Какво е камишибай театър ще попитате? Това е японска форма на драматично изкуство, което разказва истории чрез хартия и образи. Този вид театър е съвсем приложим в училище и носи висока добавена стойност, както ще видим в рамките на статията.
Зорница Йорданова е учител в начален етап. В края на миналата учебна година тя решава да интегрира камишибай театър в нейните часове, вдъхновена от събитие на библиотеката в морската столица. Тя избира приказката “Всеки остава завинаги” на Мая Дългъчева. Приказката е подходяща за класа на г-жа Йорданова, тъй като той е много разнороден и не се знае в какъв състав ще бъде след края на учебната година. Сред 25-те първокласници има пет деца от турски произход, трима със специални образователни потребности, три деца от украински произход, по един ученик от ромски, руски и молдовски, останалата част от класа е от български етнос. За това и приказката, че всеки човек в живота ни носи уроци, независимо колко време сме прекарали заедно, е толкова подходяща!
В рамките на една седмица (седем учебни часа) класът се потапя в магията на камишибай театър, воден от г-жа Йорданова. Те изработват сцена от картон, работят в малък екип, разделят приказката на епизоди, рисуват илюстрации към всеки епизод и репетират. В последния ден всяка двойка представя своята интерпретация пред класа, а това “остави значим спомен у децата, историята ги сплоти и развълнува”, споделя преподавателката в начален етап.
Практиката е приложима освен в начален етап, още и в прогимназиален и гимназиален, като се адаптират изучаваните произведения. Освен в часовете по БЕЛ, тя може да бъде интегрирана в различни проектни седмици, извънкласни дейности и клубове по интереси.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ:
Стъпка 1. Един учебен час
В първия учебен час от мини-проекта, учениците се запознават с изкуството на камишибай театъра. За да представи идеята на учениците си, учителката им показва няколко видеа с камишибай театър и изработват картонена сцена.
Ето и едно от видеата, което г-жа Йорданова е споделила с учениците си.
Стъпка 2. Два учебни часа
Следва групирането на учениците в екипи от по двама. Чрез приложението WordWall учителката ги обединява в двойки на случаен принцип. Първокласниците четат заедно приказката “Всеки остава завинаги” на Мая Дългъчева и работят с текста по различни задачи:
- Разделете текста на епизоди
- Обсъдете героите и детайлите във всеки епизод
За по-ефективно изучаване на приказката за Гъбката, Рекичката и научените уроци, г-жа Йорданова създава работен лист с приказката и пет задачи към нея. Изпълнявайки задачите, децата развиват четене с разбиране, което им помага да пресъздадат по-автентично приказката.
Стъпка 3. Два учебни часа
На този етап от проекта, всеки екип рисува илюстрации към всеки епизод. В края на творчески процес г-жа Йорданова създава пространство за обсъждане и оценяване на всяка рисунка.
Стъпка 4. Два учебни часа
В първия час всяка двойка има възможност да направи кратки репетиции на своята постановка като сменя изображенията и разказва по тях. По време на тази активност ролята на учителя е основно да коригира грешките, които децата допускат.
Във втория час отборите представят своята интерпретация на приказката “Всеки остава завинаги” чрез камишибай театър. В края на дейността децата и учителката обсъждат представленията на екипите и оценяват представянето им.
“По време на представленията си бяхме само ние, не сме канили външни гости. Въпреки това имаше голям отзвук от камишибай театъра – децата се вдъхновиха и заредиха с много положителна енергия. С нетърпение очакват тазгодишната постановка “Снежният човек и врабчето” на Светослав Минков, която ще представим и пред родители съвсем скоро”, разказва г-жа Йорданова.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ:
Драматизациите се използват широко в извънкласните дейности, докато за часовете по български език и литература това все още се смята за нестандартен подход. Но много необходим, тъй като, както и Зорница Йорданова споделя “интересът към четенето намалява”, а чрез изкуството се поддържа интереса на децата. Освен, че е интересно и ангажиращо, театъра помага значително на ученици, които имат обучителни затруднения от всякакъв тип.
Камишибай театърът е прекрасна възможност за постигане на горните цели без да изисква финанси и логистика за декори и костюми. Дори създава условия за интердисциплинарно преподаване, обединявайки часовете по БЕЛ и изобразително изкуство, например. Ако приложим практиката с по-големите ученици от прогимназиален и гимназиален етап, бихме могли да интегрираме повече предмети като история, география, изкуства – всичко това зависи до голяма степен от произведението, което ще изберем да пресъздадем.
Учениците на г-жа Йорданова завършват първи клас пленени от чара на камишибай театър. Те искат да четат още от приказките на Мая Дългъчева. Включват се в конкурси за писане на приказки. “Като цяло забелязах, че в класа намаляха конфликтните ситуации. Родителите споделят, че при децата се е увеличило желанието да посещават училище и е повишена мотивация за участие в учебни дейности”, споделя учителката.
Социално-емоционалните компетенции, които развива тази практика също са много ценни за учениците и те бързо започват да общуват уважително помежду си. Увеличават се търпимостта и толерантното отношение към различните нужди на всяко от децата. Например работата в екип, с избран на случаен принцип съученик, ги изкарва извън зоната на комфорт, тъй като не работят лесно със своите приятелчета. Обсъждането на епизодите, героите и посланията в приказката им помага да развият своята емоционална интелигентност и емпатия към околните.
