Наскоро с моя приятелка от детските години обсъждахме колко важно е формирането на позитивни нагласи у децата спрямо физическата активност и тя сподели, че нейният син, второкласник, от всички предмети в училище най-много ненавижда ФВС. Учудих се доста, тъй като знам, че тя съзнателно и целенасочено насърчава децата си за дейности и игри на открито, както и че двамата със съпруга ѝ са пример за физически активни възрастни. Оказа се, че детето не харесва предмета, защото въпреки усилията си, не се справя отлично в отборни игри като футбол и баскетбол и неговите съученици му крещят и му се сърдят.

Желанието да печелиш по време на отборни и състезателни игри е съвсем естествено, поради което е нормално по време на ФВС емоциите често да ескалират. Неспособността на учениците да ги овладяват и контролират също е характерна за възрастта. Обаче изливането им под формата на вербална, а понякога и физическа агресия може да има много негативни последствия. Упражняването на външен контрол от страна на учителя, докато децата са въвлечени в напрегната игра, не е никак лесна задача. А и дори моментно овладяно, напрежението може да се прояви отново по-късно, далеч от погледите на възрастните.

В съвремието на разцвет на технологиите и нарастваща опасност от обездвижване, е изключително важно всяко дете да бъде ангажирано с активните дейности в редовните часове по физическо, както и да ги свързва с позитивни преживявания. Тази цел може да бъде постигната чрез фокусирано развитие на социално-емоционални умения в рамките на предмета.

Социално-емоционалното учене е продължителен процес на обучение, който играе роля във всеки аспект на здравословния, щастлив живот. Чрез него учениците придобиват и ефективно прилагат знанията, нагласите и уменията да разбират и управляват емоции, да поставят и постигат позитивни цели, да изграждат и поддържат положителни взаимоотношения и да вземат отговорни решения. Обучението по ФВС е естествена среда за развитието на социално-емоционални умения и предлага множество възможности на учителите да работят върху него целенасочено.

Основни принципи при интегрирането на социално-емоционални умения в часовете по ФВС:

• Ученикът в центъра: 

Водещ принцип за успешното развитие на социално-емоционални умения е прилагането на метода „ученикът в центъра”. Подбирането на видове спортни активности и степени на трудност е важно да бъде съобразено с интересите и възможностите на конкретните ученици в класа. Изграждането на безопасна и включваща за всички учебна среда води до повишена мотивация и по-дълбоко чувство за принадлежност към училището.

 

• Връзка учител-ученик: 

Съществен елемент на ефективното социално-емоционално учене е задълбочената и позитивна връзка учител-ученик. Целенасоченото опознаване на индивидуалността на учениците, създаването на атмосфера на доверие и приемане във взаимоотношенията с тях, проявата на интерес и грижа към нуждите и чувствата им са стабилна предпоставка за развитие на социално-емоционални умения. Загрявката в началото на часа може да се превърне в традиционен ритуал за емоционално свързване на учителя с децата в класа.

 

• Фокус върху силни страни: 

Прилагането на подход за развитие на уменията на учениците, базиран на техните силни страни в голяма степен подпомага социално-емоционалното учене. Когато учителите са емоционално подкрепящи във всяка една учебна ситуация, независимо дали на успех или неуспех и фокусират вниманието на ученика върху това, с което се е справил, вместо върху пропуските, той е много по-склонен да се довери и да опита отново. И за най-затрудненото дете може да се открие спортна дейност, която съответства на силните му страни и има потенциала да ги развие.

 

• Обратна връзка: 

Начинът, по който учителят дава обратна връзка, е ключов за развитието на социално-емоционалните умения. Физическата активност е много пълноценно ангажираща и предполага непрекъснати процеси на социално общуване и емоционално регулиране, което предоставя на учителите по физическо неизброими възможности да коментират работата на учениците. Важно е назоваването на социално-емоционалните умения да бъде включено в обратната връзка, например вместо просто „браво, ритна топката отлично” да се добави „браво, реагира на този проблем добре” или „браво, прекрасно регулира емоциите си в този момент”. 

 

• Личен пример: 

Разбира се, от съществена важност за социално-емоционалното развитие на учениците е личният пример на учителя. Децата и младежите традиционно копират поведението на възрастните от средата, в която живеят и възприемат голяма част от нагласите и убежденията на своите родители и учители. В този смисъл е изключително важно учителите съзнателно да проявяват социално-емоционални умения в поведението си и взаимоотношенията със своите колеги и училищния персонал. Например ако училищният отбор загуби на турнир и учителят изрази убеденост, че това е резултат от измама на организаторите, учениците ще се научат да вярват, че някой ги мами, като не могат да спечелят, вместо с достойнство да приемат, че другият отбор е бил по-добър в този ден и трябва да тренират още по-усърдно за следващия път.

 

• Толерантност към различията: 

Социално-емоционалното учене изисква включваща и приемаща различията среда. От съществена важност е учителите да внимават да не се поддават несъзнателно на стереотипно мислене, основано на форма на тялото, пол и полова идентичност и съответно да не го толерират и при учениците. Например няма нищо нередно в това някое кльощаво момиче да обича да играе футбол или някое пълно момче да умира за танци. Естеството на спортните дейности изкарва на показ някои различия и се превръща в благодатна среда за дискриминативни прояви. Чуването на прозвища като „дебелак”, „слон”, „мъжкарана”, „женчо” и т.н. могат да предизвикат сериозни психологически травми и да отключат опасни състояния като тревожност, депресия и дори мисли за самоубийство.

 

• Трансфер на уменията: 

Като цяло обучението по ФВС е идеална среда за развитието на социално-емоционални умения, но е много съществено да се тренира и способността на учениците да прехвърлят отговорните поведения, които овладяват в салона към по-широк контекст – училище, семейство, общност. Учителите по физическо могат да поемат лидерска роля в този процес като регулярно дискутират с децата и младежите начините за прилагане на принципите на социално-емоционалното учене в учебни и житейски ситуации извън часовете по ФВС. Тези дискусии могат да бъдат координирани и с други учители и провеждани във връзка с училищни инициативи на важни теми като злоупотреба с алкохол и наркотици, насилие и тормоз, сексуално здраве и т.н.

Когато обучението по ФВС се фокусира върху развитието на социално-емоционални умения, учениците свързват физическата активност със силно позитивни социални и емоционални фактори и в бъдеще неизбежно избират спортните дейности като част от нормалния си живот. 

Средностатистическата физическа активност на българите е от най-ниските в Европейския съюз, което се свързва и с ранжирането на страната ни сред последните места по здраве и продължителност на живота. На фона на този факт, ролята на учителите по ФВС за подобряване на ситуацията е ключова. 

Развитието на социално-емоционални умения в часовете по физическо води до категорични ползи както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. То подпомага постигането на целта на българското здравно образование за изграждане на личност, която поддържа здравословен начин на живот за себе си и околните. Усилията си струват, започнете сега!

Източници:

1. Симеонова, В., Какво представлява социалното-емоционалното учене? Преподаваме.bg
2. Симеонова, В., 5 социално-емоционални компетенции, които всеки учител трябва да има. Преподаваме.bg
3. Младенова, М. (2022). Как да интегрираме развитието на социално-емоционални умения в часовете по физическо възпитание и спорт. Преподаваме.bg
4. Младенова, М. (2022). Как физическата активност благоприятства развитието на социално-емоционални умения. Преподаваме.bg
5. Action for healthy kids. (2020). Making the connection. Social Emotional Learning and Physical Activity.
6. Milne, A., (2021). Aligning to a Social Emotional Lens in Physical Education. #slowchathealth.
7. (2020). Using Athletics to Teach Social and Emotional Skills. Edutopia.
8. Jacobs, J., Wright, P., Social and Emotional Learning Policies and Physical Education. Advocacy in action.
9. Social-Emotional Learning. A guide for Inclusive Strategies and Practices for Social-Emotional Learning (SEL) in Physical Education.
10. Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning. (2019). Core SEL Competencies.
11. Eurostat. (2017). How much do Europeans exercise?
12. Иванов, Ю., (2021). Песимистична теория за българското здраве. E-LECT.
13. НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Министерство на образованието и науката.