Сигурно сте забелязали, че децата много обичат да разказват истории. Понякога се случва дори да прекъснат часа по математика, за да ви разкажат как кучето им е избягало предната вечер.
Защо тогава се случва така, че когато става дума за писане, те “замръзват” и чувстват, че сякаш нямат какво да кажат. Често има разминаване между естествените способности на учениците да разказват истории и умението им да записват тези истории на хартия.
В следващите редове ще ви предложим 7 стратегии, които ще превърнат учениците ви в уверени и смели писатели.
1. Писане, писане и пак писане
Може би сте чували за правилото на 10-те хиляди часа. Много професионалисти в своята област развиват талантите си в продължение на 10 хиляди часа, за да реализират своите цели. Всяко умение има нужда от практика, за да се затвърди и усъвършенства, и писането не прави изключение.
Дайте възможност на учениците си да пишат по определена тема или да се упражняват в “свободно” писане. Писането подобрява емоционалното здраве и на много места по света се възприема като форма на медитация – да прехвърлиш хаотичните си мисли, притеснения или трудни въпроси на хартия, наистина действа освобождаващо за ума.
Най-лесният начин да насърчите учениците си да пишат, е като им “хвърлите” една дума в пространството и ги оставите да пишат каквото им хрумне (похватът е подходящ и за часовете по изобразително изкуство). Този метод е познат на много начинаещи писатели, които впоследствие са станали световноизвестни, например на Рей Бредбъри. Може да го използвате, за да задействате асоциативните връзки на учениците и да ги разтоварите от ограничаващите рамки на определена тема, брой думи или други изисквания. Може също така да им покажете избрано от вас изображение и да ги оставите да пишат.
Ако все пак решите да предложите по-конкретна тема за писане, нека тя да бъде близка до интересите на децата. Дайте им възможност да онагледяват написаното с картинки, илюстрации, снимки, графики.
2. Кой чете написаното?
Понякога учениците не се чувстват мотивирани да пишат, защото не виждат смисъл в това и мислят, че освен учителят, никой друг няма да прочете техните истории.
Помните ли училищните вестници? Предложете на децата да направите по-мащабен проект – седмично или месечно издание, което да събира увлекателни истории с житейски поуки, забавни случки от ежедневието им, любопитни и малко известни факти за мястото, на което живеят или за хората, които са населявали мястото в миналото. Може да правите интервюта с възрастни хора, за да чуете мъдри съвети от тях, или да задавате провокиращи въпроси на най-малките, за да съберете изненадващи отговори.
Организирайте събитие, на което да представите своята писателска група. Поканете хора от издателския бизнес, журналисти и медии, които биха проявили желание да финансират разпечатването и разпространението на вашият вестник или списание.
3. Мозъчна атака и генериране на идеи
Някои ученици могат да прекарат много време в генериране на идеи, планиране на нещата, рисуване на картини и изобщо в цялостната подготовка за писане, но така и да не започнат да пишат. Докато други могат бързо да се ориентират по зададена тема и да започнат да пишат, но сами трудно да решат за какво да пишат, кои истории си заслужава да бъдат написани или какво истински ги вълнува.
По време на мозъчна атака може да предложите на децата различни категории идеи. Разделете листа на няколко части и напишете няколко различни теми за мислене. Бихте могли да споделите и личния си опит: разкажете някои неудобни и забавни моменти от собствения ви живот, история за вас и кучето ви или за мечтаното пътуване в чужда държава през лятната ваканция. Важно е под темите, които сте записали, да изброите опорни точки, които ще служат за написване на отделните части от историята и ще бъдат структурата, около която да се движите. Ако вземем за пример разказа за пътуването ви до чужда държава, може да напишете като опорни точки следното: информация за страната, която сте посетили; какви местни ястия сте опитали; къде сте се разхождали; какви забележителности сте видели; как са ви се сторили чужденците, с които сте общували. Споделете също някое незабравимо преживяване или поучителна история от ваканцията ви.
След като покажете на децата как да структурират историята, която искат да напишат, раздайте лепящи листчета на всеки ученик. Нека всеки да напише тема и няколко опорни точки към нея, а после да залепи листчето си някъде в класната стая. Позволете на учениците си да се разходят из нея и да видят идеите на съучениците си. Направете гласуване между класа и изберете първата тема, по която да създадете история.
4. Добрият пример
“Запознайте” учениците с вдъхновяващи писатели. Прочетете им кратко произведение или откъс от любим роман, написан от някой от тях. Ако учениците са по-малки, изберете книга с много картинки, които илюстрират различни части от текста. За още по-голямо вдъхновение потърсете любопитни факти за живота на автора, когото представяте. Разкажете какво детство е имал, как се е чувствал в училище, как е решил да се занимава с писане, кога е започнал да пише. Разбира се, може да поканите на живо в класната си стая хора, които се занимават с писане – автори на книги, журналисти или ученици, които са спечелили конкурси, свързани с творческо писане. Помолете ги да споделят за своите трудни моменти, за колебанието си по какви теми да пишат, за успешните есета или статии. Нека разкажат от какво се вдъхновяват и как организират работата си.
Добрите примери със сигурност ще заредят учениците с ентусиазъм и нови идеи или просто ще им вдъхнат повече увереност да се изразяват в писмен вид.
5. Дигитален дневник
В дигиталната ера, в която живеят децата, всяко от тях използва телефона си предимно за игри, гледане на смешни клипове или чат с приятели. Предложете на учениците нещо различно и вълнуващо, което могат да правят с помоща на телефона си: да си водят дигитален дневник.
Помолете ги в период от една седмица да записват като бележки в телефона си всякакви неща, които им се случват и които са породили силна емоция у тях. Нека бележките бъдат кратки, до 5-6 изречения. Това може да е притеснение, че са изпуснали автобуса, с който пътуват до училище, среща с приятел на горещ шоколад и много смях или тъга от раздялата с баба в края на лятото.
Дигиталният дневник помага на учениците да се отпуснат и да пишат, без значение къде се намират и с кого са. Записвайки важни за тях преживявания и случки, те ще могат да развиват фокусирано внимание върху различни ситуации и емоционални умения за опознаване на себе си и околните и ще генерират идеи за различни “писателски” творения. В края на седмицата помолете учениците да прочетат всичките си бележки и да потърсят нещо общо между преживяванията, които са имали. Попитайте ги дали могат да посочат тема, която би събрала всички бележки в разказ.
6. Приоритет на съдържанието
Дайте приоритет на съдържанието, яснотата и уменията за писане. Не се концентрирайте прекалено върху пунктуацията или правописа. В началото целта е да научите учениците да се отпуснат и да предадат писмено мислите си. Не забравяйте, че писането е още един начин да изразим себе си и това може да бъде плашещо и предизвикателно за децата. Успокойте ги, че неслучайно пишем “чернова” – това е текстът в най-суров вид. Понякога мислите ни преминават толкова бързо, че стараейки се да ги пренесем на хартията, може да допуснем множество грешки по невнимание.
Когато децата са усвоили писането достатъчно добре, отделяйте повече време и внимание на допуснатите грешки. Там, където написаното звучи объркано, задавайте поясняващи въпроси и редактирайте заедно с ученика.
Ако има ученици, които нямат съществени затруднения с пунктуацията и правописа, може да им давате като допълнителна задача да проверяват текстовете на съучениците си. Моята практика показва, че често децата се учат и приемат по-лесно помощта от съученик, отколкото от учител.
7. Време за празнуване
Отделете специално време за празненство с награди. Без значение на каква възраст са учениците, те трябва да почувстват, че техните усилия са ценни.
Организирайте тематично празненство и конкурс с награди. Например ако учениците са писали на тема “море”, споделили са свои лични преживявания от лятната ваканция или са измислили история за пиратски битки и вълшебни кораби, украсете пространството, предвидено за празненството, с хартиени кораби, които “плуват” във въздуха, спуснати от тавана. Оцветете заедно речни камъни или направете бижута от мидички. Ако живеете в близост до морето, може да се разходите заедно по крайбрежната улица, да организирате боядисване на стари рибарски лодки или да посетите делфинариум.
Нека всеки ученик, който е писал по темата, да получи награда. Обмислете отличия за правопис и пунктуация, за логически свързани части на текста, за краснопис, за споделени моменти от личния живот на ученика, за креативност и използване на въображението… Целта е децата да се почувстват мотивирани да продължат да пишат, да намерят вдъхновение в писането, да възприемат тази дейност като нещо приятно и дори изцеляващо.
БОНУС съвет: Ако все още изпитвате трудност да мотивирате учениците да пишат, използвайте своята креативност и предложете на децата да пишат на необичайни места. Използвайте цветни тебешири и напишете в двора на училището мненията на различни ученици по важен или актуален въпрос. Купете спрейове и с позволение на общината украсете стените на стари или изоставени сгради с ръчно направени графити с позитивни мисли. Или може да изпишете върху пейките в парка красиви послания за хората, които ще седнат да си починат там…
Както всяко друго умение, писането изисква децата първо да проявят интерес, след това да повярват, че могат да се справят с него и накрая да се почувстват мотивирани да продължат. За да заобичат тази дейност учениците ни, нека им покажем колко смисъл и положителни емоции носи тя и на нас, техните учители.
