Ако имате ученици, които общуват в семейството си на език, различен от българския, вероятно сте усетили, че имат нужда от допълнителна подкрепа. Те често изостават по отделните дисциплини поради липсата на езикови умения по български език – езикът, на който се говори в училище. Картината може да изглежда наистина обезсърчаваща, защото билингвалното обучение в нашия контекст обикновено е свързано с работа с деца от етномалцинствените общности, част от които идват от бедни и необразовани семейства. А както показват резултатите от международното изследване PISA, наред с говоримия в семейството език, социално-икономическият статус на учениците е съществен фактор за тяхното представяне в училище.
За съжаление в България ниският социално-икономически статус и невладеенето на български език до голяма степен са характеристика на едни и същи ученици. За тези деца доброто владеене на български език е не просто една от предпоставките за добри оценки в училище! За учениците от маргинализираните общности образованието е възможност за прекъсване на цикъла на бедността, шанс за активно включване в обществото и по-добър живот.
Нуждата от сериозни образователни реформи е налице, но за щастие на обучението на децата-билингви се обръща все повече внимание и за техните специфични потребности се създават различни методически разработки. В серия от материали по темата ще представим някои полезни насоки и стратегии, подготвени от опитни специалисти. А в настоящата статия ще се опитаме да разберем по-добре затрудненията на учениците, които прекрачват прага на класната стая без достатъчно развити базови умения по български език.
Защо говоримият език в семейството има толкова голямо влияние
В книгата си “Природните закони в развитието на детето“ авторката Селин Алварес цитира едно интересно проучване, озаглавено “Ранната катастрофа”1. Изследването обхваща езиковите взаимодействия между възрастните и децата (от 7-месечна до 3-годишна възраст) в 42 семейства. След анализ на хиляди часове аудио-записи, учените констатират, че между 86% и 98% от думите, които децата използват в ежедневието си, са заимствани от речника на родителите им. Други източници на езиково взаимодействие почти не оказват влияние при формирането на базовите езикови умения на малките деца!
Ако отнесем данните от това изследване към ситуацията на децата билингви, може да направим следния извод: дори да слушат даден език по телевизията, в магазина или на улицата, малчуганите формират базовите си комуникативни умения преимуществено в семейството. За децата от етническите малцинства у нас това означава, че в много случаи официалният език в България всъщност се явява втори език. Докато майчиният език е вече до известна степен усвоен, то по една или друга причина с българския език липсва активен досег до момента, в който децата биват обхванати от предучилищната подготовка. Така вече като втори език, българският се усвоява чрез различни механизми и овладяването му е повлияно от редица фактори, например:
- възрастта на детето;
- индивидуалните езикови заложби;
- количеството и качеството на езиковите взаимодействия;
- образованието и езиковата култура на родителите и значимите възрастни;
- мотивацията за говорене на езика и други.
Става съвсем разбираемо защо някои от децата билингви изпитват затруднения в училище и защо говоренето на български език в семейството има толкова голямо значение за техния успешен старт в образователната система.
Но е важно фокусът при работата с ученици билингви да не се поставя само върху трудностите, а и върху ползите от владеенето на различен майчин език. Нека не допускаме децата да се чувстват непълноценни, демотивирани или изолирани! Всеки език е богатство, което допринася за интелектуалното развитие, обогатява културата, разширява мирогледа и умението да разбираме чуждите гледни точки. А при добре развити родноезикови умения и използване на правилните подходи, овладяването на всеки следващ език би трябвало да става все по-лесно.
Безплатен бюлетин с ресурси
Запиши се, за да получаваш всяка седмица практични ресурси и идеи
Какво означава да не разбираш езика на училището
Преди няколко години с екип доброволци преподавахме български език и математика на деца от ромски произход с обучителни трудности. Често учениците ни водеха със себе си своите по-малки братчета и сестричета, за които ние подготвяхме картинки за оцветяване и упражнения за фината моторика. Няма да забравя едно момиченце на видима възраст 4 или 5 години, което всеки път, когато беше готово със задачата си и искаше да привлече вниманието на учител… му подсвиркваше. Трябваше ми време да осъзная защо детето прави това, вместо да каже: “Госпожо, готова съм! Ще дойдете ли?”. Момиченцето разбираше по малко, но не говореше изобщо български!
Подобна ситуация не е изключение – у дома си над 55% от ромските семейства говорят език, различен от българския. Дори деца, които говорят на български в семействата си, изпитват затруднения с езика на училището – стилът е различен, различна е и терминологията. Ако разгледаме текстове от произволни учебници, ще установим, че за разбирането им са необходими когнитивни академични езикови умения и трансфер между процедурно и декларативно знание, което е тясно свързано с писмения език.
В училищна възраст децата билингви имат нужда от допълнителна езикова подкрепа, а учителите не се чувстват подготвени и често не разполагат с необходимите инструменти. Проектът “Да разбираш езика на училището” цели да промени това положение чрез създаването на диагностика и подходящи учебни материали за допълнително обучение по български език на ученици в начална степен. Проектът се осъществява от началото на 2020 г. от фондация “Заедно в час” в партньорство със сдружение EducArt (през 2021 г. като партньор се присъединява “Тръст за социална алтернатива”)
Като преподаватели ние не винаги си даваме сметка за трудностите, с които многоезичните деца се срещат в училище. По време на обучение на учители, дейност по проекта “Да разбираш езика на училището”, специалистите от сдружение EducArt провеждат следния експеримент: на учителите е даден текст за четене с разбиране на чужд за тях език – в случая на португалски – и задачи за работа към него. Въпреки че учителите работят в екип, имат силна мотивация да се справят с предизвикателството и използват опита си и връзката на португалския с говоримите от тях други чужди езици, задачата ги затруднява. Във втората част на експеримента обучителите дават на учителите езикова подкрепа, благодарение на която те се справят със задачите към текста. Така учителите разбират от първо лице как се чувстват децата-билингви в училище и колко голямо е значението на целенасочената езикова подкрепа.
Децата разчитат на нас!
Ако имате в класовете си деца с различен от българския майчин език, опитайте се да планирате всеки един свой урок с мисъл за тях. Независимо по какво преподавате, определете предварително възможните езикови предизвикателства и обмислете как да помогнете на учениците да ги преодолеят.
Бъдете търпеливи! При благоприятни условия децата, за които българският език се явява втори, изграждат базовите си комуникативни умения за около 2 години, а когнитивните академични езикови умения – за 5 до 7 години (когато такива умения не са изградени на майчиния език, което е и най-честият случай).
Времето, което прекарват децата в клас, е достатъчно това да се случи! От нас като учители зависи да им осигурим подкрепяща езикова среда, да запалим тяхната любознателност и съхраним желанието им да учат. Всички деца трябва да разбират езика на училището!
__________________
1Hars, B. and Risley, T.R (2003), “The Early Catastrophe: The 30 Million Word Gap by Age 3”, American Educator, p. 4-9.
