Креативност и творческо мислене в училище според PISA 2022

В модерния свят на масово автоматизиране и дигитализиране на процесите, свързани с ежедневието ни, на преден план излиза нарастващата важност на уменията да използваме въображението си, за да създаваме нови и ефективни продукти с висока обществена стойност. Днешните младежи вероятно ще работят професии, които все още не съществуват, ще се изправят пред социални предизвикателства, които към момента няма как да предвидим, и ще използват технологии, които засега не можем и да си представим. Способностите им да мислят творчески се очаква да бъдат сред водещите фактори за професионален и личен успех.

Въпреки това, макар и повечето учители да отчитат важността на развиването на креативност в учениците, съвременните образователни системи все още са ориентирани много повече към пряко възпроизвеждане на усвоените знания, отколкото към прилагането им в нови ситуации с цел решаване на значими проблеми. 

За пръв път през 2022 г. тестовете PISA на ОИСР измериха нивото на творческо мислене сред 15-годишните ученици. Резултатите на българските младежи са доста тревожни. Над 60 % от тях не са достигнали базово ниво на владеене на умението, т.е. не са в състояние да измислят разнообразни, подходящи и оригинални идеи по зададените проблеми. За сравнение средният процент ученици под базовото ниво за държавите от ОИСР е 22 %. Социално-икономическият фактор е сред водещите детерминанти на разликата в постиженията на българските младежи, което извежда на преден план ключовата роля на училището за развитие на креативността на учениците.

Поредицата статии, посветени на творческото мислене, ще ви екипира с практически идеи как да насърчите формирането на това ценно умение в рамките на регулярната си учебна работа.

Какво е креативност и творческо мислене?

Креативността се изразява в специфичното взаимодействие между способност, действие и среда, в резултат на което един човек или група хора създават реален продукт – едновременно оригинален и ползотворен в рамките на определен социален контекст. 

Креативността се проявява по много начини, но специалистите генерално разграничават два вида – „голяма” и „малка”. Първата се отнася до интелектуални и технологични открития или шедьоври в областта на изкуството, които предполагат изявен талант, задълбочена компетентност и отдаденост и получават значително обществено признание. Втората се проявява в ежедневните ни дейности, например при подреждане на семейни снимки върху табло или комбиниране на остатъците от снощната вечеря, за да се приготви вкусно ново ястие. Докато „голямата” креативност предполага наличието на осезаема природна дарба в определена област, то „малката” е присъща на всеки човек и подлежи на развитие чрез практически дейности, които имат място и в класната стая.

Творческото мислене се свързва с когнитивните процеси, необходими за въвличане в креативна работа. Рамката на PISA го определя като „компетентността да се участва продуктивно в генерирането, оценяването и усъвършенстването на идеи, което може да доведе до оригинални и ефективни решения, до генериране на ново знание и значими проявления на въображението”. Тази дефиниция се фокусира върху „малката” креативност, която всеки ученик може да демонстрира и усъвършенства чрез подходящи учебни задачи, без значение доколко получените резултати ще бъдат оценени от по-широката общественост.

Аспекти на творческото мислене

Компетентностният модел на творческото мислене на PISA представя три отделни аспекта на умението – генериране на разнообразни идеи, генериране на креативни идеи и оценка и усъвършенстване на идеи. Тези аспекти отговарят на изведената дефиниция и съответстват на когнитивните процеси, необходими за творческо мислене в класната стая. Идеята е да се  улесни както развиването на умението, така и неговото измерване и оценяване.

• Генерирането на разнообразни идеи се отнася до капацитета на ученика да създаде многобройни идеи, които значително се отличават една от друга.
• Генерирането на креативни идеи се фокусира върху способността на ученика да измисли едновременно оригинални и подходящи идеи, като под оригинални се разбира нетипични и необикновени на фона на предложените от връстниците му, а подходящи предполага поне минимална степен на полезност.
• Оценката и усъвършенстването на идеи е свързано с уменията на ученика да определи ограниченията на дадена идея, да повтори многократно приложението ѝ до постигане на задоволителен резултат и да предложи нейно оригинално подобрение, т.е. да въведе промени, които запазват същността на първоначалната идея, но добавят нови елементи.

Контекстни области на творческото мислене

Индивидуалните умения и личностни черти, нужни за въвличане в творческа работа, са специфични за различните области на човешката дейност. Например ако един ученик притежава висока степен на креативност в сферата на математиката, това не гарантира и такава в изкуствата. Има различни виждания за  основните „области на креативността”, но експертите най-често разграничават научна, артистична и езикова креативност.

Рамката на PISA се фокусира върху четири релевантни контекстни области на творческото мислене – писмено изразяване, визуално изразяване, решаване на социални проблеми и решаване на научни проблеми. Те са достатъчно разнообразни, за да обхванат умението в неговата цялост и същевременно съответстват на типичните за учениците дейности във и извън училище.

• Писменото изразяване включва споделяне на идеи чрез езикови средства. Писането както на художествена, така и на нехудожествена литература може да бъде творческо. То помага на учениците да развият умения за ефективно общуване и въздействаща словесна изява. Примерни задачи в тази област са създаването на подходящ надпис към изображение или на разказ по даден текст.
• Визуалното изразяване предполага споделяне на идеи чрез изобразителни средства. Творческата визуална работа подготвя учениците за ефективно и въздействащо общуване чрез образи – умение, което неизбежно ще им бъде нужно предвид широката употреба на дигиталните технологии за лични и професионални цели. Примерна задача в тази област е да се създаде продукт като лого или плакат за събитие чрез подбор на изображения от налична база с възможност за промяна на големината, цвета и позицията им.
• Решаването на социални проблеми включва разбиране на различни перспективи, адресиране на чужди нужди и намиране на оригинални и функционални за всички страни решения. Творческото мислене в тази област се проявява на лично, междуличностно или по-широко социално равнище. Примерни задачи са да се предложат идеи за подобряване качеството на живот на възрастните хора в общността или оригинални начини за намаляване на замърсяването на въздуха.
• Решаването на научни проблеми включва изграждането на нови представи и разбирания, провеждането на експерименти за проверка на хипотези и разработване на оригинални изобретения или методи за проучване. Творческата работа в тази област помага на учениците да направят открития и да задълбочат знанията си, като ги въвлича в процес на научно изследване. Примерна задача е да се формулират няколко различни правдоподобни хипотези за обяснение на природно явление и да се набележи план за проверка на тяхната достоверност, без фокус върху намирането на „правилния научен отговор”.

Външни и вътрешни фактори, които влияят на творческото мислене

Творческото мислене се влияе както от определени умения и нагласи на учениците, така и от средата, в която се разгръща. Вътрешните и външните фактори, от които зависи успешната креативна работа, са дълбоко взаимосвързани. Социалната среда се формира от обществените културни норми, които от своя страна въздействат и на развитието на индивидуалните способности и възгледи. Училището може да стимулира учениците да ценят и усъвършенстват творческото си мислене, като насърчава онези характеристики на вътрешните и външните фактори, които го подпомагат.

ВЪТРЕШНИ РЕСУРСИ, НЕОБХОДИМИ НА УЧЕНИЦИТЕ, ЗА ДА МИСЛЯТ ТВОРЧЕСКИ

• Когнитивни умения

Т. нар. конвергентно и дивергентно мислене са когнитивни умения от съществена важност за творческото мислене. Конвергентното мислене е свързано с прилагането на стандартни аналитични методи и логически разсъждения спрямо дадена информация. То включва умения за анализ и оценка и подпомага точното дефиниране на проблема и впоследствие избора на най-доброто от набелязаните решения. От своя страна дивергентното мислене предполага натрупване на множество оригинални идеи, търсене на нестандартни подходи и различни гледни точки към задачата. То обхваща умения за смяна на перспективата и свързване на парчета налична информация в неочаквани комбинации и съответно извежда на преден план решения, които са необикновени или изненадващи.

• Предварителни знания и опит

Успешното включване в творческа работа изисква поне базисно ниво на налични знания и опит в съответната контекстна област. По-задълбоченото познаване и разбиране на креативната сфера предполага по-висок потенциал за генериране и оценяване на идеи, които са едновременно оригинални и полезни. Не бива да се забравя обаче, че добре установените рутинни процедури за разгръщане на знания и умения в дадена област могат да доведат до идейна закостенялост и отказ да се мисли извън утвърдените рамки.

• Личностни черти – отвореност към опит и интелект

За творчески ориентираните личности са типични и определени черти на характера. Отвореността към опит представлява съвкупност от богато въображение, естетическа чувствителност, осъзнатост за вътрешните емоции, любознателност и приключенски дух. Тази личностна черта предразполага постижения в областта на изкуствата. От своя страна отвореността към интелект предполага склонност към ангажиране на ума с абстрактна и сложна информация, основно посредством разсъждаване и аргументация. Тази черта е силно свързана с проявата на креативност в научната сфера.

• Личностни нагласи – целеустременост и вяра в собствената креативност

Личностните нагласи като упорство, устойчивост и творческа самоефективност са ключови за успешното включване в креативна работа. Склонността към полагане на усилия и преодоляване на трудности позволява дълготрайна концентрация върху дадената задача. Творческата самоефективност или вярата в собствените способности за постигане на поставените креативни цели осигурява постоянство в старанието и стремежа към успешен резултат.

• Умения за сътрудничество

Творческата работа често е резултат от взаимодействието с околната среда, както и с другите хора. Сътрудничеството осигурява възможност за изследване, надграждане и подобряване на чуждите идеи. Този процес може да доведе до създаване на нови знания, тъй като подпомага намирането на решения на сложни проблеми, които са отвъд способностите на отделния индивид.

• Мотивация за изпълнение на задачи

Творческата работа е практически невъзможна без наличието на желание за реализирането ѝ. Вътрешната мотивация подтиква човек да завърши определена задача, защото я смята за смислена, изпитва радост от успешното справяне или просто обича да бъде предизвикван. Преживяването на т. нар. „творчески поток”, което предполага пълно потапяне в работата до степен пренебрегване на всички останали нужди, е мощен двигател на креативността. Макар и вътрешната мотивация да има водещо значение за ангажирането с творчество, външните мотивиращи фактори като стимули, награди и дори натиск също биха могли да насърчат упорството в творческите начинания.

ВЪНШНА СРЕДА, КОЯТО ВЛИЯЕ НА ТВОРЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ

• Културни норми и очаквания

Културните норми влияят на творческото мислене на макроравнище, тъй като от тях зависи кои умения и когнитивни процеси ще бъдат приоритетно развивани у индивида, кои водещи ценности ще определят формирането на личността и какви очаквания спрямо професионалното и лично поведение са характерни за даденото общество.

• Образователни подходи

Образователните подходи определят какъв тип учебни резултати е важно да постигнат учениците и съответно какво съдържание е приоритетно включено в учебните програми. В някои случаи тези подходи могат да възпрепятстват развитието на творческо мислене в класната стая. Например измерването на ученическите постижения главно чрез стандартизирани тестове намалява възможностите за включване на творчески стимулиращи дейности в учебния процес. Училищните лидери и екипи имат ключова роля за въвеждането на политики и учебни практики, които оценяват и възнаграждават проявите на креативност.

• Атмосфера на класната стая

Организацията на учебната работа в класната стая съществено влияе на развитието на творческо мислене у учениците. Сред практиките, които напълно го потискат, са налагането на идеята, че има само един верен отговор и само един правилен начин да се изпълни определена задача. В този списък попадат и виждането, че оригиналността е рядко качество, неприсъщо на всеки, култивирането на подчинение или страх от авторитети, придържането към урочните планове на всяка цена, възпирането на прояви на любознателност или най-общо казано недопускането на инициативност и забавление в процеса на учене.

За да подпомогнат творческото мислене, учителите трябва на първо място да го възприемат като ценно умение, което е важно да бъде култивирано. Сред практиките, които го развиват, са утвърждаването на идеята, че креативността е присъща на всеки и подлежи на усъвършенстване, насърчаването на учениците сами да си поставят учебни цели и да следят напредъка си, да задават въпроси и да предлагат собствени обяснения на наблюдавани явления, да се включват в групова творческа работа, поемайки отговорност за личния си принос към нея или накратко да участват активно в усвояването и интерпретирането на нови знания.

Как изглежда творческото мислене в класната стая?

В рамките на училищното си ежедневие, учениците могат да бъдат въвлечени в различни видове творческа работа, индивидуална или групова, мултидисциплинарна и простираща се отвъд отделните учебни предмети.

• Творческо изразяване

Творческото изразяване обхваща както вербални, така и невербални креативни дейности, чрез които учениците споделят своя вътрешен свят и фантазни образи с останалите. Вербалното изразяване се опира на езика и се проявява като устно или писмено общуване, докато невербалното включва рисуване, моделиране, музикални изяви, танци, театър и т.н.

• Създаване на познание

Създаването на познание се отнася до реализиран напредък в знанията или по-задълбочено разбиране с фокус върху прогреса, вместо върху конкретно постижение. То не се свежда само до важни открития и значим научен напредък, а обхваща и целенасоченото създаване и многократно повторение на идеи. Това може да се случи на всякакво обществено равнище и във всички области на познание, например по-добро обяснение на теория или преструктуриране на налични знания с цел да се интерпретират чужди констатации.

• Творческо решаване на проблеми

Проблемите, които изискват творческо мислене, са нестандартни, предизвикателни и неясно дефинирани. Те са специална категория задачи извън областта на компетентност на учениците, където познатите им техники за решаване не са приложими. За да се справят с тях, младежите трябва да проявят оригиналност, постоянство и упоритост. 

Защо да развиваме творческо мислене в класната стая?

Основната задача на училищното образование е да формира съвкупност от знания и умения, които ще гарантират успешна професионална и лична реализация на учениците. Творческото мислене е ключова компетентност за младите хора поради няколко основни причини.

• Творческото мислене помага на учениците да се адаптират към стремглаво променящия се модерен свят. То ги подготвя да използват ефективно бъдещите технологии, да се справят успешно в непознати работни ситуации и да намират оригинални решения на все по-сложни предизвикателства;
• Творческото мислене влияе положително на психологическото благополучие. То помага на младежите да открият и разгърнат своя потенциал, да идентифицират и развият своите творчески таланти;
• Творческото мислене подпомага процеса на учене, като дава възможност за интерпретиране на информацията и опита по нов начин, дори в контекста на формалните учебни цели;
• Творческото мислене влияе положително на академичните резултати, тъй като е приложимо в редица учебни предмети – от езици и изкуства до математически и природни науки. Неговото развитие помага на учениците да имат богато въображение, да предлагат оригинални идеи, да мислят извън рамките и да решават сложни проблеми.

Креативността обуславя напредъка на човешките култури и общества. Всеки човек има потенциал за творческо мислене, което предполага не просто генериране на нестандартни идеи, но и постигане на по-добри резултати, особено при сблъсък с предизвикателства и обективни ограничения. Ангажирането с креативна работа влияе положително върху широк спектър от умения – метакогнитивни, междуличностни, вътрешноличностни, умения за решаване на проблеми и т.н.

Очевидно ни предстои да градим света на бъдещето, комбинирайки изкуствения интелект с човешките познавателни, социални и емоционални умения и ценностни нагласи. Именно капацитетът ни за иновации и чувството ни за обществена отговорност ще ни позволят да създадем нашето съвместно утре.

В много училища из страната вече са направени първите стъпки към развитието на творческо мислене и резултатите от тях са обнадеждаващи. Ето няколко примера от кампанията „Добрите практики на фокус”, които могат да ви вдъхновят с полезни идеи:

• учене по природни науки чрез „големи въпроси” върху интегрирано учебно съдържание;
• нестандартни задачи по творческо писане в рамките на литературен пленер за гимназисти;
• затвърждаване на математически знания чрез изработка на български шевици;
• разнообразни театрални дейности за овладяване на знания по английски език;
• подпомагане на ученето по ЧО и ЧП чрез атрактивна комбинация между творческо писане и създаване на театрални миниатюри (практиката е отличена от журито);
• усвояване на сложна граматическа структура по английски език чрез писане на авторски истории по реални исторически събития;
• решаване на коплексни житейски проблеми чрез интердисциплинарни занятия по БЕЛ, математика, история и философия.

__________

Източници:

1. Programme for International Student Assessment. (2022). Thinking Outside the Box. The PISA 2022 Creative Thinking Assessment. OECD.
2. Programme for International Student Assessment. (2019). PISA 2021 Creative Thinking Framework (Third draft). OECD.
3. Vincent-Lancrin, S. et al. (2019), Fostering Students’ Creativity and Critical Thinking: What it Means in School, Educational and Research and Innovation, OECD Publishing, Paris, https://doi.org/10.1787/62212c37-en.
4. 68 % от българските ученици чувстват подкрепа от учителите да мислят творчески. (2024). МОН
5.  Борисова, Л. (2023). Какво представлява един STEM ден в столичното 90 СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин”. Prepodavame.bg
6. Георгиева, С. (2023). Литературен пленер за гимназисти: творческа общност и креативно писане. Prepodavame.bg
7. Манолова, Т. (2023). Как да учим математика с колоритни български шевици? Prepodavame.bg
8. Динева, Н. (2023). Мотивирайте учениците си да учат английски език чрез атрактивни театрални занимания. Prepodavame.bg
9. Младенова, М. (2024). Вълшебен калейдоскоп: човекът, природата и любимите литературни герои на една сцена. Prepodavame.bg
10. Младенова, М. (2024). Приключение в страдателен залог – ученици създават сайт с авторски истории на български и английски език. Prepodavame.bg
11. Младенова, М. (2024). Междупредметие: гимназисти решават практически казуси в интердисциплинарни занятия. Prepodavame.bg