Толерантността е важен аспект на училищното образование, който спомага за формирането на личности, подготвени за живот в днешния разнообразен и включващ свят. Затова съвременното училище има за задача да създаде подкрепяща среда за всички деца, като признава и цени техните индивидуални силни и слаби страни. То трябва да уважава различията и да насърчава учениците да се развиват като отговорни и добросърдечни членове на обществото.
В много български училища се осъществяват разнообразни инициативи и дейности в тази посока, особено когато ситуацията налага приобщаване на ученици със специални образователни потребности (СОП). Когато се опитваме да подкрепим дете със СОП, желанието ни е то да се чувства прието и разбрано от останалите в класа, а родителите да ни окажат подкрепа.
Въпреки всички усилия преодоляването на предразсъдъците към различието си остава предизвикателство. Учебните часове, посветени на диалога и темата за толерантността, понякога не водят до очакваната промяна в поведението на учениците към техните съученици с специфични нужди. Такива ситуации могат да бъдат демотивиращи за учителите, стремящи се към ефективно включване на всяко дете в училищния живот. Но в моменти на затруднение е важно да не изоставяме целта си и да търсим сътрудничеството на родителите, като заедно с тях работим за положителна промяна в отношението на учениците.
Един различен час на класа
Международният ден на толерантността, отбелязван на 16 ноември, е чудесна възможност за училищата да подчертаят значението на уважението към различията.
Организирайте един по-нетрадиционен час на класа – поканете в класната семейството на ученика със СОП и направете беседа за неговите по-различни потребности. Превърнете тези минути в опознавателна среща – родителите са безценен източник на информация за възможностите и нуждите на своето дете. Когато учениците се запознаят със ситуацията от друг ъгъл, може би ще променят отношението си към различието.
Организиране на часа стъпка по стъпка
За да проведете часа на класа по този нестандартен начин, ви трябва преди всичко добра подготовка:
1. Представете идеята пред директора на училището
Разкажете за повода да потърсите тази опция на въздействие, както и за всички ваши досегашни опити да интегрирате детето със СОП в класа.
2. Проведете разговор с родителите на ученика със СОП
В разговор със семейството наблегнете на това колко важно е тяхното участие в процеса на приобщаване на детето им. Поднесете деликатно спецификата на обстановката – че наблюдавате неприемане на детето от страна на някои негови съученици. Попитайте родителите дали са готови да отговорят искрено на въпросите на класа, които на моменти биха могли да бъдат доста болезнени.
3. Уточнете фокуса на дискусията
Поканете родителите в класната стая, за да разкажат за някои детайли от своето и на детето им ежедневие. Уточнете параметрите на дискусията – предстои да говорите за потребностите на ученика със СОП, за предизвикателства пред семейството и за нуждата от подкрепа. Това споделяне, поднесено от първо лице, може да бъде мощен двигател за промяна на нагласите, за проектиране на съчувствие, емпатия и генериране на подкрепа от страна на учениците в класа. Не допускайте срещата да се превърне в арена на словесни престрелки или в съдебен спор – кой как постъпва, дали е правилно или не и т.н.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
4. Обмислете дали ученикът със СОП да присъства по време на часа
Препоръчителен е вариантът детето да не присъства по време на срещата. Предполага се, че така останалите деца от класа няма да се притесняват да задават по-специфични въпроси относно здравословното състояние, реакциите и поведението на ученика със СОП. Вниманието на родителите също би било по-концентрирано и насочено изцяло върху дискусията. Пък и по време на споделянето са възможни емоционални моменти, които биха разстроили или озадачили специалното дете. То може да си тръгне с един от родителите си (или с друг близък от семейството), да работи по някаква задача заедно с ресурсния учител или да си намери други полезни занимания извън класната стая.
Разбира се, присъствието на ученика със СОП по време на часа много зависи от конкретното дете и неговите възможности и характерно поведение. Може да съгласувате това решение с родителите и заедно да прецените как е най-добре да действате.
5. Обмислете дали училищният психолог да присъства по време на часа
Обикновено намесата на професионалисти има своята полза и положителен отзвук. Дали за реализирането на този час на класа да потърсите подкрепа от училищния психолог (ако има такъв), обаче също зависи от конкретния случай. Тук обаче трябва да се съобразите с нагласата на родителите на детето със СОП към подобно присъствие. Преценете дали откровеността им и желанието им за споделяне не биха се променили в присъствието на повече външни хора.
6. Информирайте учениците за предстоящия час на класа
Уведомете класа, че ви предстои един по-различен час на класа с външни гости, който ще се проведе по повод наближаващия Международен ден на толерантността. Нека учениците не остават с впечатлението, че родителите на детето със СОП ще дойдат да им държат сметка как се отнасят с него. Подчертайте, че гостите ще бъдат в часа, за да им разкажат за техния съученик, за своя опит и за начините, по който можем да подкрепяме деца в неравностойно положение.
7. Подгответе „сценарий“ за протичане на часа
Предвид по-различния формат на часа, присъствието на родители и възможните неочаквани реакции на учениците, напрежението може да ви изиграе лоша шега. Ето защо нахвърляйте няколко опорни точки, около които да върви вашата дискусия и които да ползвате като услужлива подсказка:
- откриване на часа – въвеждащи думи за Деня на толерантността;
- привличане на вниманието – покажете презентация с подбрани от вас снимки на детето със СОП от училище (направени по време на часове, междучасия, празници, тържества, мероприятия). Един емоционален старт би намалил първоначалното притеснения във всички участници и би ги предразположил към ползотворна дискусия;
- представяне на родителите на детето със СОП и обяснение защо сте ги поканили;
- покана към учениците да задават всякакви въпроси за потребностите на ученика със СОП;
- споделяне от родителя;
- споделяне от учениците;
- споделяне от учителя;
- време за въпроси и коментари;
- обобщаване на изводите и закриване на часа.
Това е примерна последователност, която ще ви е необходима предимно за началото на часа, докато разговорът в класната стая потръгне. Предразположете семейството и заедно поговорете открито и искрено за различието и неговите измерения в училище и у дома. След това сценарий не е необходим – просто следвайте непринудеността на учениците и се опитайте да отговорите на всички техни въпроси. Обобщете, че въпреки различието им, децата със СОП също имат потребност да срещат добро отношение, да бъдат щастливи и заобиколени от приятели.
Както и да премине вашият по-различен час на класа и независимо дали дискусията е протекла според очакванията ви, не забравяйте да си напомняте следното: вие сте толерантен човек и добър приобщаващ учител. Опитвате се да променяте нагласи и да творите добро и вашите усилия не са напразни.
Това няма да остане незабелязано от вашите ученици и от училищната общност. Възпитаването в толерантност е най-доброто, което може да дадем на децата. Толерантността е в основата на искреното приемане на различието във всички негови измерения.
