Арзу Абилова е начален учител в Средно училище „Трайко Симеонов“ в Шумен. Тя е вдъхновение за всеки, който вярва, че доброто сътрудничество между учители и родители може да подобри училищния живот на учениците. Изправя се пред предизвикателството да обедини клас, в който между част от учениците и родителите има враждебност още от детската градина.

“Учениците бързо прощават. Родителите трябваше да разберат, че тяхното отношение се отразява върху децата им.”, споделя учителката.

Работата в мултикултурна среда, с билингви и разнообразни социални контексти, изисква иновативни подходи. Чрез добрата практика “Кой съм аз и какъв искам да бъда?”, г-жа Алибова успява да създаде положителна среда, в която родители, ученици и учители си партнират активно. Дейностите включват екипни задачи, по време на които родителите с конфликти работят с децата на другите. Учениците развиват емоционална интелигентност, социални умения и увереност.

“Заедно сме по-добри!” е мотото на г-жа Абилова, което е в синхрон с това на училището – “Малко училище с голямо сърце!”. 

КАК ДА ПРИЛОЖИМ? 

Подготовка: Изграждане на доверие и открита комуникация

Добрата практиката започва с предварителна подготовка, която включва изграждане на доверие между родители, ученици и учителя. Арзу Абилова организира ежемесечни срещи и създава канал за комуникация, в който споделя информация за събития, постижения и въпроси, свързани с учебния процес. 

“Първата стъпка беше да изградя среда на открита комуникация. Това създаде усещане за сигурност и ангажираност.”, споделя г-жа Абилова. 

Родителите участват активно чрез анкети и срещи, където изразяват своите идеи и мнения. Резултатите от анкетата показат, че 80% от родителите са готови да се включат активно в дейностите.

Изпълнение

Проект „Моето семейство и аз“

Проектната дейност започва със задача за учениците. Те трябва да представят своето семейство чрез колажи, илюстрации и текстове, в които описват себе си и своите родители. “Учениците откриха, че споделят много сходни неща, което ги накара да започнат да се изслушват.”, казва учителката. 

Тази дейност не само обединява учениците, но и предоставя на учителя ценна информация за подхода към различните семейства. Родителите също се включват в процеса, споделяйки наблюдения и обсъждайки напредъка на децата си.

Игри за приемане на различията

Г-жа Абилова използва игри като “Нарисувай къща с ръката на друг” и “Общувам с жестове”, за да насърчи учениците да се поставят в обувките на другите. В играта с рисуването учениците, които не се разбират, трябва да работят заедно, за да създадат обща творба.

В класа има ученик със специални образователни потребности. Учителката  включва упражнение, в което всички останали слушат със силна музика в слушалките. Това им помага да разберат предизвикателствата на своя съученик. 

“Учениците осъзнаха, че толерантността е ключът към разбирателството,“ отбелязва учителката.

Съвместни дейности с родителите

На родителските срещи се гласуват предложения за съвместни инициативи. Родителите не само участват в планирането, но и в изпълнението на тези дейности. Това ги приобщава към училищния живот и ги мотивира да бъдат модели за подражание на своите деца. 

„Когато родителите работят с деца от други семейства, те откриват, че различията не са проблем, а богатство,“ споделя г-жа Абилова. 

Примерни дейности:

• “Пътешественик във времето” – учениците създават приказки, в които героите са членовете на семействата им, а главен герой е самият ученик. Чрез характерните особености на приказката, учениците успяват да разпознаят какви качества притежават и започват да се приемат. 
• “Ден на Земята” – екологичен проект и модно ревю с костюми, изработени от екологични материали.
• Споделено литературно четене – четене по роли и драматизация (по избор) на любима книжка/приказка.

• “Баба Марта бързала” – изработване на мартеници. 

• “Добре дошла, пролет!”– изработване на пролетна украса. 
• “Моята майка” – създават кратък текст, който описва любим момент на ученика със своята майка. Родителят трябва да се открие в описанието на своето дете, направено под формата на игра. 
• “Запечатах своя спомен” – създават колаж или кратко видео, в което показват всички свои любими моменти със своето семейство и приятели. 
• Великденски арт яйца

• “Един ден, когато порасна, ще стана…“ – родителите разказват за своите професии, права, отговорности и задължения, след което учениците представят своята мечтана професия и аргументират своето мнение.
  

В знак на благодарност към родителите за тяхната активност и подкрепа, учениците изработват свещи, а Арзу Абилова връчва грамоти, символизиращи успешното им партньорство през учебната година.

Толерантност чрез креативност

Чрез тази практика се интегрират дейности за емоционално развитие в учебния процес. Благодарение на игри, творчески проекти и открита комуникация, учениците и родителите придобиват ценни умения за сътрудничество и емпатия. Родителите имат пълната свобода да влизат в класната стая, което създава атмосфера на ангажираност и доверие.

ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?

Добрата практиката на г-жа Арзу Абилова показва забележителни резултати в изграждането на емоционална интелигентност и умения за сътрудничество сред учениците. В класната стая правилата и санкциите са създадени от самите ученици – процес, който развива тяхната отговорност и чувство за общност. “Те сами решиха какви да бъдат правилата и как да се санкционират – това ги направи креативни и отговорни,“ споделя учителката. 

Ежедневното екипно решаване на задачи подобрява взаимопомощта, а чрез стратегиите като „Попитай трима преди мен“ учениците стават по-самостоятелни и уверени.

Добрата практиката може да бъде адаптирана за различни възрастови групи и училищни етапи. Стратегиите за саморегулация и екипно сътрудничество могат да се интегрират в гимназиални класове чрез групови проекти или извънкласни дейности. В подкрепа на активното включване на родителите се използват дигитални платформи като електронен дневник или Class Dojo. 

В добрата практиката се включват ученици с различни културни, социални и образователни потребности. Събития като мултикултурни празници и спортни мероприятия обединяват учениците и техните семейства. “Дори родителите, които първоначално имаха предразсъдъци, разбраха, че можем да преодолеем различията си чрез съвместни дейности,“ разказва учителката и допълва: “Когато учениците започнаха сами да оценяват своите силни и слаби страни, те се научиха не само да уважават себе си, но и да оценяват качествата на другите. Това направи нашата класна стая място, където всички се чувстват приети и ценени.“

С тази добра практика училището се превръща не просто в място за обучение, а в общност, която подкрепя и вдъхновява. Ако искате да изградите по-силна връзка между ученици, родители и учители, практиката на г-жа Арзу Абилова е отличен модел за подражание.