Комуникационни умения

Представено опростено, комуникацията е акт на предаване и получаване на информация от един субект на друг. Комуникацията е двустранен процес, в който винаги има две страни – споделящ/изпращащ информация и получаващ/ разбиращ информацията. Ефективна е комуникацията, която осигурява изпращане и получаване на информацията по начин, който задоволява в максимална степен постигане на целите и за двете участващи в процеса страни.

Защо да развиваме комуникационни умения?

Комуникационните умения са неизменна част от обучителния процес – децата се учат да четат и да се изразяват, да представят материал пред класа, да казват стихчета наизуст, да подготвят презентации и да пишат аргументативни есета, учителите и учениците общуват през цялото време, учениците общуват интензивно със свои приятели както на живо, така и онлайн. Защо тогава да планираме и да развиваме комуникационни умения у учениците целенасочено?
Виждаме няколко ключови причини:

1. Ефективната комуникация през ХХІ век е фундаментална за личния, учебния и професионалния ни успех. В личен план умението да споделяш разбираемо какво мислиш и да разбираш какво и защо мислят останалите около теб спомага за изграждането на смислени, плодотворни и искрени взаимоотношения с хората. В професионален план, без значение какво работим, е важно както да разбираме и изпълняваме задачите си, така и да общуваме ефективно с колегите си. Затова комуникационните умения са в основата и на друго важно умение от този наръчник – работа в екип.
2. Ефективната комуникация става все по-ценна в свят, в който общуваме с много различни хора всеки ден и в който количеството информация, което достига до нас, расте непрекъснато. Става все по-важно да можеш бързо, ясно и запомнящо се да предадеш конкретна информация.
3. Образованието се променя така, както се променя моделът на икономиката, новите технологии и начинът на общуване като цяло. Както говорим и в главата, посветена на работата в екип, моделът на образование, в който учителят преподава, а учениците слушат, е изчерпан. Ако преди е било необходимо само учителят ясно да артикулира мисълта си, а учениците да я възпроизвеждат, днес е важно да научим учениците си уверено да защитават позицията си, да структурират собствените си мисли, да убеждават, да търсят различни начини да представят информацията в зависимост от аудиторията, да изслушват и да разбират различни гледни точки. Защото точно това ще ги подготви да бъдат хора, които създават собствения си живот и се борят да постигат целите си.

Как да развиваме комуникационни умения?

Когато говорим за целенасочено и задълбочено развиване на дадено умение, не можем да разчитаме само на неговото естествено развитие като страничен ефект от ученето. Важно е да имаме фокус, стратегия, ясни цели и следене на напредъка. Важно е учениците да са наясно какво и защо се прави, какво се очаква от тях, какви са критериите и как могат уменията им да се подобрят.
За да постигнем това, и тук разделяме умението на основни елементи:

1. Ясно и ефективно артикулира идеи и мисли;
2. Слушане за разбиране на смисъл;
3. Комуникиране за постигане на различни цели в различни среди.

В картата на умението са посочени и конкретни цели, които развиват основните елементи.
Относно оценяването на напредъка едно от решенията е използването на ясни и разбираеми критериални матрици, които учениците да ползват за самооценка и учителите за оценка на напредъка (такива ще намерите тук за някои от стратегиите, както и основна матрица за напредък по умението).
Обучението по комуникационни умения е важно да започне още в първи клас, защото тогава се създава и обогатява речникът на децата, както и основните правила за общуване с познати и непознати, по-възрастни хора и връстници. Една от стратегиите, освен целенасочени задачи и упражнения, е интегрирането на комуникационни умения в управлението на класната стая под формата на правила, код на общуване и говорене и т.н.
Друго много важно при развиването на това умение в класната стая е да се дава възможност на учениците за автентично общуване чрез задачи като дебати, дискусии, работа в групи, ролеви игри, презентации, речи, писане на имейли и запознаване с нови, различни хора.
Развиването на тези умения започва от най-основните – говорене, изразяване, изслушване, и след това се надгражда с по-сложни, като долавяне на смисъл и чувство, представяне пред публика, дебатиране. Общуването се състои от множество комплексни умения, затова развиването му трябва да става постепенно, на малки части, с разнообразни активности и рефлектиране върху постигнатото.