Прекалена притеснителност у децата – как да им помогнем? + 4 допълнителни съвета

Навярно всеки учител е работил с ученици, които толкова много се притесняват, че когато ги посочите, просто замръзват и мълчат. Обикновено тези деца имат интересни идеи, които рядко успяват да споделят с останалите, защото ужасно много се страхуват да говорят пред публика или пред непознати хора. Притесняват се, че ще кажат нещо глупаво, че другите деца ще им се смеят или че учителят ще им се скара. Така те не успяват да изявят себе си и талантите си, а силната им притеснителност може да прерасне в социална тревожност, която да им попречи да се възползват от различни възможности като кандидатстване в ново училище или нов клас, намиране на нови приятели, участие в дебати и конкурси,  в ученически обмени и др.

Тревожността на учениците има и друго измерение –  тя е спънка за доброто представяне на изпити, презентации и дискусии – дейности, които са широко застъпени не само в училищното образование, но и в университетското. Притеснението ще ги възпрепятства и по-късно в живота – по време на интервюта за работа, на важна среща и т.н.

Затова независимо дали става въпрос за тревога как ще се представят на контролно или за страх да говорят пред публика, ако искаме да помогнем на децата да разгърнат пълния си потенциал, е нужно да ги подкрепим в справянето с тревожността.

Различните приложения на техниката “дистанциране от себе си”

В предишни статии ви запознахме с техниката за дистанциране от себе си и обсъдихме как тя може да помогне на учениците да:

• проявяват по-голяма устойчивост на вниманието;
• повишат психическата си издръжливост;
• овладяват емоциите си, в това число и гневните си реакции.

Повече за това, може да прочетете в статиите ни “Батман на помощ на скучните задачи или как децата да решават задачи сами?” и “3 техники за контролиране на емоциите на учениците”.

В този материал ще ви покажем как техниката за дистанциране от себе си може да помогне при повишена тревожност на учениците, така че те да бъдат смели и уверени, когато им предстои всякакъв вид изява – контролно, външно оценяване, устно изпитване, училищна пиеса или дебат.

Какво казват учените за дистанцирането от себе си при силна притеснителност?

Научните изследвания показват, че когато се дистанцираме от себе си и се гледаме отстрани, интензитетът на емоциите, които изпитваме, намалява. (1) Затова тази техника се използва успешно за справяне с фрустрация – например при конфликт между съученици – и за преодоляване на негативни чувства от миналото – например разочарование от провал на изпит. (2)

Но дистанцирането от себе си се е доказало като успешна стратегия и за справяне с тревожността от бъдещи събития (например страх от изпити), както и при социална тревожност.

В едно изследване ученици между 6 и 12 клас са помолени да мислят за предстоящо събитие, което ги тревожи. Оказва се, че участниците в експеримента се тревожат по-малко, ако гледат на себе си отстрани, докато си представят събитието. Това не е единственият ефект от дистанцирането от себе си – те са и значително са по-уверени, че ще се справят със ситуацията.(3)

Друго научно изследване показва, че участниците, проявяващи признаци на социална тревожност като страх от говорене пред публика, не само стават по-уверени, ако си представят себе си по време на събитието отстрани, но и обективно се справят по-добре с изнасянето на публична реч. (4)

Дистанцирането от себе си на практика – 2 техники, които да приложим с учениците

Помогнете на учениците да се справят по-успешно със своята тревожност като приложите следната техника:

Помолете учениците да си помислят за предстоящото събитие, което ги притеснява (например външното оценяване или участие в ученическия парламент). Нужно е да си представят, че наблюдават себе си по време на това събитие. Тогава, гледайки себе си отстрани, нека помислят какви са причините това събитие да предизвика тревога у тях. 

Бонус техника: 

На следващия ден може да приложите една допълнителна техника – помолете учениците отново да си представят, че са страничен наблюдател на себе си. Нека поговорят със своето “аз” и да  му кажат защо смятат, че то ще се справи добре с презентацията / изпита / публичния дебат и т.н.

4 съвета за справяне с тревожността на учениците

1. Не осъждайте учениците и не омаловажавайте емоциите им. Вместо това се опитайте да проявите разбиране и подкрепа

В моменти на силни емоции, независимо дали става въпрос за тревога, гняв или тъга, призиви като “Стегни се!”, “Спри да се тревожиш!”, “Спри да плачеш!” няма да помогнат на учениците ви. Напротив, те вероятно ще задълбочат интензивността на емоциите им, защото ще ги накарат да се чувстват още по-неразбрани, неподкрепени и неадекватни. Те биха си мислили: “Нещо не ми е наред, щом всички ми казват, че не трябва да се тревожа, а аз не мога да спра да се тревожа!”.

Опитайте да проявите разбиране, като признаете чувствата на учениците: “Разбирам, че се тревожиш дали ще се представиш добре на изпита. Той е важен момент от твоето обучение!”

2. Започнете с малки стъпки

Не съществува чудодейна техника, която в рамките на един ден да превърне ученик, който получава силно сърцебиене, ако трябва да говори пред съучениците си, в самоуверен оратор. За да имате успех в справянето с тревогата на учениците, е важно да предприемете малки плавни стъпки, които да ви отведат до желаната цел.

Например, ако желанието ви е да помогнете на дете да участва в дебат в края на годината, започнете да го насърчавате да се включи в дискусия по време на час, пък било то и с едно  изречение или дори с твърдение като “Да, съгласен съм” или “Не, не съм съгласен”.

3. Окуражавайте и хвалете всяка малка стъпка

Всички знаем, че първите стъпки са най-трудни. Затова е изключително важно да окуражаватме напредъка, колкото и малък да е той. Поощрявайте учениците си дори и само за това, че са вдигнали ръка по време на обсъждане в класа.

4. Бъдете настоятелни, но не и притискащи

Насърчавайте учениците да се изправят срещу притесненията си, като им предоставяте колкото се може повече възможности за това – домашни работи, проекти, посочване по време на час, индивидуални разговори. Но е много важно да не ги притискате, защото така рискувате да увеличите тревожността им.

Пример: Ако Мария твърдо отказва да участва в пиесата, не я принуждавайте. Вместо това помислете заедно с нея за алтернативна роля, която все пак да й помогне да направи малка стъпка в справяне с притесненията си – например да бъде на сцената, но да няма реплики. 

Заключение

Тревожността от публична изява отнема ценни преживявания на учениците и ги кара да пропуснат ключови за развитието им възможности. А прекомерната тревожност от предстоящо събитие като изпит, презентация и др. може да доведе до блокиране на мисловната дейност и нисък резултат.

Но техники като дистанцирането от себе си ще помогнат на децата да бъдат уверени и да преодолеят страховете си. Затова не се отказвайте от учениците със силна притеснителност! Именно вие сте хората, които могат да им дадат криле!

Използвана литература:

1. Ayduk, O., Kross, E. (2015). Pronouns Matter When Psyching Yourself Up. Harvard Business Review. 
2. Mischkowski, D. et.al. Flies on the Wall are Less Agressive. Self-distancing “in the heat of the moment” reduces agressive thoughts, angry feelings and agressive behavior. Journal of Experimental Social Psychology. 
3. White, R., et. al. (2018). Focusing on the Future from Afar: Self-Distancing from Future Stressors Facilitates Adaptive Coping. American Psychological Association. 
4. Ayduk, O., Park, J., Kross, E. (2015). Stepping Back To Move Forward. American Psychological Association.