 75% от анкетираните родители дават положителна оценка на общуването с учебното заведение на детето. 18% от анкетираните са с отрицателни впечатления, а 7% – с неутрални:
Трите най-важни характеристики на добрата комуникация според родителите са:
- навременна;
- честна и открита;
- достъпна и лесно осъществима.
На следващо място за родителите е важно комуникацията да е редовна, целенасочена, ефективна и уважителна. Повече за характеристиките на добрата комуникация с родителите може да прочетете тук.
Нашите респонденти коментират, че решаващ фактор при взаимодействието им с насрещната страна е личността на учителя. Понякога самите преподаватели имат нужда от повече подкрепа при работата им с родителите, защото се намират в една сравнително консервативна структура, в която липсва цялостна философия и стратегия в тази област. Някои полезни съвети може да откриете в статията ни “4 типа родители и как да общуваме по-ефективно с тях”
Комуникацията с училище – кой, кога и защо?
Според повечето родители именно те са страната във взаимоотношението, която по-често инициира контакт:
Ако това мнение се разминава с наблюденията на преподавателите, то едно възможно обяснение е, че анкетата ни е попълнена от наистина ангажираните родители, които са проактивни и в комуникацията си с учителите. А и както вече отбелязахме, преобладаващо респондентите ни са родители на деца в детска градина и начален етап и навярно все още живо се интересуват от това какво се случва в час и не са отегчени от образователната система. Самите родители споделят, че учителите като цяло откликват и отговарят на въпросите им, но не инициират разговор, ако нямат конкретен повод.
А ето как изглеждат отговорите на въпросите колко често общуват в действителност и колко често биха искали да общуват с учителите:
При анализ на индивидуалните отговори прави впечатление, че в общинските и държавните учебни заведения общуването между учители и родители се случва по-рядко, отколкото в частните. В малките населени места очаквано контактът е по-регулярен в сравнение с този в големите градове. Може би също не е изненадващо, че общуването между родителите на ученици в прогимназия и гимназия и учителите е по-анонимно и формално и най-често по конкретен повод. В детската градина и в начален етап страните комуникират много по-често – ежеседмично или ежедневно при водене/взимане на детето.
Като цяло родителите искат да общуват по-често с учителите и това общуване да не е реактивно (при възникване на конфликт, неспазване на дисциплината или поведенчески проблеми и в други случаи на необходимост). За родителите е важно да се говори за академичния успех, социализацията, дисциплината и здравословното състояния на детето. При това те очакват фокусът да не е само върху проблемите, а общуването да е свързано също така често с похвала за постиженията и напредъка на учениците. 
В графата “друго” родителите коментират, че искат да получават регулярна обратна връзка за развитието на детето и че всички изброени поводи/причини са важни. Родителите се интересуват още от изискванията на учителите, възгледите им за образованието и методите им на преподаване, както и от информация за допълнителните възможности, които учебното заведение предоставя на учениците.
Комуникацията с училище – как?
Следващите две графики показват кои са най-често използваните и съответно кои са предпочитаните канали за комуникация с учебното заведение:
Начело в родителската класация са телефонните разговори и личните срещи, следвани от индивидуалните разговори във Вайбър/Месинджър. По-нататък се нареждат общите чатове, родителските срещи, електронният дневник и електронната поща. Епидемиологичната обстановка не е подмината в коментарите, като родителите посочват, че личният контакт в момента е по-трудно осъществим и е свързан с рискове за здравето на двете страни, докато интернет-базираните взаимодействия печелят все повече влияние.
Повече за плюсовете и минусите на различните канали за комуникация с родителите може да прочетете в статиите ни “Наръчник за ефективна комуникация с родителите” и “Как да общуваме с родителите през интернет и има ли алтернативи”.
Комуникацията с училище – кога не се осъществява?
Въпреки че нашите респонденти като цяло дават положителна оценка за комуникацията си с учителите, прокрадват се и примери за взаимоотношения, при които родителите се чувстват обвинявани, неподкрепени или разбрани погрешно. Причините за това са различни и без да си поставяме за цел да ги изследваме задълбочено, отбелязваме видимо разминаване в очакванията между родители и учители по някои въпроси. Такива например са вижданията за това кой трябва да инициира контакт, кога непременно е необходима комуникация, какви точно са и докъде се простират отговорностите на двете страни за обучението, възпитанието и социализацията на детето.
21% от родителите са оставали с впечатлението, че учител на детето избягва комуникация с тях, а близо 10% от родителите признават, че самите те са избягвали контакт с учител на детето.
18.5% от родителите споделят, че е имало ситуации, в който са искали да разговарят с учител, но са се отказали от това. Причините могат да се обобщят в следните три хипотези:
- родителите проявяват емпатия и разбиране към учителите, затова не искат да им досаждат с въпроси. Когато е възможно, сдобиват се с необходимата им информация по друг начин;
- при възникнала конфликтна ситуацията родителите се притесняват, че ако инициират контакт с учителя, той може да се настрои негативно към детето им. Част от родителите споделят, че не виждат смисъл от разговор, защото комуникацията им със съответния преподавател до момента не е била ефективна;
- родителите на ученици в прогимназиален и гимназиален етап споделят, че нямат директна връзка с преподавателите на детето, което забавя допълнително общуването.
Заключение
Дори от нашето компактно проучване ясно се вижда, че спецификите на комуникацията между родители и учители варират с оглед възрастта на децата, големината на населеното място, вида на учебното заведение (общинско/държавно или частно), но може би най-вече с нивото на управление на класната и училищна общност от страна на учителите. За голямо съжаление на родителите, учителите инициират контакт най-често при конкретна проблемна ситуация, докато родителите биха искали регулярно общуване и периодична обратна връзка за напредъка на децата. Предпочитан от тях канал за комуникация са телефонните разговори и личните срещи.
Обобщаването на споделените мнения и резултатите от анкетата беше изключително интересно за нашия екип. Уверихме се още веднъж, че когато подходим към родителите уважително и с внимание, те са активни и отворени за честна, открита и целенасочена комуникация – едно добро начало за ефективно партньорство между родители и учители.
Със сигурност си струва да попитате родителите и на вашите ученици какво искат от комуникацията си с училището… А ако го направите, не забравяйте да споделите с нас!
