От векове насам популярната поговорка „Скромността краси човека” се предава от уста на уста и от поколение на поколение в най-различни култури и религии. Семейства, учители и хора на изкуството определят скромността като водеща човешка добродетел и единодушно се стараят да я възпитат у малките наследници на бъдещия свят.
Какво точно обаче представлява този масово одобряван вид добротворчество?
Скромността се изразява в реалистична оценка на собствените силни страни и ограничения и способността да бъде отчетен приносът на други хора и външни фактори за постигнатия успех.
Често скромността се бърка с липсата на самочувствие и се възприема като проява на слабост. Да бъдеш скромен обаче изобщо не означава да имаш ниска самооценка и да омаловажаваш постиженията си. Напротив, скромността помага на човек да бъде независим от чуждото одобрение и внимание и да се фокусира върху собственото си учене и развитие. Скромните хора възприемат ситуациите ясно и точно, без да преувеличават нито позитивното, нито негативното. Притежателите на тази позитивна черта ценят себе си, отчитайки своите несъвършенства и грешки, без да имат нужда да превъзхождат околните. Вярват, че те са не по-малко важни от тях, и са склонни да поставят нуждите им преди своите.
Конкретна проява на скромност например е когато успешен лидер отчита индивидуалния принос на всички участници в екипа му и споделя с тях ползите от постигнатия успех. Или когато ученик искрено се радва и празнува първото място на своя приятел в състезание, в което и двамата са участвали. По време на дебат скромният специалист ще изслуша аргументите на своя опонент непредубедено с допускането, че може да научи нещо ново и с готовност да признае, ако другият е прав.
Някои хора имат вродена склонност да проявяват скромност, но това не означава, че тя е статична човешка характеристика, която не подлежи на усъвършенстване. Скромността може да се насърчава и развива и училището е една великолепна среда за култивирането ѝ.
В статията ще откриете практически идеи как да помогнете на учениците си да „украсят” себе си с целенасочени прояви на скромност. Дейностите са подходящи за часове по БЕЛ или чужд език, час на класа, извънкласни дейности или занимания по интереси. Практиките са особено полезни, ако в училището ви действа система за психологическа подкрепа на много нива.
Ползи от скромността
- Помага на учениците да постигат целите си
Проявата на скромност у младежите се свързва с по-висока целенасоченост. Тя им помага да търсят напътствие от другите и да формират взаимоотношения с ментори, които ги насочват към ефективно реализиране на житейските им цели.
- Влияе положително на академичните резултати
Учениците, които по-често проявяват скромност, имат по-висока мотивация за учене и възприемат обратна връзка по-ефективно. Те са по-добри в разпознаването на грешките си, по-устойчиви спрямо неуспехите и съответно по-склонни да се включват в предизвикателни задачи.
- Подкрепя физическото и менталното здраве
Скромните хора се справят по-успешно с ежедневния стрес и не са свръхчувствителни към информация или ситуации, които поставят на изпитание представите им за самите себе си. Поради това те демонстрират по-добро физическо здраве и психологическо благополучие и съответно по-висока резистентност към стимуланти като алкохол и наркотици.
- Подобрява взаимоотношенията
Скромните хора проявяват повече щедрост, услужливост и благодарност, което им помага да се сближават с околните. Те също така са по-толерантни към противоположни на техните възгледи и могат да изслушат събеседника си, без да стават враждебни.
Скромността позволява на семействата и учителите да обменят полезен опит помежду си и да преследват общите си цели чрез ефективна работа в екип. Тя също така помага на родители и педагози да формират отношения на доверие и топлина с децата и да изградят безопасна среда на учене, в която е приемливо да се греши и да се изразяват различни гледни точки. Скромните възрастни насърчават академичното и личностното развитие на децата и ги карат да се чувстват ценни, възприемайки себе си реалистично. Личният пример е най-ефективният начин за възпитаване на скромност.
Практики за насърчаване на скромността
Практика 1: Творчески интерпретации на скромността
Практиката е подходяща за ученици в прогимназиална и гимназиална възраст. Целта е младежите да изследват, дефинират и илюстрират скромността чрез творческа дейност.
Започнете с кратка дискусия относно естеството на скромността и ползите от нея. После дайте възможност на всеки ученик да си избере предпочитана форма за творческа изява измежду изобразително изкуство, креативно писане или театър. На база на този избор разделете младежите на групи от по 4-5 души.
Първата задача на всеки екип е да се обедини около дефиниция за скромността. За целта учениците може да потърсят в интернет подходящи цитати по темата и да изберат онзи от тях, който най-точно изразява гледната им точка. След това групите трябва да проведат дискусия, в рамките на която да обсъдят как според тях изглежда проявата на скромност на практика. Насърчете ги да дадат примери с истории от личния си опит.
Третата задача на младежите е да създадат обща творба на базата на споделените идеи, която да съответства на избраната от екипа дефиниция. В зависимост от заявените предпочитания за вид изкуство творбата може да бъде кратък разказ, театрална миниатюра, колаж или рисунка (при желание и възможност дайте опция за изработка на електронен вариант чрез онлайн платформа за дизайн).
След като творбите са готови, всеки екип представя пред класа своята творческа интерпретация на скромността, заедно с избраната дефиниция. Осигурете възможност за коментари, въпроси и отговори след всяко изпълнение. Като разширение на практиката може да организирате изложба на създадените произведения на изкуството, която да стане повод за последващи дискусии с други класове в училището.
Практика 2: Добрият слушател
Множество изследвания показват, че активното слушане без прекъсване и без осъждане повишава склонността към скромност у слушателя и респективно у говорещия. Това е така, защото ефективното слушане създава усещане за емоционална сигурност и насърчава искреността и автентичното изразяване.
Целта на практиката “Добрият слушател”е да спомогне за формирането на толерантна среда в класната стая, където учениците свободно могат да споделят различни мнения и противоположни гледни точки. Тя е подходяща за всички възрасти и може да се използва за затвърждаване на учебен материал чрез обсъждане на конкретен проблем.
Започнете с кратка дискусия относно важността да сме добри слушатели и защо това умение е проява на скромност. Попитайте децата как се чувстват, когато някой ги слуша внимателно и добронамерено и дайте примери какво прави умелият слушател (не ни прекъсва, гледа ни в очите, тялото му е леко наклонено към нас, отвреме-навреме показва, че е разбрал за какво говорим с кимване или възклицание, задава ни допълнителни въпроси и т.н.).
Разделете учениците по двойки и им обяснете, че ще тренират умението си да слушат ефективно. Единият взима ролята на говорещ, а другият – на слушател. Дайте насоки за разговора – може да бъде свързан с тема от учебното съдържание, например какво биха направили, ако са на мястото на герой от изучавано произведение или в каква житейска област според тях могат да приложат знанията си за дроби. Друг вариант е разговорът да бъде насочен към взаимно опознаване, например с каква предизвикателна ситуация са се сблъсквали напоследък учениците и как са успели да се справят или на кого се възхищават и защо.
Напомнете, че слушателят има за задача да прояви любопитство, сякаш чува най-интересната история на света – да не се разсейва с външни стимули (като мобилни телефони или чуждите разговори), да задава изясняващи въпроси, да се старае да разбере чуждата перспектива, като избягва лични преценки или осъждане и да се въздържа да прекъсва събеседника, споделяйки своето мнение.
След провеждането на разговора, учениците разменят ролите си в двойката, като слушателят става говорещ и обратното. Накрая всеки има за задача да напише три неща, които е научил от събеседника си. По желание те могат да бъдат споделени с класа.
Практика 3: Разговор зад гърба ти
Тази практика насърчава учениците да се фокусират върху качествата и постиженията на техен съученик, оставяйки своите собствени на заден план. Целта е децата да усетят, че празнуването на чуждите умения и успехи не ги обезценява като личности и че всеки има своите уникални силни страни, които го правят ценен. Дейността е подходяща за всички възрасти.
Разделете учениците на групи от 4-5 души. Първоначално всяко дете има за задача да помисли и запише на лист поне две неща, които харесва у всеки от останалите в екипа (за целта може да ползвате примерните карти на български и английски език). Те могат да бъдат свързани с качества (например: тя е забавна, той е много услужлив, тя има великолепна коса, той винаги е спретнат), способности (тя може да реши и най-трудната задача, той умее да разказва увлекателно, тя е най-бързата по бягане в класа), постижения (той се класира първи на олимпиадата по информатика, тя успя да повиши успеха си по география с две единици, той спечели награда на театрален фестивал) или добри постъпки (тя ми помогна с домашното по биология, той ме покани да играем футбол с приятелите му, тя сподели с мен обяда си, когато бях забравил своя).
Следващата задача е екипите да проведат „разговори зад гърба” на всеки от участниците. Един от учениците застава с гръб към останалите, които се подреждат в кръг и обсъждат неговите силни страни и успехи, използвайки записките си, като си представят, че той / тя не присъства. На финала всички ръкопляскат, за да отпразнуват положителните прояви на ученика извън разговора, като може да му подарят написаното от тях. Практиката се повтаря, докато всички от екипа минат през ролята на човека, обсъждан „зад гърба му”.
Практика 4: Дневник на скромността: остави някой друг да заблести
С времето се научаваме да забелязваме и ценим скромността у другите и предпочитаме компанията на по-скромните хора. В ерата на социалните мрежи обаче тийнейджърите са буквално бомбардирани от обществения натиск агресивно да популяризират себе си и да са изцяло погълнати от своята личност. Практиката “Остави някой друг да заблести” има за цел да насочи вниманието на младежите към проявите на скромност в личния им житейски опит, като ги предизвика целенасочено да „подарят” планирана проява на скромност на друг човек. Дейността е подходяща за ученици в прогимназиална и гимназиална възраст.
Дайте задача на учениците да рефлектират върху проявите на скромност, с които са се сблъсквали, като отговорят писмено на следните въпроси:
- кога поставихте интересите или нуждите на някой друг преди своите собствени? Какво точно направихте и как се почувствахте?
- в каква ситуация ваш познат се съобрази с вашите нужди и желания, вместо със своите собствени? Какво точно направи за вас и как се почувствахте? Защо според вас този човек ви “подари” своята скромност?
- в кой случай сте проявили нескромност спрямо някого? Какво направихте и как се почувствахте? Какво можехте да направите по друг начин в тази ситуация, така че да демонстрирате скромност?
След като младежите са изследвали скромността през призмата на личните си преживявания, им отправете предизвикателство за предстоящата седмица. Дайте им за задача целенасочено да отчетат и похвалят някого за усилията и постиженията му, като отдръпнат фокуса от себе си. Можете да подпомогнете планирането, споделяйки няколко идеи:
- да оставят другият да има последната дума в спор;
- да насърчат някого да разкаже какво го вълнува, когато всъщност те много искат да споделят нещо свое;
- да се възхитят на нечии усилия, които обикновено остават незабелязани;
- да помогнат с домакинска работа вкъщи, без да очакват похвала или награда и т.н.
За провеждане на писмената рефлексия и планиране може да използвате Дневник на скромността (на български и английски език).
След изтичане на седмицата осигурете възможност на учениците да споделят дали са успели да осъществят плана си, какво е станало и как са се почувствали. Обсъдете и запишете на дъската или на специално табло защо скромността е по-добрият избор от егоцентризма и какви ползи ни носи.
Практика 5: „Дърпане на въже” в търсене на истината
Т. нар. интелектуална скромност се свързва с осъзнаване на границите на собственото познание и желание да се търси информация отвън за разширяване на личния кръгозор. Тя позволява на учениците да бъдат отворени към чуждата гледна точка и да задълбочават знанията си, като водят конструктивни дебати по уважителен начин. Практиката “Дърпане на въже”е подходяща за прогимназиална и гимназиална възраст и цели именно да насърчи интелектуалната скромност на младежите при търсене на истината по спорна тема.
Изберете твърдение върху актуален проблем, за което сте сигурни, че съществуват достъпни за учениците аргументи както за, така и против. То може да е свързано с учебния материал или с житейската реалност на младежите. Ето няколко подходящи примера: „Частните училища са по-добри от държавните”, „Социалните медии влияят зле на психичното здраве на тийнейджърите” или „ГМО храните са безвредни и могат да спасят света от глад”. Попитайте учениците какво е мнението им относно твърдението, като подчертайте, че е напълно приемливо и да нямат мнение. Пояснете, че за да оценим пълноценно дадено твърдение, е нужно първо да изследваме както аргументите, които го потвърждават, така и тези, които го отхвърлят.
Запишете спорното твърдение на дъската и нарисувайте под него игра на дърпане на въже от двете му страни, като отбележите в двата края „ВЯРНО” и „ГРЕШНО”. Раздайте на учениците малки лепящи листчета. Обяснете им, че имат за задача да запишат върху тях доказателства, които подкрепят или отхвърлят твърдението, или въпроси от типа „Какво ще стане, ако…”, например „Какво ще стане, ако всички училища са частни?”, „Какво ще стане, ако използваме социални медии само по един час на ден?” или „Какво ще стане, ако ядем само ГМО храни?”.
След това нека всеки залепи на дъската своите листчета, като постави въпросите под рисунката, а доказателствата – откъм съответния край на въжето. После прочетете листчетата с доказателствата и се опитайте заедно да намерите отговори на залепените въпроси. Напомнете на учениците, че всички имаме граници на познанието си, които е много важно да отчитаме, за да търсим информация от други хора и да взимаме по-информирани решения. На финала попитайте младежите дали са променили мнението си, дали клонят към позицията „ВЯРНО” или към позицията „ГРЕШНО”, или са на мнение, че най-добрият отговор е някъде по средата – вярно е през повечето време, но не винаги; понякога може да е вярно, а друг път – грешно и т.н. Обсъдете дали е възможно класът да достигне до единна позиция, с която всички са съгласни.
„Скромността е най-сигурният знак за сила”, е казал популярният мислител-мистик Томас Мъртън. Развитието на нагласи за скромност повишава психологическото благополучие, поощрява просоциалното поведение и подобрява взаимоотношенията с околните. Ако се чувствате вдъхновени, изберете си практика за скромност и я опитайте или проучете и другите идеи в поредицата от добротворчески практики.
Източници:
- Младенова, М. (2022). Какво е добротворчество и защо е полезно за учениците? Prepodavame.bg
- Младенова, М. (2022). Как да осигурите подходящите нива на психологическа подкрепа за учениците? Prepodavame.bg
- The Kindness Factory, Kaplan Academics. (2020). KINDNESS CURRICULUM.
- Greater Good Science Center In Education. Humility for Students. Berkeley University of California.
- Rosa Hendijani & Babak Sohrabi | Sandy Nunn (Reviewing editor) (2019). The effect of humility on emotional and social competencies: The mediating role of judgment, Cogent Business & Management, 6:1, DOI: 10.1080/23311975.2019.1641257
- Davis, Don Em. Jr., & Hook, J. N. (2013). Measuring Humility and Its Positive Effects. Association for Psychological Science.
