Случва ли се да сте наясно с крайните срокове за различни задачи, които са ви възложили, но въпреки това да не успявате да ги приключите навреме? Или да знаете какви отговорности имате, но да приоритизирате по-маловажни неща и да губите целите си от поглед? Понякога проблемът не е в управлението на времето, а в навика за отлагане на действията, който пречи на продуктивността и понижава самоувереността.
Навикът за отлагане се формира до голяма степен от емоциите. Погрешното регулиране на емоциите създава усещането, че ако отлагате изпълнението на задача, която предизвиква стрес у вас, ще се почувствате по-добре. Това явление има и биологична обосновка. Когато човек се чувства стресиран относно дадена задача, мозъчният център, който регулира емоциите и възприема заплахите – амигдалата – реагира, като изпраща сигнал на тялото да избягва ситуацията, която причинява безпокойство. По този начин отлагането осигурява укрепваща, положителна верига: стресираща задача – възприемана заплаха – избягване на стресиращата задача – усещане за спокойствие. Разбира се, спокойствието е краткотрайно, тъй като задачата за изпълнение все още съществува.
Предлагаме ви 5 начина, които ще ви помогнат да спрете да отлагате трудните или скучни задачи и да действате с ентузиазъм.
Първопричината
Може за някого да изглеждате мързеливи, незаинтересовани или разсеяни, а може и самите вие да мислите по този начин за себе си. Независимо от това какво мислят останалите хора за навика ви да отлагате трудните и важни задачи, помислете в дълбочина защо всъщност постъпвате така. Оставете настрана предубежденията и не се съдете строго. Проявете разбиране към себе си или към хора в същото положение.
Опитайте да си отговорите на въпроса какво стои зад навика да отлагате – притеснявате се, че няма да се справите със задачата, има нещо, което сте пропуснали и не ви е ясно или просто не намирате истински смисъл да работите по нея. Каквато и да е причината, потърсете решение за нея. Например ако има нещо, свързано със задачата, което не ви е ясно, не се страхувайте да попитате. Ако не разбирате защо е толкова важно да изпълните задачата, намерете нещо ценно в нея – какви умения и знания ще ви помогне да придобиете, какви са ползите за вас в бъдеще, ако я изпълните или просто колко добре ще се почувствате, ако си свършите работата и повече не мислите за досадните задачи.
Голяма цел – малки стъпки
Възможно е да ви липсва увереност, да възприемате всяка задача като сложна или трудна и да отлагате изпълнението ѝ, защото не знаете как ще се справите с нея. Може да си помогнете, като разделите голямата задача на малки подзадачи. Запишете на лист голямата цел, която имате за изпълнение (за да не губите посоката си на действие), и под нея запишете малките стъпки, които ви приближават до нея.
Например, ако ви предстои тест по история и трябва да си припомните 20 урока, определете с колко дни разполагате до теста и преценете по колко урока можете да преговаряте на ден. Ако ви предстои да кандидатствате за работа, напишете своите силни страни и нещата, които умеете да правите с лекота и удоволствие. Помислете в кои професионални сфери тези качества се търсят и ценят. След това определете колко от времето си можете да отделите за работа и какво възнаграждение очаквате за труда си. Потърсете обяви за работа в професионалните направления, които сте избрали и изпратете автобиографията си.
Целта е да се фокусирате върху малките стъпки и да действате, но и да мислите в перспектива и да не губите поглед от “голямата картина”.
Таймер и граници за почивка
Често отлагането се случва не поради неувереност или липса на възможности за справяне със задачите, а заради разсейване.
Може да започнете да работите по задачата си, но да получите известие в социалните мрежи, да го погледнете и да останете там още 30 минути. Или пък да се сетите, че не сте яли нищо за обяд, да оставите задачата си, за да хапнете набързо, обядът да премине в разговор с ваш близък или колефа и така да изгубите още час, след което да загубите мотивация да се върнете към работата си.
Ето и една идея как да се справите с разсейването. Предвидете си точно определено време за почивка, след което веднага се върнете към задачата. Може да използвате алармата на телефона и да добавите към нея забавен текст – “Хайде, бързо на работа!” или “Хей, аз съм учебникът по математика! Ще решаваш ли задачи или да отида да си полегна в шкафа?” Когато видите веселите послания, със сигурност ще възприемете и задачата като по-лека и приятна за изпълнение.
Награда за добре свършената работа
Когато хората правят нещо, което ги кара да се чувстват добре, мозъкът им отделя хормона допамин, който ги мотивира да повтарят действието.
Затова помислете как ще се наградите за всяка добре изпълнена задача. Това ще ви вдъхнови да продължите да работите усилено по целите си. Ако обичате да прекарвате време навън и да се забавлявате, след изпълнение на задачата може да си направите пикник с приятели или да организирате игра на пейнтбол. Ако харесвате спорта, може да си купите нова баскетболна топка, а ако пък сте любители на музиката – да си вземете билет за концерт на групата, която харесвате.
Ако задачата не изисква толкова големи усилия, нека и наградата бъде по-малка. Например, ако на теста по математика сте решили всички задачи, може за награда да поиграете един час повече любимата си компютърна игра. Но ако сте завършили учебната година с отлична оценка по математика, която ви позволява да кандидатствате в университет, може да се наградите с мечтано пътуване.
Страхът от провал
Понякога причината за отлагане на действията е подсъзнателният страх от провал. Ако отлагате дадена задача дълго време, може би се изправяте пред потенциалните (и обикновено въображаеми) отрицателни резултати от недоброто й изпълнение.
Ако сте перфекционисти и всеки път се притеснявате за незначителни детайли, това може да ви причини голям стрес. При това да отлагате задачата може да бъде наистина изкушаващо: разбира се, няма как да се провалите в нещо, което изобщо не правите.
Следващия път, когато ви се прииска да отлагате изпълнението на задача поради страх от провал, се заемете веднага с изпълнението й. Без оправдания! Кажете си, че просто ще направите каквото е по възможностите ви в дадения момент и в конкретната ситуация. Ще видите как още в процеса на работа ще започнете да се чувствате доволни от себе си.
Понякога страхът от провал може да бъде толкова силен, че да се характеризира като болестно състояние, познато като атихифобия. Това състояние може да е породено от семейна история, травматични преживявания или да е вече заучено поведение вследствие на дълго отлагане на определени действия. Ако страхът от провал е толкова силен, че предизвиква паник атаки или затруднения в ежедневните дейности, най-добре е да се обърнете към специалист, който да подходи адекватно към вашия случай и да предложи техники и съвети за справяне със страха.
За вдъхновение: Потърсете информация за известни личности или хора, на които се възхищавате, които са изпитвали страх от провал или поради
друга причина са отлагали да изпълняват задачите си. Разучете какви стратегии са използвали те и как са се справили с това състояние.
Не отлагайте малките задължения, чието изпълнение ви води към постигането на големите цели и мечти. В живота не всички задачи са приятни, но със сигурност всички са полезни – правят ви по-силни, по-адаптивни, по-способни и по-смели.
Вижте повече по темата:
Как да си вземем поука от грешките си?
Нагласа за развитие – ето къде се крие ключът към нея
4 типа ученици и нагласата за развитие
Може да ви е от полза и курсът: Нагласа за развитие и как да я придобием
Източник: Jennifer Sullivan, Addressing the emotional roots of procrastination, edutopia.org
