Приобщаващото образование е философия за възприемане, допускане и подкрепа на всички деца в общообразователна среда. То не е насочено само към децата със специални образователни потребности /СОП/, а е в полза на всички ученици. Отхвърля всякаква форма на дискриминация и приема и цени многообразието в различните негови измерения. В процеса на приобщаване всеки ученик е приет и ценен с неговото ниво на възможности, а приобщаващата интелигентност не е иновация, а реално внедрена ценност в обществото.
За да имаме ефективно приобщаващо образование, са необходими учители, които да го реализират. Ролята на класния ръководител е изключително важна, но отговорността трябва да бъде споделена между всички останали учители. Настоящата статия дава насоки за личностно развитие на педагогическите специалисти в условията на приобщаващо образование.
КАК ДА БЪДЕМ ПРИОБЩАВАЩИ УЧИТЕЛИ?
Все още се налага да се справяме с някои погрешни разбирания за приобщаващото образование. Но стига да подходим правилно и да осигурим необходимата подкрепяща образователна среда и адаптация на учебното съдържание, можем да постигнем успеваемост в обучението.
Да си приобщаващ учител невинаги е лесна задача, затова е важно постоянно да инвестираме в своето личностно и професионално развитие. Пътят на формиране на личността на приобщаващия учител e дълъг и не липсват бариери, но ще сме поели в правилна посока, когато сменим стереотипно възприемане на нещата с позитивно отношение към многообразието.
Ето няколко личностни компетенции, които трябва ежедневно да тренираме и усъвършенстваме, ако искаме да напредваме по-смело към избраната дестинация – приобщаващо образование.
1. Позитивност
В процеса на приобщаване е важно да се въоръжим не само с търпение, но и с оптимизъм. Понякога нещата се случват доста трудно, но всичко се постига, когато има желание! Ако искаме да бъдем приобщаващи учители, то ние вече сме преминали най-сериозната бариера – осъзнали сме необходимостта от промяна и работа в нови условия на съвременния свят и с децата на новото време. Позитивното отношение твори желание за работа и помага при справяне с предизвикателствата по пътя ни.
2. Приемане на различието
Многообразието в света е неоспорим факт. Осъзнаването, че всеки ученик е различен е важно условие, за да се научим да оценяваме различните възможности. На тях трябва да гледаме не като на ограничения, а като ресурс, върху който да градим последващи умения и компетенции.
3. Подкрепа на различието
След като сме си отговорили на дълбоко скритите в нас въпроси от типа: „Защо трябва да се обучават всички деца в общообразователна среда?“, „Защо е необходимо да ценим различните възможности?“ и други подобни, пред нас вече се разкрива възможността за подкрепа – позитивна и необременена от условности и негативни нагласи. Ще бъдем ефективни учители, ако успеем не само да включим всички ученици в образователния процес, независимо от техните силни или слаби страни, но и ако ги мотивираме да постигат успехи. Не можем да подхождаме със съжаление, че на децата със СОП им е трудно и не могат да се справят – могат да се справят според своите възможности. От нас се очаква да формулираме достъпни за реализация цели и да правим необходимите адаптации. Необходимо е да да изискваме и да очакваме от тях участие, да им създадем чувство за успеваемост и значимост.
4. Умения за екипно взаимодействие
В усилията си да бъдем приобщаващи учители не сме сами – подкрепата е ефективна, когато е обединила усилията на всички участващи в процеса страни. В съвременните условия на приобщаващо образование екипността е водещ фактор и именно затова е много важно да развиваме своите умения за социално взаимодействие.
Осигуряването на възможност за учениците да работят с екип за подкрепа за личностно развитие /ЕПЛР/ е съществена част от организирането на подкрепяща среда в училище. ЕПЛР извършва функционална оценка на потребностите, разработва план за подкрепа и подкрепя детето. Разбирателството между участниците е ключ към успеха на цялостната дейност на екипа. Участието ни в екип допринася за цялостна и ефективна подкрепа на детето, но се превръща и в опора за самите нас.
Диалогът с родителите си остава онова умело изкуство за комуникация, обединило в себе си уменията за разбиране, приемане, добронамереност, деликатност, съпричастност и уважение. Партньорството и взаимодействието с родителите в условията на приобщаващо образование е важен фактор за ефективност и постигане на по-високи резултати с учениците.
5. Нагласа за личностно развитие
Професията на учителя се определя от това да обучава, но самите ние не спираме да се обучаваме как да го правим най-добре. В избраната мисия “Приобщаване” несъмнено ще се нуждаем от допълнителна квалификация и постоянно надграждане на наученото. Наред с предлагани от различни организации обучителни курсове за повишаване на своите компетенции можем да заложим и на постоянен диалог и обмен на добри практики с колеги. Важното е да възприемаме своето професионално развитие не като задължение, а като възможност за усъвършенстване и кариерно развитие.
Изредените личностни компетенции са само няколко умения, отключващи високи резултати в процеса на приобщаване в класната стая. Ежедневието ни сякаш става все по-забързано, но ако търсим ефективност, трябва да намерим времеви ресурс за собствена индивидуална оценка на своята дейност и да търсим обратна връзка от околните. Усъвършенстването на нови личностни компетенции и подобряването на други вече налични такива изисква не само време, но и мотивация – любов към професията и най-вече любов към децата.
