България е държава с богата история и култура. Земята ни е населявана още от древни времена от различни народи, които са оставили своята следа в днешното население. Съвременното ни общество е пъстро и цветно - в границите на страната ни съжителстват различни етноси, изповядват се различни религии и се говорят различни езици и диалекти. Това културно многообразие се вижда много ясно и в училищата.
Често обаче учениците не са толерантни едни към други. Липсата на приемственост води или до обособяване на групи деца, които са задружни, но изолирани от мнозинството; или на така наречените “аутсайдери”, които не принадлежат към никоя задруга.
Подобен е случаят в Средно училище “Отец Паисий”, град Куклен, когато през 2014 г. работа там започва Дияна Шекерова - учител по български език и литература (БЕЛ). В коридорите тя често чува обиди на етническа основа, въпреки че в града мирно съжителстват три от най-многочислените етноса в България - българи, турци и роми. Но вместо липсващата толерантност да я обезкуражи, я вдъхновява и в главата ѝ се появява идеята за проектно-базираното обучение “Празникът - моят и на другия до мен. Фолклорно-празничен календар”, който завършва с открит урок.
Ако искате да развиете толерантност във вашите ученици, или да сплотите вашите ученици от различни етноси, или да преподавате фолклор в 5. клас по иновативен начин - настанете се удобно на стола, защото сте на правилното място!
ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА
Име: ПБО и открит урок “Празникът - моят и на другия до мен. Фолклорно-празничен календар”
За кого е подходяща: прогимназия, V клас
Необходими материали: характерни костюми, автентични предмети от бита, характерни ястия, символи на конкретни етноси, сценарий, презентация и материали за изработка всеки един от продуктите
Цели:
- постигане на успешна социална реализация на учениците от етническите малцинства като се включат в дейности по проекта;
- повишаване мотивацията за учене на всички ученици;
- ангажиране на родителите в образователния процес;
- повишаване на ангажираността в час;
- развиване на критично мислене, креативност, способности за решаване на проблеми, работа в екип, комуникационни умения, презентационни умения, рефлексия, самоанализ и самооценка;
- развиване на толерантност и приемственост в трите групи ученици - българи, турци и роми.
ОПИСАНИЕ НА ПРАКТИКАТА
Проектно-базираното обучение “Празникът - моят и на другия до мен” се превръща в традиционно за практиката на Дияна Шекерова. Тя го провежда всяка година от 2014 г. насам, като изключение прави само периодът на онлайн обучение по време на пандемията от COVID-19. Поредицата от уроци завършва с открит урок, който се превръща в празник на многообразието, както за учениците от 5. клас, така и училищната общност и населението на Куклен въобще.
Тъй като практиката е всеобхватна, ще разгледаме последователно подготвителния етап, хода на урока, резултатите и оценяването на проекта.
Подготвителен етап
По време на подготвителния етап учениците събират всички необходими материали, за да реализират открития урок “Празникът - моят и на другия до мен”. Периодът обхваща месеците от октомври до февруари. По време на работата г-жа Шекерова оставя учениците да работят самостоятелно по по-голямата част от задачите си, насърчава ги да търсят подкрепа от своите семейства и близки. Самата тя се включва активно в контрола, седмичните отчети на екипите, проверката и редакцията на сценариите и презентацията, подкрепя децата и при подреждането на изложбите. Нека да видим как протича подготовката стъпка по стъпка.
Снимка 1. Екип от ученици представя Бъдни вечер
Първата стъпка от този етап е разпределянето на учениците в екипи. Петокласниците имат възможност сами да изберат своя екип, но единственото условие на учителката е във всеки отбор да има представител на трите етноса - български, турски, ромски.
След като се формират екипите, следва втората стъпка - разделяне на работата по групите. “Тук планирам две възможности - всеки етнос да разучи своите празници или всеки етнос да разучи празниците на другите и да направи празничен календар на другия етнос. Например турският етнос да направи празничен календар на българския, ромския – на турския, българския – на ромския. Допълнителната задача, която поставям е по желание да се направят два допълнителни празнични календара – на арменския и еврейския етнос”, споделя г-жа Шекерова.
Третата стъпка е събиране на материали за етносите и техните празници. Тук децата активно интервюират родителите си, ходят на гости на своите съученици от другите етноси, присъстват на определени празници в дома на съотборниците си и помагат при приготвяне на традиционните им ястия. Целта е да се запознаят и потопят изцяло в друга култура, различна от тяхната. За да се постигне тази цел, учениците се запознават и разговарят и с представители на различни фондации и неправителствени организации. Тук може да се осъществи предметна връзка с часовете по история и география.
След като имат необходимата информация е време за стъпка четири - обработка на материалите за календара. В тази стъпка активно се включват и родителите на петокласниците, които им помагат в творческия процес.
Тъй като проектът завършва с открит урок, по време на който всеки празник ще бъде представен като драматизация, следващата пета стъпка е изготвяне на сценарии за избраните празници на всичкиетноси. Учениците е екипът си разпределят ролите в постановките за български, турски и ромски празници.
Стъпка номер шест е снабдяване с подходящи традиционни облекла за представяне на празниците. Децата намират характерни костюми - шалвари, носии и други от баби, дядовци, родители, роднини, познати, а ако не открият - ушиват ги с помощта на своите близки.
“Така например НПО Инди Рома зае ромски костюми на децата, за да могат да изпълнят танца си с характерно облекло”, разказва учителката.
Следващата седма стъпка е посветена на музиката - учениците подбират подходяща музика, която да озвучи открития урок, разучават и подготвят традиционен танц. Учениците са подкрепяни активно от учителите по музика и физическо възпитание и спорт в училище.
По време на осмата стъпка, петокласниците изработват много продукти - календара, сценарий за събитието, презентация, която да върви по време на открития урок, покани за гостите (родители, близки, учители, директори, кмет, заместник-кмет, общински представители и представители на неправителствения сектор) и медиите. Учениците работят активно по тази стъпка в часовете по информационни технологии.
Деветата стъпка е подготовка на “Изложба на символите на етносите”. Тази стъпка се реализира в часовете по изобразително изкуство и домашен бит и техника. Задачата на учениците е да представят характерни символи за своя етнос. “Българчетата изработваха мартеници, великденски яйца, сурвачки и кукерски маски. Ромчетата ни показаха сурвачки за Банго Васил и традиционни облекла. А турците донесоха Корана, броеници, молитвени килимчета, чашки за кафе, облекла. След това всяка група подрежди изложба от предметите, които сама е изработила или е събрала от своите дядовци, баби, майки, лели”, разказва г-жа Шекерова.
Десетата и финална стъпка от подготовката е подреждане на “Кулинарна изложба”. Целта е да се покажат традиционни ястия на етническите групи. Много от откритите рецепти се приготвят в часовете по готварство, част от програмата на Домашен бит и техника.
Ход на урока
На открития урок идват много гости, а с течение на времето “Празникът - моят и на другия до мен” се превръща в очаквано събитие, с голям обществен отзвук и медиен интерес. Ето как протича събитието:
1. Посрещане на гостите. На влизане всеки гост се посреща от ученици с питка, мед и сол. В залата звучи винаги фолклорна музика, като в една от годините това е “Притури са планината” на Стефка Съботинова.
2. Откриване на урока. Дияна Шекерова запознава аудиторията с целите на проекта и провокира кратка дискусия, която да отговори на въпроси като:
- Какво представляват календарът, делникът, празникът?
- За какво служи слънчевият календар? А лунният?
- Какво отчита слънчево-лунният календар?
- Защо празничният календар се отличава от астрономическия?
- Кой празник е официален, неофициален, народен, религиозен, национален?
- Кой е националният празник на Република България?
- Кои са причините за появата на календара?
- Какво представлява ритуалът?
- Кои са четирите важни момента в годината, свързани с празниците?
- Кои са основните празници от фолклорния традиционен календар на различните етноси, живеещи в България – Коледа, Великден, Пасха, Курбан байрам, Банго Васил, Гергьовден?
- Кои големи празници са тясно свързани?
- Защо са възникнали празниците?
Снимка 2. Мултикултурен отбор от ученици влизат в ролята на коледари.
3. Следва представяне на основните празници на различните етноси в училище. По време на представянето има водещ - ученик, който обявява всеки етнос, и презентация, даваща допълнителна информация за празниците.
Всеки празник се представя чрез драматизации, подготвени от учениците. Важно уточнение е, че през годините се представят различни празници, но в рамките на статията ще представим драматизациите от едно от изданията на открития урок.
- Българският етнос представя драматизация на Бъдни вечер и Коледа. Учениците влизат в ролите на баба, дядо, майка, баща, деца и коледари.
Обстановката е битова - има софра с традиционни постни ястия – питка с късмети, пълнени чушки, постни сарми, боб, жито, ошав, плодове, тиквеник, ядки; има също и черги, коледна елха и огнище. Петокласниците са облечени в народни носии, а коледарите носят геги.
На фона на презентацията и музиката надникваме в дома на баба Йоана и дядо Гошо, за да видим как те посрещат празника. Вечерята се прекажда, а от разговора на трапезата научаваме интересни факти за Бъдни вечер и Коледа и за обичаите, свързани с тях.
Представянето на българския етнос завършва с ученическо изпълнение на родопска песен.
- Турският етнос представя два от най-важните празници в мюсюлманския свят - Рамазан байрам и Курбан байрам.
Учениците са облечени в традиционни турски облекла, а на масата има баклава, мекици, къпана баница, капама и кадаиф.
Изпълняват се всички ритуали при посрещане на гостите в къщата на дядо Ердем и баба Елис – целуване на ръка, поздрав, даване на пари. От разговора на масата научаваме всичко, което е свързано с двата празника: как се почита празникът Рамазан байрам, кога се празнува Курбан байрам, какво се готви, защо е празник на жертвоприношението, легендата за Ибрахим, ритуала на измиването, спазване на молитвите.
Представянето на турския етнос завършва с турско хоро, на което се хващат деца, независимо към коя етническа група спадат.
Снимка 3. Учениците представят Рамазан байрам
- Ромският етнос представя празнуване на Банго Васил.
Учениците са облечени с традиционни облекла и сядат около трапеза, на която има пълнена пуйка, кекс, пита, сарми, баница с късмети и вино.
От техния разговор научаваме кога и колко дни се празнува Банго Васил, защо празникът се нарича така, каква е легендата за Банго Васил, как ромите се подготвят за празника, какви са обичаите им на вечеря, защо до полунощ вратите на къщата трябва да са здраво залостени и как се поздравяват ромите на Банго Васил.
Представянето на ромския етнос завършва с традиционна ромска музика и характерния танц за етноса - кючек.
Снимка 4. Отбор от ученици представят Банго Васил
4. Преходът към заключителната част се осъществява с песента „Гергьовден”.
5. Урокът завършва с представяне на Гергьовден и Баба Марта.
Гергьовден - за другите етноси съответно носи имената Хъдърлез и Едерлези - е празник, който има различни традиции при трите етноса, а Баба Марта е празник на цялата българска нация.
6. Посещение на двете изложби - на символите на всеки етнос и кулинарната.
Снимка 5. Представяне на ромски танц
Резултати
Благодарение на вече традиционния открит урок “Празникът - моят и на другия до мен”, е създадена учеща се общност, в която ученици от всички етноси, техните учители и родители си сътрудничат активно.
В процеса на работа учениците покриват предметното знание, заложено в учебното съдържание, развиват много умения през изготвянето на много продукти - празничен календар на етносите, покана за гости, прессъобщение, презентация за представяне на етносите, сценарий за драматизация, драматизация на избрани празници, предмети за изложба на символите и традиционни ястия за кулинарна изложба.
Снимка 6. Кадри от “Изложба на символите на етносите”
Оценяване
При поставянето на оценка г-жа Шекерова отчита всичките постижения на своите ученици – участието в проекта и театралните постановки, успеваемостта в екипа, участието в изготвянето на презентацията и презентационните умения. Вземайки предвид представянето на всеки ученик, всеки получава индивидуална оценка за собственото си представяне и групова оценка.
Друг важен компонент е самооценката, която не се изразява в число, а в самоанализ. След открития урок, учителката провежда рефлексия с класа, за да обсъдят лично преживяване на всеки един, мнението им за представянето на класа, да анализират какви нови знания и умения са получили.
В кратък период след края на проекто-базираното обучение, преподавателката провежда и писмено изпитване, за да измери предметните знания на учениците. “Успеваемостта е много висока и децата знаят много повече, в сравнение с просто прочитане на материал от учебника”, разказва Дияна Шекерова.
Снимка 7. Петокласниците и техните гости си похапват от кулинарната изложба
ЗАЩО ДА ОПИТАТЕ ТАЗИ ПРАКТИКА
Още след първото издание на “Празникът - моят и на другия до мен” етническото напрежение в училище намалява осезаемо, а днес от него няма и следа. Учениците са приятели и за тях няма значение от какъв произход е човекът, които седи до тях в училищния стол или на чина.
Освен развитието на приемственост у децата, учениците имат много по-висока мотивация за учене. Опитът на г-жа Шекерова показва, че “когато се довериш на децата и им покажеш уважение, те работят много усърдно, за да докажат, че го заслужават”.
Също така, проектът дава възможност за множество междупредметни връзки - с география, история, домашен бит и техника, музика, изобразително изкуство, физическо възпитание и спорт и информационни технологии.
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАТЕ
Едно от основните притеснения на учителката, автор на практиката, е дали ще се получи кулинарната изложба. Тя избира да се довери на учениците и техните семейства и остава приятно изненадана - във всяко едно издание на открития урок, родителите се включват активно и носят и подреждат различни кулинарни шедьоври - турско кафе, агне за Гергьовден, баници, питки, капами и всякакви други изкушения, които се харесват от всички, независимо от етническия произход.
Друга насока за последователна работа е редовна проверка на напредъка на учениците - открили ли са обичаи, повтарят ли се, какви думички ще кажат децата, открили ли са костюми и т.н. Въпреки че г-жа Шекерова поставя учениците си в центъра на проекта и ги оставя да бъдат самостоятелни, тя ръководи петокласниците, насочва ги и ги подкрепя с редакция и обратна връзка.
Ако във вашето училище няма ученици от други етноси (което е малко вероятно), вие все пак можете да проведете урока, защото винаги е полезно за децата да научат повече за културите в България. Пободен тип дейности имат дълбок смисъл и значение и подкрепят обществото ни като цяло, особено днес, когато живеем в мултукултурна среда повече от всякога!
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
Автор на статията







