Как да говорим с учениците си за интимни чувства и отношения?

Защо е необходим този разговор?

От една страна, сексуалните отношения са тема, която по един или друг начин вълнува учениците от всички възрасти и особено тийнейджърите. Да си заровим главата в пясъка и да се правим на донесени от щъркела едва ли е най-добрата стратегия, ако искаме да спечелим тяхното уважение и доверие.

От друга страна, случаите на домашно насилие (някои от които с фатален край) са почти ежеседмична тема в медийното пространство, а за съжаление в немалко от тях децата са или преки свидетели и/или потърпевши. Важно е да им покажем, че има и друг начин за решаване на семейните проблеми.

Като допълнение последните преброявания на населението в България показват, че броят на семействата с един родител са повече от броя на семействата с двама родители, а във всяко училище може да има или да се появят деца от семейства с родители от един и същи пол.

Промените в ценностите на обществото, разбиранията и развитието на интимните и семейните отношения поставят децата в ситуации, с които те не са съгласни, нямат избор, а имат нужда от подкрепа. В тази връзка е важно училището да осигури пространство и възможност учениците да споделят (стига да поискат) за своите чувства, тревоги, проблеми. За децата е важно да чуят мислите и гледните точки на своите съученици и учители, но без да бъдат упреквани – нито те, нито родителите им. Посоката на дискусията е добре да бъде в бъдеще време: какви отношения те биха искали да имат, искат ли да имат семейство, за какво семейство си мечтаят, какви родители искат да бъдат и т.н.

Как можем да помогнем в ролята си на учители?

Темата често е неудобна или дори болезнена, а когато разговорът започне, неминуемо се появяват въпроси, на които не знаем как да отговорим, без да засегнем чувствата, убежденията и житейската ситуация на някой от учениците ни. Добре е да имаме предвид, че независимо от нашите лични ценности и разбирания, в съвременното общество бракът вече не е норма, а моногамията в отношенията между мъжа и жената и дълга към семейството отстъпват място на ценности като свобода и стремеж към лично щастие. Затова когато говорим за чувства и отношения, думата “трябва” трябва да се използва много внимателно. Нейната употреба е много необходима, когато в противодействие на насилието трябва да се защити достойнството, здравето и живота на хората около нас, но не и когато говорим за личния избор и поведение на родители и ученици, които не застрашават здравето и живота на околните.

Темата за интимните отношения все още е табу в училище, а посланията за секса традиционно се свързват с риск от заразяване с ХИВ, сексуално предавани болести или нежелана бременност (така е представена темата и в брошурата Системно здравно и сексуално образование в българското училище). Често разговорите пропускат да споменат представата за удоволствието от интимността и споделените чувства и колко са важни те за човешката психика. Според сексолога д-р Румен Бостанджиев съвременното сексуално образование “…би трябвало да осигури подготовка на подрастващите за осъзнати партньорски отношения, семеен живот и родителство.”. Акцентът в разговорите би било добре да пада върху човешките чувства, мисли и страхове, които съпровождат интимните отношения, а също и за правата, отговорностите и възможните конфликти в тези отношения.

Примерни въпроси

Предлагаме няколко теми, които са изключително важни както за час на класа, така и за всеки друг час, в който възникне ситуация, налагаща да отделите няколко минути и да обсъдите емоциите на своите ученици:

  1. Какъв е моят идеал за връзка/партньорство/семейство?
  2. Кое мото предпочитам в интимните си отношения: „Следвай сърцето си“ или „Спазвай думата си“?
  3. Какво е моето отношение към връзка/партньорство/семейство между хора от един и същи пол? Какви аргументи мога да посоча?
  4. Как можем да се справим, когато сме излъгани, когато са наранени чувствата ни, предадено е доверието ни?
  5. Как е най-добре да завърши връзката между двама души? Възможно ли е да завърши с: „Благодаря ти за времето, което бяхме заедно. Бъди щастлив/а.“ Защо?
  6. Как да реагираме, когато ние или наш близък е злепоставен с интимно и/или обидно съдържание в Интернет?
  7. Какви съвети бихте дали на своите приятели и/или на своите деца при общуване с другия пол?
  8. Кои са недопустимите компромиси в отношенията между двама души?
  9. Как можем да се предпазим от насилие и изнудване в отношенията с другия?

За какво да внимаваме?

Разговорите за интимните отношения създават неудобства, възможности за провокации и крият своите рискове, затова тук предлагаме няколко съвета, как да ги избегнем:

  1. Уважаваме правото на учениците да не се включат в разговора и приемaмe, че може да им е трудно да говорят по тези въпроси.
  2. Уважаваме чувствата на всеки един и ги учим да уважават чувствата си един на друг, проявяваме разбиране, ако някой е притеснен, натъжен, разстроен, разплакан и в никакъв случай да не допускаме присмиване и обиди по между им, особено по отношение на семейните и интимните отношения.
  3. Избягваме оценки за добро/лошо, правилно/неправилно в интимните и семейните отношения, освен в случаите, когато става въпрос за насилие, уронване на достойнството и заплаха за живота и здравето на дадено лице;
  4. Използваме казуси и не обсъждаме конкретни лица и семейства. Ако в казусите има имена, те със сигурност трябва да са различни от тези на всички ученици в класа и по възможност да не се срещат в училище. (Може да използвате имена на герои от филми и/или приказки: Червената шапчица, Питър Пан, Хари Потър, Каспър, Роузи или на филмови и музикални звезди);
  5. Не споделяме лични преживявания, свързани с интимния и семейния ни живот – това би ни направило уязвими и би преминало здравословната дистанция в отношенията между учител и ученик;
  6. Не обсъждаме с учениците конкретни детайли от интимните отношения (пози, техники и др.) – за подобни въпроси можем да ги насочим към секция Всичко за секса от сайта на Loveguide, където информацията е достоверна, подходяща за ученици и е поднесена наистина позитивно, честно и надеждно;
  7. Добре е предварително да се свържем с подходящ специалист (училищен психолог, педагогически съветник, специалисти от центъра за подкрепа), към когото да насочим децата, за които смятаме, че имат нужда от индивидуални разговори и допълнителна подкрепа.

Силно препоръчително е преди провеждането на подобни разговори да проведете родителска среща и да разясните кога, какво и как ще обсъждате с децата. Нека родителите бъдат подготвени и ако преценят, че е необходимо, да могат да споделят с вас подробности за семейната им ситуация.

Ето и списък с подходящи материали по темата, които може да споделите с родителите преди, по време или след родителската среща:

Още полезни статии:

Емоционална интелигентонст
Социално-емоционално учене

Защо социално-емоционалните умения са важни?

Социално-емоционалните умения, а не математиката, са ключът към успеха на децата! Съмнявате се? Тогава нека проверим! Всеки учител се е сблъсквал с неуправляема класна стая.

Получите достъп до още повече ресурси и практични материали