Професионална гимназия по облекло „Ана Май” е на 130 години и е сред най-старите училища в гр. Пловдив. Тук се обучават специалисти по моден дизайн, маникюр, педикюр и ноктопластика и фризьорство и козметика. Чрез спечелени проекти гимназията осигурява на учениците си съвременно оборудване, което успешно конкурира това в професионалните конфекционни фирми и салони за красота. Комбинацията между дългогодишни традиции и търсени модерни професии привлича множество младежи. Възпитаниците на гимназията редовно печелят първи места в панорамите на професионалното образование, а през лятото стажуват в модни академии на гр. Милано.
Като много творчески насочени определя учениците си и г-жа Доротея Божинова, учител по история и цивилизации, география и гражданско образование в ПГО „Ана Май”. В рамките на опита си обаче тя е установила, че интересът им към общообразователните предмети е по-слаб, отколкото към профилиращите. Съответно – академичните резултати по история са по-скоро средни.
Г-жа Божинова възприема като своя мисия да подобри мотивацията, знанията и уменията на учениците, на които преподава. Тя вярва, че постигането на академични цели трябва да се съчетава с възпитаването на нравствени ценности. „Искам да изградя у младежите чувство за национална принадлежност, самочувствие и гордост, както и да ги приобщя към смисъла на образованието.”, споделя учителката и допълва: „Тяхното поколение е дигитално ориентирано и аз непрекъснато се старая да използвам съвременните технологии, за да направя часовете интересни, така че учениците да са активни в учебния процес”.
Как г-жа Божинова успява да постигне това, прочетете в следващите редове!
КАК ДА ПРИЛОЖИМ ПРАКТИКАТА?
“Тракийските гробници по българските земи – Казанлъшка и Свещарска” е проект, който комбинира страстта на гимназистите към изобразителното изкуство с учебния материал по история и цивилизации. Г-жа Божинова се вдъхновява за практиката, след като се запознава в дълбочина с проектно базираното обучение и ползите от него. Избира да я реализира с ученици от 10. клас поради две основни причини. От една страна, предметът история и цивилизации се изучава за последна година и е с най-голяма седмична натовареност – 4 учебни часа. От друга страна, учебната програма не включва уроци за нови знания, а е насочена към обобщение, което предразполага планирането на дейности за надграждане на наученото до момента.
Г-жа Божинова се спира на теми, свързани с коренното население на Балканския полуостров – древните траки. Тяхната култура е изключително впечатляваща и до нас са достигнали множество артефакти, голяма част от които с висока художествена стойност. Учителката се фокусира върху Казанлъшката и Свещарската гробници – първите обекти в България, включени в Световното културно наследство.
„В мен се събуждат възрожденски чувства, като си помисля колко древна е българската история. Опитах се да насоча учениците да изследват нейните корени, за да събудя националната им гордост и да им помогна да разберат как различни култури, религии и етноси са я обогатили.”, обяснява г-жа Божинова.
СТЪПКА 1 – ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ НА НАЛИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Най-напред г-жа Божинова на случаен принцип разделя класа на два екипа, като възлага на всеки от тях да работи върху една от гробниците. Впоследствие учениците по естествен начин се прегрупират, така че в двата отбора да има баланс в нужните умения за изпълнение на задачите. Младежите сами разпределят роли и отговорности помежду си. Всяка група има лидер на рисунка, изследователи в онлайн пространството, анализатори (които систематизират и обобщават информацията), изследователи на място, фотографи, компютърни специалисти и презентатори.
Първата задача на екипите е едно теоретично задълбочаване в темата. Гимназистите изследват основни аспекти на тракийската култура – религия, обичаи и архитектура – като използват учебници, библиотеки и онлайн ресурси. След това проучват наличната информация за Казанлъшката и Свещарската гробници в интернет и събират база данни с изображения на археологически находки.
СТЪПКА 2 – ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРОБНИЦИТЕ НА ТЕРЕН
Във втория етап от проекта част от младите изследователи посещават на място гробниците и музеите в Казанлък и Свещари. Те извършват археологическо проучване на околността и установяват наличието и на други гробни съоръжения в близост до гробниците. Разговарят с музейните експерти, за да допълнят и обогатят събраната информация. Докато са на терен, гимназистите разглеждат документи и събират още данни за историческия период, датировката и ситуациите на откриване на гробниците. Всички етапи на проучването се документират чрез дигитални снимки с висока резолюция.
СТЪПКА 3 – ДИСКУТИРАНЕ И ОБОБЩЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ МАТЕРИАЛИ
След подробното теоретично проучване и изследване на място е време за анализ и обобщение на информацията. Учениците изготвят списък с факти за историята, датировката, архитектурата и културното значение на гробниците. Те използват систематичен подход при изучаването им – разчитане на живописта и архитектурните фигури, подреждане и последователност на фигуралните сцени.
Гимназистите изследват и обсъждат архитектурните и декоративни особености на основните помещения – дромоса, преддверието и гробната камера. Анализират подробно и стенописите – стил на рисуване, декорации, цветова палитра. Проучват символиката на изображенията и връзката им с погребалните ритуали. Например кръгът символизира живота след смъртта, а типичният за траките инструмент – флейтата – е средство за общуване с отвъдните сили. Гимназистите също така търсят сходства и различия между открития археологически материал и други артефакти от открити гробници в историческия период.
Същевременно младите изследователи разглеждат теории и хипотези за обществения и религиозния статут на погребаните владетели. Смята се, че в Казанлъшката гробница е положен първородният син на Севт ІІІ – Ройгос, а в Свещарската – царят на гетското племе Дромихет със своята съпруга. Учениците правят паралел с египетската култура, където съпругите на владетелите също биват погребвани заедно с тях, за да ги съпътстват и в живота след смъртта. Анализът на погребалните обреди на траките помага на гимназистите да изведат изводи относно техния бит, религиозни представи, строителни умения, развитие на различни занаяти, социална структура и дори търговски контакти с отделни региони на Античния свят.
СТЪПКА 4 – ИЗГОТВЯНЕ НА ДИГИТАЛНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ И РИСУВАНЕ НА СТЕНОПИСИТЕ
Следващата стъпка представлява творческата част на проекта. Всеки от двата екипа има за задача да разработи Power Point презентация, която представя резултатите от проведеното изследване. Освен това учениците рисуват автентична възстановка на стенопис от всяка гробница – погребалното угощение от купола на Казанлъшката и ритуала по обожествяване на владетеля от гробната камера на Свещарската.
Възстановките на стенописите отнемат на гимназистите около 3 месеца. Те ги скицират в училище и после се събират в неучебно време, за да ги оцветяват. Налага се да правят и математически изчисления, за да определят кое изображение къде трябва да бъде разположено върху картона. Всички заедно работят върху общата рисунка.
За стенописа на Казанлъшката гробница младежите усвояват т. нар. енкаустична техника, характерна за края на ІV – началото на ІІІ век пр. Хр. При този начин на рисуване пигментите се разтварят във восък, който постоянно се нагрява, за да може боята да е в течно състояние, докато се рисува с нея. Като резултат мазилката придобива лъскав блясък. Същият бляскав ефект се вижда и на рисунката на гимназистите.
СТЪПКА 5 – ПУБЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ И РЕФЛЕКСИЯ
След като презентациите са готови и възстановките на стенописите – завършени, учениците представят резултатите от изследователската си работа пред публика. Първоначално това се случва в рамките на класа – всеки отбор презентира пред другия, което провокира дискусия върху различните аспекти на гробниците и тракийската култура. Важен момент е и провеждането на рефлексия – учениците осмислят изминатия път, като споделят трудности, емоции и впечатления.
След това младежите презентират проекта и под формата на открит урок пред целия випуск. Гости на това публично събитие са също членове на училищното ръководство и други колеги на г-жа Божинова. Гимназистите обясняват в детайли любопитни факти за гробниците, за различните мнения и хипотези. Като част от презентацията те показват и нарисуваните възстановки на стенописите.
Г-жа Божинова се грижи резултатите от работата на учениците да бъдат споделени и извън рамките на гимназията. За целта тя създава виртуален 360° урок с добавена реалност и точки на интереси, който е предоставен за ползване със свободен достъп в платформата IEDU 360°.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ ТАЗИ ПРАКТИКА?
Младежите приемат изследователския проект като значима лична кауза и работят по него задълбочено и всеотдайно. Те съумяват да направят много ясна и точна равносметка за постигнатото от тях. По време на рефлексията споделят, че в началото им е било много трудно и не са могли да си представят ясно какво им предстои. Отнело им е многобройни срещи в извънучебно време и активно обсъждане, докато успеят да изчистят идеята и да подредят процеса стъпка по стъпка.
Г-жа Божинова проявява взискателност, многократно връща предадените материали за допълване и преработване. Уменията на десетокласниците за обобщение и систематизиране на информация постепенно се подобряват. Гимназистите развиват самокритичност и желание да се справят по възможно най-добрия начин. В Казанлъшката гробница например избират да направят възстановка на по-сложния стенопис, вместо да се спрат на най-лесния вариант. Проявяват критичен поглед към крайния резултат: „Госпожо, този и този детайл можехме и още по-добре да го нарисуваме!”.
Класът на младите изследователи е етнически и религиозно разнообразен – има ученици от български, ромски, турски и арменски произход, които принадлежат към различни вероизповедания. Г-жа Божинова е убедена, че работата в екип за изследване и сравняване на различни култури е допринесла за проява на повече толерантност и разбирателство между младежите. „Научиха се да се изслушват помежду си, да се чуват и да си помагат. Проявяваха уважение един към друг, независимо от различията си.”, разказва тя.
Нагласите на учениците към предмета осезаемо се подобряват. След инициативата те редовно посрещат г-жа Божинова с бодро питане: „Госпожо, за днес какво интересно нещо сте ни подготвили?”. Тя радостно споделя: „Успях да ги заинтригувам по история, вдъхновиха се и си дадоха душата за изпълнението на този проект. Видяха древните артефакти по различен начин, у тях се събуди чувството на национална гордост”.
Отзивите от публичното представяне също са великолепни. Членовете на училищното ръководство остават очаровани и излагат възстановките на стенописите на видимо място във фоайето на гимназията. Колеги споделят колко много им е харесало, а останалите десетокласници ревниво питат: „Госпожо, а защо не го направихте с нас?”.
Не на последно място, виртуалните уроци, които г-жа Божинова създава в IEDU 360° и THINGLINK, не остават незабелязани. Тя печели ІІІ място в категория „Качествено учебно съдържание” в конкурса „Дигитални новатори в образованието 2023”.
Насърчена от успеха на проекта, учителката планира продължение на инициативата с тазгодишните десетокласници. Изследователското приключение този път ще бъде фокусирано върху магичната красота на тракийските съкровища.
И така, ако искате учениците ви да бъдат горди с историята ни и същевременно да бъдат толерантни и отворени към различните култури по света, не се колебайте да последвате примера на г-жа Божинова! Вдъхновение може да почерпите и от други подобни практики: научете как гимназисти изследват български паметници, влизат в обувките на възрожденци или се сближават с владетелите на Второто българско царство чрез Fakebook.
___________
Източници:
- Антонова, Ц., Карагьозов, Ю. (2023). Памет и паметници – интердисциплинарен проект. Prepodavame.bg
- Христозова, А., (2023). Как ученици “влизат в обувките” на възрожденци чрез My maps. Prepodavame.bg
- Нинова, Й. (2023). Защо владетелите от Второто българско царство имат Fakebook? Prepodavame.bg
