Насилието, конфликтът и войните не са нещо ново в света ни, но отскоро се усещат по-близо от всякога в Европа. Теми, които включват насилие, престъпност, война и конфликти, са навсякъде около нас и медиите допринасят подобни картини да достигат дори и до най-малките деца. Именно затова е по-важно от всякога да помислим как да говорим за тях с децата, така че да им помогнем да разберат по-добре ситуацията и да избегнем по-сериозни психологически вреди.
Добре известно е в научните среди, че колкото по-въвлечени са децата във военните конфликти, било то физически в засегнатите зони или виртуално чрез смразяващи кадри в социалните мрежи, толкова по-вероятно е да изпитват депресия, стрес, паника и други. Това от своя страна има редица последици – децата пренебрегват ученето и социалните контакти, имат проблеми със съня, потискат емоциите си, което влияе негативно на тяхното развитие и може да доведе до психически разстройства (Atwood & Donnelly, 2002).
В тази статия ви даваме няколко съвета как да подходите към разговори с деца в подобни ситуации. Независимо дали сте родители или учители, можете да адаптирате тези съвети в училище или у дома.
1. Как да започнете разговора
Деца от 2-6 години
Когато децата ни са толкова малки, светът за тях е съвсем различен – в по-голямата си част непознат. Именно затова на първо време избягвайте директен разговор или кадри на насилие и военни конфликти. Изчакайте да заспят преди вие самите да пуснете телевизора си или да обсъждате събитията. Ако мислите, че знаят нещо – ако например ги чуете да говорят за това докато си играят, тогава можете да повдигнете темата.
Деца от 7-12 години
Търпеливо изчакайте, за да разберете дали и как децата са разбрали за военния конфликт или кадрите от насилие. Не се чувствайте длъжни веднага да обсъждате с тях ужасните новини, военните действия или последиците от тях (особено на деца, които са малки и чувствителни). Ако забележите, че детето ви е неспокойно или под стрес – ако например не иска да ходи на училище или да се вижда с приятели – то е добре да говорите с него, за да го успокоите.
Тийнейджъри
По подразбиране е, че децата ви знаят за конфликта, но не си мислете, че знаят всичко за него. Тийнейджърите често набавят информацията си от социалните мрежи и YouTube, където обаче тя може да е подвеждаща или невярна. Въпреки това е важно да уважите това, което знаят и техните умения да учат самостоятелно, защото това е процес, който искаме да развием у децата си. Говорете разумно и конструктивно, позовете се на историческите факти и споделете това, което знаете вие.
2. Подходът е важен
Деца от 2-6 години
Когато разговаряте с детето си, опростете сложните концепции. Абстрактните идеи могат да усложнят нещата и дори да уплашат малките деца. Опитайте се да използвате конкретни и познати думи и термини, които детето ви ще разбере, без да изпадате в прекалено много подробности. Например, за да обясните войната в Украйна можете да кажете: Хората, които управляват Русия са били объркани и гневни и затова нападат хората в Украйна с оръжия. Хората се опитват да говорят с тях и да ги накарат да спрат.
Деца от 7-12 години
Говорете и изслушвайте. По-големите деца научават за насилието, престъпленията и войните от социалните мрежи, медиите, телевизията, Youtube и техните връстници. Тези източници не винаги са надеждни. Опитайте се да разберете какво знае детето ви преди да обясните вашата гледна точка, за да не го разстроите или изплашите повече, което да направи задачата ви още по-предизвикателна. Можете да започнете с въпросите: Какво чу?, Откъде разбра това?, Какво мислиш за това?
Освен това е важно да сме честни и директни, когато говорим с по-големи деца. Вече са достатъчно големи, за да се информират от други места и биха искали да чуят истината от вас. Въпреки това, не е нужно да изпадате в огромни подробности, които да доведат до повече стрес. Например, когато говорите за пострадалите хора в Украйна, можете да кажете: ,Децата и техните семейства се опитват да избягат от войната на място, където са в безопасност. Но има много добри хора, които им помагат. И ние също можем да помогнем на децата и техните семейства от Украйна.
Тийнейджъри
С тях можете да разговаряте надълго и нашироко. Годините в гимназията могат да бъдат трудни, тъй като по това време децата започват да не се съгласяват с родителите си, започва да ги е грижа какво мислят техните приятели и са в процес на формиране на тяхно лично мнение. Тази отдалеченост, която често се случва, може да е особено предизвикателна по време на травмиращи събития, като военни конфликти. Все пак децата са вече достатъчно големи, за да четат медии за възрастни, което е предпоставка те да са запознати с най-тягостните елементи от събитието. За да можете да проведете разговор, който е конструктивен и спокоен (както сте правили, когато те са били по-малки), опитайте се да не им изнасяте лекция или да не им натрапвате вашето мнение. Вместо това можете да ги попитате за тяхното мнение по въпроса. Подтикнете ги да подкрепят вашите идеи с доказателства от различни източници. Подобен разговор можете да започнете така: Невинаги сме съгласни един с друг, но сме любопитни да чуем какво мислиш по въпроса.
3. Ролята на медиите
Деца от 2-6 години
В разговорите си се опитайте да разграничавате между нещата, които са реални, истински и тези, които не са – а са най-често въображаеми. Малките деца имат богато въображение и често го смесват с реалността. Понякога могат да ви питат дали нещо страшно е наистина вярно. Бъдете честни, но не се впускайте в това да подкрепяте ли коментирате в детайли събитията, освен, ако детето ви не попита последващ въпрос. Важно е да показваме на децата си каква е реалността, но и да не им даваме още идеи как да използват въображението си, така че да уплашат самите себе си.
Деца от 7-12 години
Добре е да обсъдите подходът на сензационност на медиите. Поговорете си за различните видове медии – агенции, компании за филми, сериали и как използват различни методи – кликвания, харесвания или продажби, за да привлекат нашето внимание. Обяснете им, че хората са много по-чувствителни към негативни новини и събития и това подтиква медиите да отразяват повече тях. Това ще помогне на децата да мислят критично за важността на проблемите, които вижда в медиите, думите, които те използват и кадрите, които показват, често, за да привлекат вниманието на зрителя.
Когато говорите за военния конфликт, обяснете внимателно контекста на събитията. За родителите е важно да използват техния опит, знание и мъдрост, за да разясняват различните обстоятелства около събитията. Децата ценят това, а и това е процес, при който научават ясно значението и последиците от дадено събития. За тях е важно да могат да осмислят сами негативните неща заедно с добрите. За да могат да се справят с емоциите от кадрите на насилие, кръв и човешко страдание, децата трябва да се научат да се дистанцират от лошите неща, да разберат причините, довели до тях и да се ангажират с това да помагат.
Тийнейджъри
Приемете техните източници на информация. Сериозно – каквито и да са те! Но разширете хоризонти им за това къде могат да намерят повече информация. Заглавия и кадри, които са ,,сензационни” са навсякъде около тях – в социалните мрежи, по телевизията и филмите. Опитайте се да дадете на децата си основата и инструментите, с които да гледат на тази информация с критичен поглед, независимо дали гледат Netflix или някой блог на студенти в Украйна, например. Научете ги, през призмата на вашите дискусии с различни гледни точки, да поставят под въпрос твърденията. Използвайте въпроси като:
- Кой е авторът на тази информация?
- Защо са я създали?
- Каква е тяхната гледна точка?
- Каква информация липсва?
- Какво ще кажат приятелите ми за това?
Това са основни идеи на медийната грамотност, която е неразривно свързана с разговорите за военни конфликти и други разтърсващи събития. Вижте още съвети как можете да развиете медийната грамотност и критичното мислене.
Не на последно място – тийнейджърите реагират също като нас на случващото се – често сменят настроенията си, чувстват се отчаяни от света, трудно се концентрират. Разликата е, че по-трудно могат да овладяват емоциите си. Затова е полезно да говорите за смислени начини да допринесете към доброто в света – всичко онова, което ви кара да се чувствате полезни за другите. Това не само им дава надежда, но и ги поставя в ситуация, в която да осмислят и оценят живота – такъв, какъвто е, колкото и трудно да е това понякога.
4. Всичко ще бъде наред
Независимо от възрастта, е важно да напомняме на децата си, че всичко ще се нареди. В случаи на опасност – е важно, особено за по-малките, да знаят, че са в безопасност и че родителите ще се грижат за тях. Прегръдките също помагат. Ако смятате, че е необходимо, е хубаво децата ви да знаят какво да правят в извънредна ситуация – било то в училище или у дома. Това включва какво да правят при пожар, какво биха взели със себе си и как биха се ориентирали на непознато място, ако се наложи.
Важно е да направим дома си безопасно място – не само физически, но и емоционално. Прекарвайте повече време с цялото семейство, особено по време на разтърсващи събития, на каквито сме свидетели последък. Играйте игри, споделяйте, четете книги и каквото още се сетите. Това обикновено е едно от най-добрите лекарства срещу всички притеснения около нас.
Използвана литература:
Atwood, J. D., & Donnelly, J. W. (2002). The children’s war: Their reactions to devastating events. The Family Journal, 10(1), 11-18.
