Ключовото в тази стратегия е при всяка възможност, която имаме, да представяме информация/данни в графичен вид и да провокираме учениците сами да извличат информация и да правят заключения от тях, а не да им ги даваме наготово.
За да подкрепим учениците да извличат и анализират информацията, е важно не просто да обясним принципа на графиката, а и да им задаваме насочващи въпроси. Можем да подготвяме готови работни листове, които учениците да използват при работа с данни/величини. Насочващи въпроси могат да бъдат:
За разчитане на графика/диаграма:
- Какво е заглавието?
- Какво показва легендата?
- Какво показват данните на абсцисата/ординатата/колоната/реда?
- Какви величини са изобразени?
- Какви мерни единици се използват?
- Открийте конкретна стойност на една величина от графиката.
За анализ на данните:
- Коя е най-малката/голямата стойност?
- Каква е приблизителната средна стойност?
- Каква е разликата между две стойности на една и съща величина?
- Наблюдава ли се тенденция? Каква е тя?
- Има ли стойност, която се откроява рязко от останалите?
- Има ли корелация между величините? Каква е тя?
- Кои стойности са близки? С какво е свързано това?
- Как се променят стойностите?
- Сравнете стойности в различни периоди.
Предимства на стратегията
- Тази стратегия позволява учениците да се задълбочат в това, което учат, защото сами стигат до отговори на въпроси, на които иначе учителите отговарят;
- Учениците са в ролята на анализатори;
- Стратегията ги предизвиква да си задават допълнителни въпроси.
За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:
- максимална мотивация се постига, когато учениците работят с реални данни. Все още в български контекст няма твърде много данни с отворен достъп, но пък съществуват такива в световен контекст и те изискват само базово владеене на чужд език;
- много полезно е учениците сами да събират данни и да ги анализират. Например собствения си напредък по предмета, връзка между отсъствия и резултати на теста, връзка между процент написани домашни и резултат на теста и т.н.
