Как да мотивираме по-големите ученици без да раздаваме награди и наказания?

С навлизане в пубертета нашите ученици започват да се променят, защото след шести или седми клас идва сложното и объркващо време на себеопознаване и бурни промени. Децата усилено търсят своята идентичност, а всяко преживяване може да разклати тяхната увереност и способност за вземане на здравословни, безопасни решения.

Като родители и учители нашата работа е да им помогнем да развият подходящи житейски умения, но понякога и ние самите не сме много наясно как да го постигнем. Доста по-лесно и поради тази причина по-изкушаващо е да използваме познатата система с награди, наказания и дори насаждане на страх, за да мотивираме юношите. Но дългогодишните изследвания показват, че тази стратегия ще има само краткосрочен ефект и дори ще ни попречи, ако искаме в дългосрочен план да изградим тяхната вътрешна мотивация и способност да правят здравословни избори.

Психолозите Едуард Деси и Ричард Раян в своята “Теория за самоопределянето” търсят отговор на въпроса кое мотивира хората при вземане на решения. Тяхната теория предполага, че по природа всички хора са любопитни и по естествен път се стремят към усвояване на нови знания и умения. Екипът установява и трите ключови елемента по пътя на развиване на вътрешна мотивация към вземането на правилни решения:

• Придобиване на автономия – чувство за контрол върху процеса на учене;
• Придобиване на компетенции – способност за справяне с предизвикателства;
• Чувство на свързаност с другите – развитие на чувство за принадлежност.

Въпросът е какво можем да направим ние, възрастните, за да помогнем на юношите да развият своите автономност, компетенции и чувство на свързаност, така нужни за изграждане на вътрешната мотивация. Ако и вие се питате същото, надяваме се в тази статия и в следващите от поредицата да намерите отговор.

Всичко е свързано с възможностите за избор

Едно от най-важните неща, с които можем да бъдете полезни на тийнейджърите, е посочването на вариантите за избор в съответната ситуация. Например може да им обърнете внимание за възможностите, които имат относно прекарването на свободното си време. Или да им обясните няколко различни начина, чрез които да усвоят нов урок. Същото се отнася и до различните варианти за участие в училищният живот или поддържане на социални контакти,  което всъщност ще се отрази благотворно върху изграждането на вътрешна мотивация. Дори опциите за избор да са ограничени, осъзнаването на различните възможности ще предостави чувство за самостоятелност. 

Що се отнася до социалните мрежи и дигиталните технологии, по-добре не използвайте системата с ограничения и наказания, а дайте на тийнейджърите опции за избор как разумно и безопасно да използват времето си онлайн. Това ще им даде по-голямо чувство за отговорност и автономност. Учениците, които разберат, че трябва да бъдат внимателни относно преживяванията и случките не само на живо, но и онлайн, имат по-голям шанс да изградят умения за самостоятелно вземане на най-добрите решения за себе си.

Фокусиране върху ежедневните навици

Животът на учениците се върти около ежедневните навици: приоритизиране на задълженията, справяне с разсейващите фактори, писане на домашни, планиране на задачите и запазване на фокуса върху дейности и занимания за все по-дълги периоди от време. Най-важното е те да се научат как да се справят с всичко това. 

Учениците в седми клас и гимназията често се чувстват доста напрегнати, защото трябва да съсредоточат внимание на по-скучни за тях области, които обаче са важни за продължаване на образованието им. Колкото и да им е трудно постигането на отличен успех по тези предмети, то не само ще ги накара да се почувстват по-компетентни, но и да се замислят колко много избори и контрол имат върху ежедневните си навици. От там следва нещо още по-важно – осъзнаването и контролът върху ежедневните навици ще им даде и чувство за самостоятелност. 

Учениците се чувстват компетентни, когато изпълняват предизвикателства, които съответстват на техните възможности и не ги претоварват. Окуражавайте ги да посещават часовете за консултация по важните за тях предмети или организирайте допълнителни дейности, които стъпка по стъпка ще надграждат знанията им във важни за тях области. В същото време им обръщайте внимание колко избор и контрол имат върху ежедневните си навици и как изборът на дейности за свободното и учебното им време им помога да постигат успехи.

Позволете на подрастващите да имат свои интереси

Ако сте организирали часове по кариерно ориентиране, вероятно ви е направило впечатление, че хората, които се чувстват най-удовлетворени и щастливи от това, с което се занимават, всъщност работят точно това, което ги е изпълвало със страст и интерес още по време на средното училище. Много ваши ученици вероятно вече също могат да посочат такива области за себе си. При възможност да се развиват в тази посока, те ще започнат да свързват и да използват знанията, получени в училище, с извънучилищните си дейности. Това ще увеличи желанието им да научат още и да се потопят в нови преживявания, а вероятно и да открият своята пътека към лични и академични успехи. 

Много от учениците днес се изправят пред две предизвикателства. Те са толкова претоварени с дейности и занимания, избрани от родителите им, че не осъзнават какви са техните собствени интереси или не им остава свободно време да ги развиват. Другото предизвикателство са тоновете информация, с които са затрупани, за това как трябва да изглеждат, какво трябва да правят или как трябва да действат. Ето защо тийнейджърите може да се почувстват неуверени да излизат извън утъпканите пътеки към определена кариера. В крайна сметка те нямат шанс да изследват кои са техните таланти, кои дейности ги карат да усещат смисъл и радост, за да започнат да ги развиват и усъвършенстват.

Затова е важно да обърнете внимание на юношите върху тези въпроси и да ги окуражавате да открият своята страст. Насърчете ги да не се страхуват да следват собственият си път към това, което ги кара да се чувстват щастливи.

Окуражавайте позитивните отношения

През 2014 г. е проведено интересно изследване сред 1023 петокласници от петдесет различни училища в САЩ. Изводът, до който достигат изследователите е, че учениците, които са се чувствали травматизирани, потърпевши на тормоз в училище или са описали училищната атмосфера като негативна, най-често имат по-нисък среден успех в училище. Тези, които усещали свързаност с останалите и загриженост от страна на съученици и учители, било по-вероятно да попадат в групата на успешните петокласници. 

Образователният психолог и автор Ана Хомаюн използва един доста удачен термин, “социални клъстери”, с който обозначава различните групи от хора или местата, към които човек може да усети чувство на принадлежност. Социалните клъстери могат да включват семейството, съотборниците от волейбола, членовете на музикална група, участниците в летен лагер или някоя онлайн група. По време на тийнейджърските години тези групи често се променят поради смяната на интересите или търсенето на индивидуалност. 

Началото на всяка учебна година или новият учебен срок е идеалното време, в което да поощрите разширяване на даден социален клъстер чрез идентифициране на всички взаимовръзки, които децата са създали в училище. Може да ги предизвикате да разширят социалната си група, като се опитат да разговарят с поне пет съученици от други класове, които не са имали възможност да опознаят до сега. 

Преосмисляне на стратегиите за целеполагане 

Подрастващите, които сами са си поставили дългосрочни цели, имат по-високо чувство за контрол над учебния процес. Това са тези ученици, които знаят какво искат да постигнат през първият срок, а след това са седнали да опишат защо тези цели са важни за тях, как планират да ги постигнат и през какви стъпки ще се движат към постигането на крайната цел.

Aко помогнете на учениците си да открият кои са важните за тях академични постижения и ги насърчите на тази база да преосмислят ежедневните си навици, много скоро след това ще установите, че техните успехи в клас вече не се задвижват от наградите и оценките. Те ще са по-фокусирани върху дългосрочните успехи, което ще се дължи на вътрешната мотивация за добро представяне във важните за тях области.

Професор Дейвид Ейгър от Тексаският университет посочва, че учениците, които си залагат цел по време на учебния процес и възприемат получените знания като ценни и важни за тях, имат по-висока степен на вътрешна мотивация и са по-ангажирани в училище. Те развиват стремеж към усвояване на полезни знания, а в следствие на това премахват онези свои ежедневни навици, които им пречат за постигане на целта.

Всичко за бъдещето на децата

Ако следвате тези стъпки, с времето ще постигнете забележителни резултати. Вашите ученици ще осъзнаят, че имат избор как да оползотворят свободното си време извън училище и ще бъдат мотивирани да намалят разсейващите фактори до минимум. Така ще имат повече време, за да намерят най-интересното за тях занимание, което пали интереса им, ще овладеят нови умения или просто ще имат възможност да релаксират. Идеята е да вдъхнем на подрастващите увереност, че те могат да променят ежедневието спрямо своите нужди и целите, които си поставят. Това ще им помогне да се почувстват достатъчно самостоятелни и ще засили вътрешната им мотивация. 

Съвсем скоро учениците ви ще бъдат достатъчно големи, за да пристъпят към живота на възрастни. Важно е да са добре подготвени за това и да са вътрешно мотивирани да постигат успехи.

 

Източници:

1. Boring but Important: A Self-Transcendent Purpose for Learning Fosters Academic Self-Regulation;
2. School climate, peer victimization, and academic achievement: Results from a multi-informant study;
3. Self-Determination Theory and the Facilitation of Intrinsic Motivation,Social Development, and Well-Being.