В селските райони децата контактуват със земята по-често, отколкото децата в градовете. Въпреки това и на тях им липсват знания за нея. Това създава необходимост от обогатяване на познанията и връзката с почвата. Госпожа Зорница Карчева (учител по музика, по биология и докторант към СУ, Биологически факултет), основно със своите колеги Момчил Кръстев (учител по теоретична подготовка); Гоцко Гоцов (учител по практическа подготовка), Йорданка Макариева (учител по химия и физика) и Цанка Карчева (директор на училище ПГТ “Вл. П. Минчев” с. Владимирово, обл. Монтана), реагират на това предизвикателство, въвеждайки иновативна земеделска практика в учебния процес. Посредством стъпки, като обработка на почвата, отглеждане на растителен материал и кулинарни изживявания, учениците се възползват от естествените ресурси в околната среда.
„Смисълът е в това, децата да се учат не само от теорията, но и чрез практически дейности. Въпреки трудностите в началото, важното е да ги вдъхновиш – и те сами ще покажат желание за по-голямо участие“, казва г-жа Карчева.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
Този проект, който г-жа Карчева нарича „Смело на село“, се осъществява като цикъл от дейности, пъстър от преживявания. Той съчетава практически знания с екологична, земеделска, кулинарна и общообразователна насоченост през цялата учебна година. Фокусът е върху развитието на уменията на учениците, като някои от ключовите области са организационни умения, работа в екип, креативност и критично мислене.
СТЪПКИ В РАЗВИТИЕТО НА ПРАКТИКАТА:
Стъпка 1: Инициация – Конкурс “Есенна благодат”:
- Конкурсът служи като първа стъпка за включване на учениците в областта на земеделието.
- Подтиква ги да представят продукция от селското стопанство чрез декорация, кулинария и/или друга презентация.
- Оценяването на конкурса използва критерии, които подчертават връзката между труда и резултата.
„В началото се случи всичко на шега. След конкурса предложихме и други стимули, с които още повече „запалихме“ интереса им – STEM уроците, като компилация между общообразователен и професионален контекст, успешно надграждат знанията за това от къде идват “нещата от градината“, допълва г-жа Карчева.
Стъпка 2: Провокиране на критично мислене: След успешния завършек на конкурса, следващата стъпка е провокирането на критично мислене. Учениците се насърчават да разгледат произведените материали и да се замислят от къде идва готовата продукция. Този етап цели участниците да осъзнаят важността на производствените процеси и възможностите за самоподготовка.
Стъпка 3: Почвообработване и засаждане: Следващата важна фаза е почвообработването. Тя се провежда в часове на специалност “Механизация на селското стопанство”. Учениците имат възможността да обработват земята и да засяват култури. Това дава възможност за дългосрочно проследяване на процесите от засаждане до събиране на реколтата.
Стъпка 4: Пролетни цикли на обработка: През пролетта продукцията отново се засява и следващите месеци се разделят на кратки цикли за обработка. Този етап е включен в часовете по практика и формира и развива у учениците специфични умения и знания, които са от съществено значение за успешното отглеждане и развитие на земеделските култури.
Стъпка 5: Събиране на продукцията: В началото на следващата учебна година се събира продукцията. С тази дейност се ангажират учениците, като им помагат както учители, така и помощен персонал. Това предоставя не само физически труд, но и създава общностно усещане за постигнатите резултати.
Стъпка 6: Есенен флашмоб и разпространение на продукцията: Подготвената продукция се използва за есенен флашмоб, който не само привлича вниманието на ученици, учители и родители, но и разпространява земеделската култура в общността. Част от продукцията се предоставя на други училища и детски градини, като се поддържа сътрудничеството с партньори. В този етап учениците имат възможност и да проявят кулинарните си умения на практика, като демонстрират различни ястия, направени с продукти, отгледани от тях самите.
Стъпка 7: Поддържане на интереса и нови участници: Процесът не приключва, а се възобновява, като осигурява текучество на учениците и привлича нови участници от различни класове и специалности. Важен елемент е редовната рефлексия, която обобщава резултатите и разглежда положителните и отрицателни страни на изпълнените задачи.
За резултатите и устойчивостта на дейността г-жа Карчева казва: „Практиката “Смело на село” продължава четвърта поредна година, като постига не само образователни, но и социални и общностни цели. Учениците развиват не само професионални умения, но и организационни умения, креативност, самодисциплина, по-добра комуникация, работа в екип. Проектът допринася за заздравяване на връзките между учениците и тяхната общност, като ги прави по-пълноценни участници в живота на село“.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Проектът „Смело на село“ за г-жа Карчева е начин да се върнем към природата и истинската си същност. Тази инициатива дава възможност за укрепване на образователни и социални умения от една страна, а от друга, реколтата дава много видими количествени постижения за самите ученици. Учителите пък са удовлетворени от интереса на учениците и желанието им за включване в проекта. Участието в земеделски дейности обогатява образователния опит, стимулира творческото мислене и развива ученическите умения за сътрудничество и лидерство. Проектът се отличава с иновативен подход, който интегрира различни учебни предмети и извънкласни дейности. Посочените стъпки на изпълнение по почвообработка и засаждане създават цикъл на учебен опит, който е уникален и оригинален.
„Проектът “Смело на село” не само учи децата за земеделие, но ги прави по-грижовни и отговорни към своята общност. Това, което учим в училище, излиза извън класните стени и става част от техния живот – личен и професионален. Приветствам учители и училища: не е необходимо да имате земеделски двор, може да е и една малка градинка в двора на училището, но засадете цветя, създайте кауза с тях и направете себе си и учениците си щастливи“, допълва г-жа Карчева.
