Мозъчната атака (Brainstorming) е метод за генериране на идеи, който стимулира креативността и работата в екип и може да бъде полезен инструмент в класната стая. Чрез мозъчна атака участниците намират решение на предварително зададен проблем или тема, като основни акценти са създаването на свободно пространство за генериране на идеи без критика и даването на равен шанс за изразяване на всички. За повече информация за метода прочетете основната ни статия за мозъчна атака. В тази статия ще представим по-конкретни методи за провеждането на мозъчна атака.
Стратегия за брейнсторминг чрез четене
Учениците прочитат текста самостоятелно внимателно. След това в рамките на 7-8 минути целият клас заедно с учителя правят мозъчна атака на глас по текста, като си нахвърлят ключови думи на дъската и в тетрадките. Накрая всеки сам за себе си прави оценка с 3-4 изречения, използвайки ключовите думи. Тази стратегия отнема около 10 минути.
Резултат: Учениците откриват скрит смисъл на текст.
Примерна инструкция
Прочетете внимателно текста. След това заедно ще помислим за скрития му смисъл и ще си нахвърляме ключови думи, които накрая ще използвате да направите оценка на текста с 3-4 изречения. Имате 10 минути на разположение. Първи/а ще започна аз.
Предимства на стратегията
- Учителят работи заедно с учениците – екипна работа;
- Добро затваряне на урок;
- Учениците се научават да пишат оценка на текст.
За тази стратегия е добре да имаме предвид, че:
- може да има непознати думи, изрази, термини в текста;
- учителят трябва да насочи учениците към мислене, оценка и анализ на текста – подгответе се предварително;
- трябва да им дадете пример за оценка, преди да започнат да пишат.
4 популярни метода за брейнсторминг
Съществуват десетки популярни формати за провеждането на брейнсторминг. В предната ни статия за брейнсторминг представихме накратко метода “Дисни”. Сега ще ви представим 4 други ефективни и популярни методи за мозъчна атака.
Rolestorming (брейнсторминг чрез ролеви игри)
Ролевите игри са много популярен метод, използван в училище, който може да допринесе за уменията за разрешаване на проблеми, анализиране и възприемането на различни гледни точки. Учениците могат да експериментират с поведенчески модели, които да ги обогатят. В контекста на брейнсторминг, модераторът може да изиска от участниците да влязат в ролята на различни личности, свързани със зададения проблем – например клиент, ръководител, историческа личност, родител, въображаем герой. Така всеки участник има за задача да представи гледната точка и идеите на своя герой. Това дава допълнително поле за размисъл.
Петте “Защо”
Таичи Оно, индустриален инженер и бизнесмен, стоящ зад разработката на системата на Toyota, основава работата си на принципа “да попиташ пет пъти защо”. Според него, за да се стигне до корена на проблема, екипът трябва да зададе въпроса “Защо?”. След това, отговорът на въпроса също трябва да бъде интерпретиран допълнително с въпроса “Защо?”. Така екипът може да достигне до възможно най-дълбоката и основна причина. Такъв тип брейнсторминг е подходящ за описване чрез диаграми и блоксхеми, създаващи структура и последователност на проблемите.
Обратен брейнсторминг
Обратният брейнсторминг обръща традиционната мозъчна атака с главата надолу – докато в традиционния си формат тя търси генериране на идеи как например може да се ползва някой предмет, при обратния брейнсторминг се задава въпросът: “Как НЕ може да се ползва даденият предмет?”. Този подход помага на учениците да преодолеят блокаж или изчерпване на идеите, като ги подтиква да анализират възможностите от различен ъгъл.
Например, ако учениците се затрудняват да измислят различни приложения за една чаша, могат да изброят неща, за които тя не може да се използва, като „не може да играеш видео игри на чаша“. Това отваря нови перспективи и може да вдъхнови учениците за нестандартни решения, като „не мога да ям обикновена чаша, но мога да направя чаша от бисквитено тесто и да я изям“. Техниката позволява на учениците да разгърнат мисленето си и да открият допълнителни идеи, които иначе биха им убягнали.
В контекста на даден проблем – ако иска да се избегне определена ситуация, например създаване на отпадък в определен регион, може да се зададе въпросът “Как МОГА да създам възможно най-много отпадък в този регион?”. На основата на такъв тип въпроси може да се продължи разглеждането на проблема в нова посока.
Шестте мислещи шапки
Последен и по-комплексен метод за брейнсторминг е методът на Де Боно “Шестте мислещи шапки”. Чрез него можем отново да погледнем един проблем чрез конкретни роли и гледни точки. Този подход може да допринесе допълнително за креативността на участниците, давайки им посока и добра рамка. Методът включва шапки в шест цвята, които могат да бъдат представени и създадени визуално за допълнително забавление на участниците. При този и при другите методи е препоръчително да се използва бяла дъска или друг метод за визуализация, който да е достъпен за участниците.
Всяка шапка си има роля, а те са следните:
- Синя шапка: мениджмънт/модераторство. Ролята на водещия е да записва, ръководи и обобщава дискусията, както и да осигурява спазването на добрия тон и равен шанс за участниците.
- Жълта шапка: оптимизъм. Ролята на оптимиста е да търси възможно най-добрите опции за казуса от всички ъгли. Той трябва да бъде краен в ролята си и да вижда добрите възможности във всяка гледна точка.
- Червена шапка: емоционалност. Ролята на този участник е да представи емоционалния свят, инстинктите и интуицията. Той няма нужда да дава основания, може да бъде напълно субективен и все пак да представи богат набор от усещания.
- Бяла шапка: информация. Участника с бяла шапка има за задача да бъде неутрален, да дава обективна информация и да представя проблема статистически, чрез данни и да анализира вече предоставените такива.
- Черна шапка: критика. Критикът е нужно да погледне по-негативно на проблема и идеите, за се съсредоточи върху слабите места и всичко, което може да се обърка. Той е добре да бъде контрапункт на оптимиста.
- Зелена шапка: креативност. Последно, но не на последно място, участника със зелена шапка има роля да мисли “извън кутията”. Той трябва да постави нови идеи на масата и да гледа по-“отгоре” и извън казуса, да прояви нестандартно и асоциативно мислене.
Използвайте тези методи за брейнсторминг в клас, за да разнообразите работата по проекти. И не забравяйте – наша роля като учители е не само да развием креативността у децата, а и да им вдъхнем увереност да я изразяват. Мозъчната атака се стреми именно към това – екипна работа и свободно творчество без оценка. Прочетете още за развиването на креативни умения.