
Обесването на Васил Левски – Честване на 19 февруари в училище – идеи и готови работни листове
“Дела трябват, а не думи.” Всяка година, когато настъпи 19 февруари и искаме да отбележим годишнината от обесването на Васил Левски. Учителите
Гражданската активност е умение, което създава условията за функциониране на гражданското общество в една демократична структура. Хората, които са граждански активни, притежават необходимите знания за правата и задълженията си, активно работят за защита на своите и чуждите права и за спазване на задълженията от всички членове на обществото. Гражданската активност предполага добро познаване на структурата на обществото, отделните институции и механизмите на действие и взаимодействие между различните институции на местно, национално и международно, за да се използва това познание за постигане на различни обществено значими теми. Умението Гражданска активност допринася за включващо образование като създава условия учениците да познават и използват различни механизми за защита на човешки права и организиране на инициативи, които могат да допринесат за подобряване на материалната и социалната среда за хора в уязвимо положение. И накрая, но не на последно място, граждански активните личности познават и боравят добре с различни инструменти за постигане на общественозначими цели, като се обединяват и търсят съдействието на други граждани и привличат различни партньори в лицето на конкретни институции и други субекти за защита на права и постигане на конкретни цели на обществото или отделни групи от него.
Новите реалности и световни тенденции изискват нов прочит и разбиране за това какво всъщност означава да си гражданин в XXI век. Гражданската грамотност, изразяваща се в познаването на институции и основни закони, се оказва недостатъчна за изграждането на устойчиво бъдеще на едно общество и не може да отговори на всичките му нужди. Затова фокусът все повече се измества върху създаването и възпитаването на реална отговорност за случващото се около нас, и то отговорност, която изисква действие и гласно отношение към събитията, така че да доведе до измерим ефект и реален резултат.
Западните дефиниции за това какво е гражданската грамотност през XXI век се сближават помежду си именно около идеята за индивидуалната роля на всеки гражданин като информиран, търсещ решение, изразяващ позиция относно локални, национални и глобални проблеми от политическо, социално, екологично и икономическо естество. Затова за настоящия наръчник е избран и терминът гражданска активност, който подсказва и съдържа в себе си всички онези новости и очаквания към гражданите на XXI век, надхвърлящи обикновените познания и превръщащи всеки гражданин в активен член на своето локално, национално и глобално общество.
От гражданина на XXI век се очаква да познава основните човешки права и свободи, да познава институциите, но не само като съществуващи имена, а да бъде запознат с дейността им, така че да е наясно към кого за какво да се обърне при несъответствия, и да познава основните механизми, по които съвременната демокрация работи. Друг елемент от умението да бъдеш активен и отговорен гражданин е свързан със способността да намираш обективна информация, на базата на която да формираш мнение/позиция и да знаеш къде и как да го/я изразиш. Това от своя страна е свързано с редица умения, близки до четивната грамотност, до критическото мислене и до това как и откъде да търсим информация в онлайн пространството. Последният, но не и по важност, елемент от умението, е именно предприемането на действия за решаването на проблеми в обществото – което означава да се включваш в чужди инициативи или самият ти да си част от организирането им. Този елемент е от съществено значение, след като именно в него се набляга най-силно на възпитаването и изграждането на индивидуална отговорност за случващото се в света около нас и на желанието с действията си да променяме света.
Друга ключова точка, на която се обръща внимание и която е от изключително значение за реалното функциониране на съвременните демокрации, е свързана с нагласите и вярванията, които всеки гражданин притежава, за да успява да поддържа съществуването и функционирането на демократичните ценности – толерантността към различията, вярата в равноправието между хората, зачитането на човешката свобода, индивидуалните отговорности и пр. Възпитанието в подобни ценности е препоръчително да се случва чрез отделните казуси и теми, които ще бъдат разглеждани, тъй като те дават по-добра възможност учениците да ги осмислят и преживеят, така че да останат като трайно впечатление у тях. Затова и в следващите страници ще ги намерите като теми от проекти/стратегии, а не като отделни цели на обучението.
В наръчника понятието гражданска активност е разделено на три основни елемента, които ученикът следва да овладее:
Трите елемента могат да бъдат развивани заедно, самостоятелно или да бъдат част от обучението по различните предмети в съответния образователен етап. Умението за гражданска активност в наръчника се отнася за изграждането на отговорни и активни граждани, които заемат отговорна и информирана позиция по важни въпроси и предприемат действия за решаване на някакъв проблем. В този смисъл информацията в наръчника не покрива всички теми, които се засягат в процеса на гражданското образование, а набляга на уменията, необходими за заемането и артикулирането на гражданска позиция.
Промените в развитието на обществата, степента на информационно и технологично развитие, глобалните проблеми изискват ново отношение и поведение от гражданите. Българската реалност също налага един нов и различен прочит на поведението и очакванията към гражданите. Без да разглеждаме подробно актуалното състояние на гражданското самосъзнание у нас, смятам, че развитието на подобни компетенции и умения у учениците ще помогне за изграждането на истинско демократично общество, чиито членове познават своите отговорности, изпълняват задълженията си, търсят правата си, заемат информирана и аргументирана позиция, включват се и търсят решаване на наболели проблеми. Това от своя страна със сигурност би довело до осезаема и трайна промяна в ценностите и в цялостното развитие на обществото ни в положителна посока.
Развитието на гражданска активност трябва да започне от най-ранния етап на обучението на учениците и да присъства с различна тежест във всеки етап. Умението може да се развива в обучението по всеки учебен предмет, като, разбира се, фокусът и продължителността ще са различни, но при всички случаи е важно умението да се развива целенасочено и постигнатите резултати да бъдат измерени и отбелязани с учениците. Методите и стратегиите за развиването на умението са много и могат да бъдат адаптирани по най-различни начини. Основна част от тях ще бъдат разгледани и споменати по-долу.
За да се предизвика реална ангажираност от страна на учениците, е важно темите, които се обсъждат, да бъдат близки до тях или да бъдат адаптирани, както и да им се даде реална възможност да опознаят и усетят ефекта от своите действия. Всъщност като се показва и доказва значението на действията и мнението на всеки ученик, извеждането им и извън училище и ангажирането им в общността са най-добрият начин чрез опит да се изгради трайна нагласа за включване в обществото и за активно участие в търсенето на решения на проблеми.
Ето елементите, на които условно можем да разделим това умение, за да работим последователно и целенасочено за развиването му.
Ако искате да видите идеи как да работите за конкретен елемент, кликнете върху кръгчето на елемента. По-долу също ще намерите списък със стратегии, които може да използвате.
Измерването на умения може да бъде сложно само с количествени измерители, затова тук ви предлагаме рубрика с нива, която може да използвате готова или да адаптирате според целите си. Ако искате да прочетете как да използвате рубрики в часовете си, вижте и тази статия.

“Дела трябват, а не думи.” Всяка година, когато настъпи 19 февруари и искаме да отбележим годишнината от обесването на Васил Левски. Учителите

Международният ден на правата на човека се отбелязва всяка година на 10. декември. На този ден през 1948 г. е приета Всеобщата
Повикайте спомен от вашите ученически години: затворете очи за кратко, за да визуализирате спомена по-добре, а след това ги отворете. Вече сте

Или как гимназисти предотвратяват заличаването на уникална по рода си музейна сбирка Следващите редове са посветени на една история с главни действащи
Как си спомняме миналото? Има ли монопол над паметта за миналото? Какво налага преосмислянето на миналото? Трябва ли да загърбим миналото и
Людмила Карамитева е всеотдаен учител в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”. Зад гърба си има 30 години преподавателски
Ако искате учениците ви да внимават в час и да учат с интерес, най-лесният начин е да им позволите сами да решат

Цел Възрастова група Време за предварителна подготовка Време в час Учениците изпълняват правата и задълженията си. 12-18 години Около 1 астрономически час

Учениците измислят аргументи „за“/„против“ по определена тема. Важно е да са се запознали с едната гледна точка и срещу всеки аргумент да
За да предоставим най-добрата възможна функционалност, използваме бисквитки.
Имаше проблем при докладването на тази публикация.
Моля, потвърдете, че искате да блокирате този член.
Вече няма да можете да:
Моля, обърнете внимание: Това действие също така ще премахне този член от връзките ви и ще изпрати доклад до администратора на сайта. Моля, оставете няколко минути за приключване на този процес.
Създавайки личен профил ще персонализираме ресурсите, които виждате, ще запазвате ресурси в любими, ще имате достъп до групи с други потребители и още много функционалности.
Регистрирайте се безплатно. Отнема само 30 секунди.