Повикайте спомен от вашите ученически години: затворете очи за кратко, за да визуализирате спомена по-добре, а след това ги отворете. Вече сте там – с вашите приятели, в училищните коридори и на чиновете, които бяха нашата социална мрежа.
Разхождайки се обратно във вашите тийнейджърски години, вероятно ще си спомните за моменти, в които сте имали идеи как да подобрите живота в училище; решения, които биха разрешили някой казус в компетентностите на възрастните; съмишленици, с които сте искали да имате мъничко власт, за да изградите още по-добра среда за вас и съучениците си.
Идеята за овластяване на ученици не е нова, но мащабите, с които тя се прилага в българските училища в днешно време със сигурност е иновативна. Ако сте от моето поколение, вероятно в училище не сте имали възможност да променяте средата около себе си. Може би дори не сте смеели да заявите мнението си, или пък да защитите правата си, в случай, че те са били накърнени.
Надяваме се до края на статията да откриете много идеи за изграждане на ученически парламент. И вече от позицията на учители да предоставите на учениците истинска възможност за овластяване и самоуправление.
Ученическо самоуправление
За ученическо самоуправление се говори по-активно от 2016г. насам, благодарение на Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование. Съгласно този нормативен документ в училищните общности би следвало да се “…създава позитивна образователна среда за диалог между представителите на различните културни общности в зависимост от тяхната възраст и компетентности, включително и чрез формите на ученическото участие и самоуправление”.
Наредбата задава общата посока за гражданско образование и ученическо самоуправление, като основните цели са да се изградят в учениците редица знания, умения и нагласи, свързани с правата на човека, демократичните принципи, гражданската активност, политическия и социалния живот.
Сред най-популярните инструменти за постигане на тези цели е именно ученическият парламент, който се прилага в хиляди училища по света и в България. Нека да разгледаме от близо два успешни примера – един от частна професионална гимназия и един от държавно училище.
Защо е важен ученическият парламент?
Отговора на този и още няколко въпроса ще изследваме заедно с един учител и един ученик. И двамата са пряко включени в ученическия парламент в своите образователни институции. Въпреки големите различия помежду им и двамата вярват, че овластяването на учениците е ключово за личностното им развитие.
Никола Испорски е ученик в ХII клас в ЧПГДН “СофтУни Светлина”, град София. Обича да играе бридж и видео игри и да следи българската и световната политика. Ако можеше да пътува в миналото, би се срещнал с Уинстън Чърчил, за да изпият по чаша кафе и да обсъдят как се излиза от тежки кризи.
“Както не веднъж съм казвал, идеята за ученически парламент е доста по-популярна в западните училища. В България тя навлиза от скоро и е сравнително успешна. Ученическият парламент е много важен, защото дава глас на учениците и възможност да бъдат активни участници в училищния живот и да го направят по-интересен и по-приятен за тях” споделя Никола Испорски, председател на училищния парламент в “СофтУни Светлина”.
Сава Ташев е учител по английски и немски език в 97 СУ “Братя Миладинови”, град София. Интересува се от транспорт, градоустройство и политика. Кара ски, доброволства и обича морето. Завършва бакалавър по бизнес в СУ “Св. Климент Охридски”, но след това се включва в програмата “Нов път в преподаването” на Заедно в час и от 2017 г. насам работи като учител в държавно училище в ж.к. Люлин.
“Ученическите парламенти са важни, защото дават поле за изява на учениците, учат ги на социална ангажираност, развиват организационните им умения, повишават общата мотивация на всички ученици в училище и учат на демокрация”, споделя Сава Ташев, ръководител на ученическия съвет в 97 СУ “Братя Миладинови”.
Учениците от Ученическия съвет на 97 СУ поддържат социалните мрежи на училището – Instagram и TikTok
Можем да кажем съвсем отговорно, че училищният парламент е сред ключовите структури в едно училище. Наред с часовете и извънкласните дейности, това е важно място за учене. Тук учениците се поставят в реална демократична обставка, в която имат възможност да отстояват правата си, да подобряват средата си, да подкрепят съучениците си, а в същото време развиват своите таланти и разнообразни умения.
Така стигаме до следващия въпрос…
Какво представлява училищният парламент?
Училищният парламент е структура, която дава възможност на учениците да бъдат градивен елемент на училищното управление, като се включват в процеса по вземане на важни за общността решения. Младежите, които участват в парламента, се избират демократично, за да постигнат основната си цел – да представляват възгледите на различните ученици в образователната институция.
Парламентът позволява на участниците да:
- се включват в демократичните процеси и вземане на решения в училището;
- демонстрират значението на представителството и активното участие в училищната общност;
- избират демократично ученици-представители;
- развиват лидерски и комуникационни умения;
- предоставят форум за представяне на ученически идеи и мнения относно училищните политики, които въздействат директно върху тяхното личностно развитие;
- подобряват училищната общност като разискват проблеми с различно естество и адресират ключови нужди за училищната и местната общност.
“Най-хубавото нещо в такава структура според мен е, че развива супер много комуникационните умения на учениците, дава им поле за изява, учи ги, че ако искат нещо да се случи, трябва да се подготвят със солидна аргументация, за да могат да защитят идеите си. Освен това самият начин на работа на Парламента ги вкарва директно в бизнес среда за работа, където има дадени проекти, които трябва да се завършат, по които се сформират екипи и всеки екип има един тийм лидер, който менажира проекта и раздава задачите на участниците, поставят се крайни срокове, които се гонят и се следи много стриктно дали се спазват. Накрая проектът се реализира и се отчита първо пред парламента, след това и пред ръководството на гимназията” – споделя Никола.
Как работи един училищен парламент?
Основният елемент на училищния парламент е Конституцията, която може да бъде наречена още “Устав”, “Правила и норми на работа”, “Договор” или по друг начин. Името няма значение – важно е този документ е да обедини учениците около общи цели, роли, организиране на избори и избиране на членове, поети ангажименти към общността.
Конституция
Конституцията трябва да бъде кратък документ, разписан на достъпен език за учениците и най-важното, да бъде изготвена изцяло от участниците. Ние учителите можем да подкрепяме процеса, да даваме насоки, но нека този документ бъде първата успешно изпълнена задача от парламента.
В хода на учебната година, документът може да се обсъжда, преразглежда и изменя. Всички промени могат да се одобрят чрез гласуване на членовете на парламента или чрез референдум в класните стаи, в зависимост от изискванията на всяко училище.
“Както учениците записаха в Устава на ученическия съвет, той е разделен на два органа – общо събрание и изпълнителен съвет. Общото събрание се формира, като всяка паралелка от пети до дванадесети клас излъчва по двама представители. След това всички представители избират председател и двама заместник-председатели на ученическия съвет. От своя страна избраните председател и зам.-председатели избират кой да стане част от изпълнителния съвет” – разказва Сава за структурата на парламента в неговото училище.
Избор на Председател по време на Общо събрание
Цели
Още в началото на своята дейности парламентът си поставя цели и посочва областите на отговорност, в които учениците ще допринесат за подобряването на своето училище. Идеята е да се очертаят ясно и конкретно възможните посоки на работа – каузи, активности и срещи – за да започне гладка и последователна работа.
Никола разказва за дейността на парламента в неговото училище: “През последните три години имаме много реализирани проекти, но за такива с най-голям успех смятам нашите дарителски кампании. Миналата година направихме пролетен базар, сумата от който дарихме на една инициатива за опазване на пчелите, защото всички знаем колко са важни те за нашето съществуване. Тази година на коледното ни парти, което включваше и благотворителе базар, събрахме не само пари, но и много дарения под формата на храна и дрехи, които в последствие дарихме на център, който приютява деца, пострадали от домашно насилие. Това да помогнем на някой друг, според мен, е най-големият успех, който сме имали като структура”.
Част от членовете на Съвета в 97 СУ
Членове
Всеки ученик има право да се включи в училищния парламент, независимо от своя произход, социално-икономически или здравен статус. А включил се в тази отговорна структура, всеки ученик-депутат е длъжен да следва нормите за поведение, да уважава йерархията и всички други процедури, описани в конституцията.
Броят на членовете на парламента варира и е различен за всяко училище. За да се чувстват учениците привързани към структурата и да виждат реален резултат от работата си, е добре да се обърне внимание на следното:
- Всеки клас и паралелка да има представители;
- Представителите да бъдат демократично избрани;
- Класовете да имат равен брой представители;
- Броят на членовете да е оптимален спрямо броя ученици в училището.
Членовете на училищния парламент играят важна лидерска роля в моделирането на поведението в рамките на училищната общност. Следователно от тях се очаква да следват ценностите на училището и да ги демонстрират в часовете, извънкласните дейности, както и във взаимоотношенията си със съучениците си, педагогическия и непедагогическия персонал на училището. Представителите в парламента пък очакват съответно уважение и зачитане на тяхното мнение и права, за да се чувстват сигурни, щастливи и свободни при осъществяване на своите служебни задължения.
“Tова, че ученик е избран в ученическия съвет, не му дава повече права, отколкото имат другите ученици. Часовете са задължителни, работата за съвета се случва предимно извън часовете, а ако е неизбежно – трябва да получат изрично позволение за това от учителя им и от мен”, разказва Сава.
Избори
Младежите, които имат желание да се включат в училищния парламент, обикновено преминават през процес на номиниране или самопредлагане. За да осигурим честни избори, трябва да дадем насоки на учениците как да номинират или да провеждат кампания. Всяка кандидатура може да има следното съдържание:
- биографична информация на кандидата;
- идеи и планове, които биха реализирали в парламента;
- правилно подредена и изразена вярна информация.
Никола споделя за избора и структурата на училищния парламент в своето училище: “В началото на годината всеки клас избира по един представител, който ще представлява интересите на своите съученици пред останалите участници в Парламента. Отделно вътре в Парламента се избира председател, който да ръководи срещите и да бъде мостът между парламента и ръководството на гимназията. Този председател си избира двама заместници, които ще заемат неговата длъжност, ако той отсъства”.
Обещание
След изборите членовете на Парламента могат да дадат Обещание на общността. Този елемент не е “задължителен”, но е един от начините да се подчертае важността на ролята на учениците като избрани представители. Обетът може да се даде официално пред цялото училище или на първото парламентарно събрание. Като съдържание обещанието може да бъде кратко и семпло, да включва ценносите на училището. Или пък да бъде индивидуално и различно за всеки млад депутат. Ето един примерен текст:
“Аз [име на ученик] с готовност приемам длъжността в [име на училище] училищния парламент. Обещавам да изпълнявам задълженията си към училищния парламент по най-добрия начин, да довеждам до знанието на парламента всички въпроси, които вълнуват моите съученици, за да помогна [име на училище] да стане училище където всеки ученик може да бъде щастлив и успешен!”.
Какви дейности да изберем?
Учителите, решили да работят с училищния парламент, имат отговорност да насочват учениците, а не сами да генерират или налагат идеи. Казвайки насочване, нека споделим открито с учениците какво е възможно да постигнат, какво би било полезно за общността и каква подкрепа биха могли да потърсят. Отделно, можем да ги провокираме с въпроси:
- Каква промяна искате да видите в училище?
- Какво ви липсва в училище?
- Какви са хобитата, които ви обединяват?
- Открийте общи интереси помежду си.
- Коя кауза бихте подкрепили?
Идеите ще дойдат скоро от самите ученици. “На практика всеки, който е инициативен и иска да види промяна в средата, може да стане част от ученическия съвет, като се ангажира с разрешаването на даден проблем. Няколко неща, с които се занимаваме от известно време са липсата на места за сядане по коридорите, доброволчество в различни каузи, които откриваме в платформата “Timeheroes”, конкурс за ученически рисунки. Успех постигнахме с новите баскетболни кошове в двора на училището, както и със създадената общност от ученици със сходни интереси.”, споделя Сава.
Време за избори в 97 СУ
За какво да внимаваме?
Овластяването на ученици не е страшно начинание, напротив – то е действие от наша страна, което дава криле на учениците. Както видяхме, има успешни примери от България, които постигат наистина добри резултати.
За да сте сигурни, че парламентът ще работи ефективно и ще постига резултати и във вашите училища, е добре да помислите върху следните три съвета, които дава г-н Ташев:
- Ролята на учителя е първоначално да обясни какво е ученически парламент и какъв е смисълът да се включват учениците в него. За целта, самият учител трябва да е наясно с отговорите на тези въпроси;
- Друг важен момент е комуникацията – още в началото трябва да се определи канал за комуникация, така че всеки да получава информация навреме. В момента ние имаме вайбър чат, както и фейсбук група;
- Не на последно място е важно да имаш план – ако учениците не достигат сами до задачи, да им се предложи набор от задачи, които могат да изпълняват и те да могат да изберат някоя от тях.
В заключение
Никола споделя – “Както едно училище не може без ръководство и учители, така не може и без ученици. За това е толкова важно и те да имат право да изказват своето мнение, да имат свобода да споделят идеите си и да знаят, че ще бъдат чути и взета под внимание. Ако това се случи, то ще им даде много повече мотивация да ходят на училище и да придобиват нови умения, да се борят за своето развитие в социалната йерархия”
Училищният парламент е структура, която овластява учениците, дава им възможност да бъдат включени във вземането на решения, решаване на казуси, подобряване на училищната и социалната среда. Наред с това ще се радвате на повишена мотивация на учениците и неспиращ поток от нови идеи и различни гледни точки. Предимствата за училищните общности с функциониращ ученически парламент са много. Струва си да опитате!
Свалете бланка “Протокол от събрание”
Още по темата можете да откриете в статията ни за Ученическия парламент в СГСАГ “Христо Ботев”.
Литература:
1. Model for a School Parliament
2. Интервю със Сава Ташев и Никола Испорски
