Въвеждането на предмета “Гражданско образование” довежда до много въпроси сред ученици, родители и учители: защо е необходим този предмет, с какво е по-различен от останалите, на какво учи учениците от различните класове и т.н. Затова започваме с кратко въведение по темата и историческа справка, след което ще разгледаме добри практики и примерни уроци, които можете да използвате за ученическо участие и самоуправление, симулации, проектно-базирано обучение и други.
Предметът гражданско образование насърчава отговорното и активно участие в обществените процеси, адаптивността и самосъзнанието за правата и ролите на всеки член на обществото. Чрез гражданското образование учениците могат да осмислят своята лична отговорност и ресурс, които да реализират в младежко участие, ученическо самоуправление, работа в екип и прилагането на идеи и проекти в реалния свят. Учениците се учат да управляват ресурси, да се ангажират с решаването на проблеми и да си сътрудничат за постигането на общите цели. В дългосрочен план развиването на умения за гражданско участие подкрепя изграждането на по-активно българско общество, което да поддържа реда и справедливостта.
Малко предистория
Гражданско образование или гражданско учение е предмет с над стогодишна история в България. Един от първите учебници: „Ръководство по гражданско учение и частно право“ е изготвен по примера на „французките средни учебни заведения“ и в него се посочва, че: „всеки български гражданин,… трябва да знае политико-гражданската уредба на българската държава, защото само така той може да бъде полезен на себе си и на отечеството“ [1]. Този предмет е адаптирал европейските идеи, традиции и опит в областта на гражданското образование към българския контекст и е предоставял на българските ученици информация за техните права и задължения като граждани, за тяхното участие в управлението, за структурата и функциите на държавните институции [2].
След края на Втората световна война и настъпилите промени в обществено-политическата система в периода 1944-1989 предметът гражданско учение е заместен от предмета основи на комунизма. В него изграждането на определен идеологически светоглед сред младите хора измества необходимостта от познаване на техните права и задължения като граждани и е силно политизиран.
Опитите за завръщане на гражданското образование в училище започват след обществените промени от началото на 90-те години по инициатива предимно на неправителствени организации и сдружения, както и на отделни учители. Първоначално навлиза като свободноизбираем предмет за учениците от 1-12 клас, а едва през 2020 година предметът става и част от задължителната програма за учениците от 11 и 12 клас, като замества и разширява съществуващия до момента предмет свят и личност.
Защо е важно и необходимо да се учи гражданско образование?
Международното изследване „Граждански компетентности и нагласи за активно гражданско поведение на учениците“ 2016 г. показва, че разбирането на българските ученици за демокрация и върховенство на закона (485 точки) е по-близко до това на учениците в Южна Америка отколкото до това на учениците в Европа –(където Дания е с най-висок резултат от 586 т., Словения има 532 т., а Русия 545 т.), при среден резултат на изследваните страни от 517 точки [3]. Само по себе си това е доста притеснително и означава, че българските ученици не знаят и не умеят да защитават правата си и са по-склонни да прибягват до крайни и силови мерки на протест (като окупиране на сгради, затваряне на пътища и писане на лозунги със спрей по стените)
Затова основна цел на обучението по гражданско образование е да подготви учениците да бъдат добри граждани, да бъдат отговорни, да проявяват съчувствие към по-слабите и да им помагат, да се грижат за природата и ясно да разграничават добронамереност от злонамереност в човешките действия. В дългосрочен план развиването на умението гражданска активност сред подрастващите би трябвало да подпомогне изграждането на адекватно и способно на диалог гражданско общество в България, което да поддържа реда и справедливостта в страната със своето самосъзнание, а не със сила.
Какво учат децата по гражданско образование?
Идеята на предмета “Гражданско образование” е именно да запознава учениците с техните права и задължения, кога, как и къде могат да потърсят помощ, ако правата им са нарушени. При по-малките акцентът е върху правата им в семейството, в училище, на улицата, докато при по-големите – върху здравни, социални, данъчни и др. права и задължения. Като трябва да познават и начините за защита и противодействие в случай на нарушени права и механизмите за взаимодействие с институции и организации (писане на молба, жалба, рекламация, заявление и т.н.).
Важен аспект в обучението по гражданско образование е свободата да правиш избори и необходимостта на носиш отговорност за тях. Независимо дали става въпрос за избор на приятел (дали да си играеш с Мими или с Ани), избор на поведение (дали да ритнеш или да вдигнеш шишето на пода), или за избор на позиция като за или против униформите в училище и за или против учителите да имат право да удрят непослушните ученици. Правото на избор и отговорността за последствията са двете страни на една и съща монета и това е едно от посланията, които този предмет носи, за да научи децата да спазват правилата и сами да искат да вървят по правия път. В по-горните класове изборът като проява на отговорност и осъзнатост включва и теми, свързани с превенция на употребата на цигари, алкохол, наркотици и превенция на различни модели на асоциално и/или неморално поведение.
Какви методи се използват?
Развиването на необходимите знания и умения, за да бъдеш добър гражданин, става по различни начини: при по-малките деца чрез обсъждане на герои от приказки и басни и техните постъпки, а при по-големите чрез обсъждане на художествени текстове като „Бай Ганьо прави избори“ или разкази на Чудомир. В моя опит съм използвала и откъси от сборника „Петдесет велики разказвачи“ [4].
Основните методи на преподаване включват:
- дискусия (обсъждане на дадена тема);
- дебат (поставяне на противоположни позиции по дадена тема с аргументи за и против);
- диалог (преговаряне с цел достигане до общо решение);
- ролеви игри (поставяне на учениците в съдебна зала, в комисията по образование, в съвета на старейшините, в кметството и т.н.);
- работа по проекти, презентации и публични изказвания по дадена тема.
Примерни задачи и линкове по темата може да намерите в ресурса с примерни задачи.
Какви са очакваните резултати при преподаване на гражданско образование?
Очакваните резултати са за промяна в нагласите и поведението на младите хора към по-активно и отговорно гражданство, развиване на умения за отстояване на гражданска позиция и защита на по-слабите (в природата и в обществото), познаване на правата и задълженията им като бъдещи пълнолетни граждани и поемане на отговорност за изборите, които правят.
Добри примери за гражданско образование
Гражданското образование предразполага към много разнообразни проектно-базирани дейности. Представяме ви 6 практики за развитие на активно гражданство, селектирани като част от инициативата “Добрите практики на фокус”. Симулациите на граждански процеси са описани подробно и могат да се приложат от училищни екипи и без опит.
“Ние, гражданите” – проектът, който учи учениците как да имат гражданска позиция
Гимназиален етап: гражданско образование
Учениците в СУ “Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Смядово, ръководени от Дарина Димитрова – преподавател по история и цивилизация, география и икономика, философия, религия и гражданско образование – постигат 70% избирателна активност на създадени от тях парламентарни избори. Групирани в три екипа, младежите формират ученически партии, провеждат предизборна кампания и осъществяват на практика избори. В резултат на изборите, всяка партия излъчва свои представители във вече съществуващия училищен парламент.
Новосформираният училищен парламент действа светкавично и започва работа мигновено. Интересно развитие на ситуацията е, че спечелилата партия решава да изпълни всички предложени програми, не само тяхната, и стартират с идея, която е на “конкуренцията”.
Граждански активни ученици избират кмет на класа
Прогимназиален етап: гражданско образование, компютърно моделиране, информационни технологии
Учениците от ОУ „Найден Геров”, гр. Бургас с ръководител Дарина Стоянова, преподавател по история и цивилизация и гражданско образование, въвлича шестокласниците от две паралелки в една 100-процентова симулация на реалния изборен процес. В 6 “Б” клас се учредяват 2 партии, а в 6 “В” – 4, които оформят 2 коалиции. Учениците провеждат предизборна кампания и всеки кандидат за кмет презентира пред класа своите послания и предизборни обещания. Двамата финални кандидати за кмет осъществяват и предизборен дебат. След това се осъществяват и избори – избирателната комисия се формира от непартийните представители на всяка паралелка.
Децата демонстрират силен интерес и държат да покажат, че са отговорни и сериозни и могат да се справят с предизвикателствата на политическия свят. Самостоятелната им организация е впечатляваща и според чек-листа на проекта всички задачи са изпълнени отлично.
Учениците от ПТГ “Симеон Велики” повишават осведомеността си за трафика на хора
Гимназиален етап: право, философия, химия, биология, математика и история.
Професионална техническа гимназия “Симеон Велики” – гр. Велики Преслав работи по програма “Училища за пример” на фондация “Заедно в час”. Екипът осъществява интердисциплинарния проект “Трафик на хора”, обединяващ учители по 6 предмета. В проекта са включени учениците от 10. и от 11. клас, които се разпределят в 5 екипа спрямо интересите им, заемащи позициите криминалисти, жертви на трафика на хора, историци, математици, изследователи. Те използват разнообразни ресурси, за да изследват, обсъдят, обобщят и подготвят своята презентация, която представят пред останалите участници в проекта.
Описаната практика води до значително повишаване на осведомеността на учениците по темата “Трафик на хора” – рискови групи, механизми за въвличане, признаци за идентифициране на трафик и компетентни органи за противодействие и начини за превенция.
Участие в граждански инициативи и обществено значими каузи още в начален етап
Начален етап
Кремена Енчева, начален учител с над 32 години стаж, преподава в Средно училище “Георги Измирлиев”, гр. Горна Оряховица. Тя предлага идеи за развиване на граждански умения у децата за всеки клас в начален етап – опознаване на правата на децата, отношение към възрастните, опознаване на историята и създаването на визия за бъдещето на града и други благотворителни и еко инициативи.
Избори за ученически парламент
Прогимназиален и гимназиален етап: гражданско образование, час на класа
Ръководени от Людмила Карамитева учител в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия “Христо Ботев”, учениците в СГСАГ провеждат избори за училищен парламент. Тъй като такъв в училището вече съществува, те провеждат информационна кампания, в която представят идеята и запознават останалите ученици с кандидатите и предстоящото гласуване. След това се провеждат избори, в които се избират двама или трима ученици, които да представляват класовете в училищния парламент. След това парламентът провежда Общо събрание, в което се гласува за ръководство и устав. Още една ключова стъпка е формирането на работещи комисии с председатели. Когато те планират дейностите, спираловидно се редуват последните стъпки – изпълнение и отчитане на резултатите. Учениците имат за задача да осъществят и медийно отразяване на дейността на парламента.
“Свобода, граждани и власт” – дебат и ролева игра
Гимназиален етап: гражданско образование
Костадинка Станева, учител по история, география и гражданско образование в НПГ “Димитър Талев”, гр. Гоце Делчев, въвлича учениците от 11. клас в дебат на тема: “Образование в България или образование в чужбина- кое да избера?”. Практиката е реализирана по метода “Световни училища”. Учителката дава за задача всеки да потърси информация и да изготви презентация за образованието в различни страни от ЕС и да направи сравнителен анализ между тях и българското образование. След това се организира дебат с два отбора от по трима ученици и публика, която излъчва победител.
Г-жа Станева организира и ролева игра, в която учениците участват в президентски избори. Класът се запознава с Конституцията, ролите се разделят между учениците – кандидати за президент, членове на ЦИК, щаб на кандидатите, водещ на предизборен дебат и гласоподаватели. Всеки кандидат представя своята програма и приоритети, гласоподавателите задават въпроси в обществен дебат.
Разгледайте още примери за практики за гражданско образование и полезни съвети в рубриката на сайта ни.
Ако имате практика, която може да бъде полезна на други учители, ще се радваме да се свържете с нас и да ни разкажете за нея!
Използвани източници:
- Буков, Г. (1913). Ръководство по гражданско учение.
- Балкански, П. (1997). Развитие на идеята за гражданско образование. Стратегии на образователната и научната политика, кн. 3, 5-16.
- Петрова, С. (2017). Граждански компетентности и нагласи за активно гражданско поведение на учениците. Резултати от участието на България в международното изследване на гражданското образование – ICCS 2016. ЦОПУО, София. Достъпен на 21.09.2019 г. на: https://www.iea.nl/sites/default/files/2019-07/ICCS_2016_Report_Bulgaria.pdf
- Петдесет велики разказвачи, сборник в два тома на ИК „Кронос“
