Идеята на тази стратегия е да работим за изграждане на култура на класната стая, в която се цени простият, ясен и прецизен изказ. Можем да го постигнем, като систематично обръщаме внимание на учениците върху това как се изразяват и ги насърчаваме да бъдат максимално точни, ясни и същевременно стегнати в изказа си.
Смисълът на тази стратегия е да развиваме у учениците една от най-характерните черти на математическото мислене – стремежа към простота и еднозначност. Математическият подход към решаването на един проблем включва следните стъпки: да изчистим проблема от всякакви неясноти, неопределености и субективни тълкувания, да изчистим излишната информация и да създадем модел, с който да търсим решение. Стратегията се фокусира върху първите две стъпки от този подход.
Пример:
Изказвания като „Плътността на вселената е много ниска“, „Страната има голямо население“ е важно да бъдат следвани от въпроси като „Ниска спрямо какво?“, „Голямо спрямо какво?“.
Друг елемент на същата стратегия е свързан с това да насърчаваме учениците да дефинират понятията, с които боравят, в контекста на предмета, който преподаваме
Пример:
В час по маркетинг и реклама – да дефинираме какво ще разбираме по иновация, преди да определим, че някакъв продукт е иновативен.
В час по история – да дефинираме какви са характеристиките на социалната система робство, преди да назоваваме период от историята на дадена държава с това име.
Както казва един от най-известните логици Бъртранд Ръсел, „Много от неразбирателства в света произтичат от това, че хората назовават с едни и същи имена различни неща или едни и същи неща с различни имена.“
