Вече сме ви разказвали за международното изследване PISA, което дава възможност да сравним представянето на учениците от България с това на техните връстници по света, да проверим какви знания, умения и компетенции са придобили младите хора на прага на зрелия си живот и да направим важни изводи за образователните системи. Наред с четивната, математическата, природонаучната и глобалната компетентност, PISA 2018 предостави възможността да се оцени и финансовата грамотност на учениците.
Изследването на финансовата грамотност не беше задължително, но все пак в него взеха участие ученици от 20 държави и икономики, сред които и България. Националната ни извадка е публикувана тук, а в настоящата статия обобщихме за вас и ще ви споделим най-важните моменти от нея. Ще прочетете:
- Как PISA дефинира финансовата грамотност;
- Каква е скалата за оценяване;
- Как се представиха учениците от България.
Какво е финансовата грамотност според PISA
В PISA 2018 финансовата грамотност се дефинира като познаване и разбиране на финансови концепции и свързаните с тях рискове, както и съответните умения, мотивация и увереност да се прилага това знание за активно участие в икономическия живот, при вземането на ефективни решения в контекста на широк спектър от финансови концепции, с цел подобряване на финансовото благосъстояние на отделни хора и на обществото като цяло.
И по отношение на финансовата грамотност, както и в другите области на оценяване, се проверява не толкова какво знаят учениците, а умеят ли да го използват в проблемни ситуации, близки до реалния живот. Изключително голяма роля играе контекстът, в който младежите са поставени.
На практика финансовата грамотност е тясно свързана с много и различни на брой области на познанието. Тестът, с който PISA оценява финансовата грамотност, е съставен предимно от различни видове източници на информация и боравенето с тях изисква определено ниво на четивната грамотност. Минимална математическа грамотност пък е необходима при голяма част от финансовите решения.
Как PISA 2018 оценява финансовата грамотност
Както по четене, математика и природни науки, и в областта на финансовата грамотност оценяването е в тестови формат, с въпроси с избираем и свободен отговор. Допълнително към него учениците попълват и въпросник относно познаването и използването на различни финансови инструменти.
И тук постиженията на учениците се разпределят по скала1с няколко нива, за всяко от които са описани съответните знания, умения и компетентности. Най-лесните задачи съответстват на равнище 1, а най-трудните – на равнище 5. За базово е определено второто равнище, защото то отразява един своеобразен минимум от знания, умения и компетенции, които са необходими на учениците за успешна реализация в следучилищния живот.
Средният резултат за ОИСР в областта на финансовата грамотност е 505 точки, като най-добре са се представили учениците от Естония (с 547 точки).
Как се представят учениците от България
България, както и в останалите три области на оценяване – четене, математика и природни науки – е в дъното на класацията с резултат от 432 точки.
Таблица 2. Среден резултат по финансова грамотност на държавите/регионите в PISA 2018:
Държава/регион | Среден резултат | Стандартна грешка |
Естония | 547 | (2,0) |
Финландия | 537 | (2,4) |
Канада | 532 | (3,2) |
Полша | 520 | (2,5) |
Австралия | 511 | (2,1) |
САЩ | 506 | (3,3) |
Средно ОИСР | 505 | (0,7) |
Португалия | 505 | (2,4) |
Латвия | 501 | (1,8) |
Литва | 498 | (1,8) |
Руска федерация (РФ) | 495 | (2,9) |
Испания | 492 | (2,2) |
Словакия | 481 | (2,3) |
Италия | 476 | (2,5) |
Чили | 451 | (2,9) |
Сърбия | 444 | (2,9 ) |
България | 432 | (4,1) |
Бразилия | 420 | (2,3) |
Перу | 411 | (3,2) |
Грузия | 403 | 2,6 |
Индонезия | 388 | 3,2 |
Може би по-важен показател от средния резултат е разпределението на резултатите по равнища на скалата за постижения. То ни дава информация за затрудненията на учениците в областта на финансовата грамотност и представя много по-пълна картина на техните способности.
Фигура 1. Разпределение на учениците (в %) по равнища на скàлата по финансова грамотност и по държави/региони:
Прави впечатление, че съвсем малка част от учениците в България се справят със задачите от четвърто и пето равнище. Най-голям е делът на представилите се на базовото ниво на финансовата грамотност, а почти 40% са с по-ниски резултати. Тревожен е фактът, че немалко сред тях не са достигнали дори първо равнище – тези ученици не познават често срещани финансови продукти, термини и концепции, не могат да правят разлика между необходимо и желано и да вземат прости решения, касаещи ежедневното им потребление.
Фигура 2. Разпределение на учениците по равнища на скалата по финансова грамотност в PISA 2018:И още за нашите резултати
Средно в държавите от ОИСР не се наблюдава съществена разлика в постиженията по пол. В България обаче разликата е статистически значима. И в областта на финансовата грамотност (както при четенето, математиката и природните науки) момичетата у нас изпреварват момчетата.
Фигура 3. Среден резултат по пол и финансова грамотност:
PISA изследва връзката между финансовата грамотност на учениците и индекса на техния социално-икономическият статус, който включва редица фактори като образователното равнище на родителите, материалното благосъстояние на семейството, културните и образователните ресурси в дома на ученика.
Както и в останалите области на изследване в PISA 2018, и по отношение на финансовата грамотност учениците с благоприятен социално-икономически статус постигат значително по-добри от тези с нисък социално-икономически статус. Средно за държавите от ОИСР разликата е цяло едно равнище от скалата, а в България е дори още по-голяма. За съжаление по този показател се нареждаме сред държавите с най-големи различия в постиженията на учениците, произтичащи от техния социално-икономически статус, на второ място след Перу и на първо в Европа.
Таблица 3. Влияние на социално-икономическия статус върху постиженията на учениците в областта на финансовата грамотност в PISA 2018:
Голямото влияние на социално-икономическият статус върху резултатите на нашите ученици показва, че образователната ни система не може да осигури равен достъп до качествено образование на всички ученици. Този извод се потвърждава и от разпределението на резултатите според вида училищна подготовка. Представянето и в областта на финансовата грамотност при учениците с гимназиална профилирана подготовка е по-добро, при това с близо цяло равнище по скалата. Учениците с по-високи постижения са концентрирани в отделни групи училища, докато общото ниво остава значително под средното за ОИСР.
Фигура 4. Вид училищна подготовка и постижения по финансова грамотност на българските ученици:
В заключение може да се обобщи, че представянето на учениците ни в областта на финансовата грамотност не е задоволително, но не е и особено учудващо предвид традиционно ниското представяне на България в оценяването по математика и четене, с които финансовата грамотност е свързана.
За да се реализират успешно нашите ученици в съвременния глобален и динамичен свят, трябва да насочим усилията си към формирането на ключови компетентности и умения, чрез по-силно обвързване на учебното съдържание с реални житейски ситуации. Заявки за това вече са направени в образователните среди, а още през следващата 2021 година ще може да сверим часовника си с новото издание на PISA!
_____________________________________
Таблица 1. Скала за оценяване на постиженията на учениците по финансова грамотност в PISA 2018:
Равнище | Точки | Характеристика на равнището и задачите, оценяващи способностите на учениците |
5 | 625 | Учениците могат да прилагат широк кръг от познания, свързани с финансови термини и концепции, в различни ситуации, отнасящи се към техния живот в дългосрочен план. Умеят да анализират финансови продукти като вземат под внимание ключови елементи от финансови документи, които не са посочени явно, а са споменати мимоходом (например такси за транзакция, такса за обслужване на сметка и др.). Много прецизно решават нерутинни финансови задачи. Описват вероятни последствия от определени финансови решения, демонстрирайки разбиране и познаване на различни финансови концепции. |
4 | 550 | Учениците на това равнище могат да прилагат познанията си за рядко срещани финансови концепции и продукти в ситуации, които биха били приложими за тях като възрастни, като например: управление на банкови сметки и сложна лихва при различни спестовни продукти. Могат да интерпретират и оценяват широк кръг от детайлни финансови документи като банкови извлечения, както и да обясняват функцията на по-рядко употребявани финансови продукти. В състояние са да вземат финансови решения, съобразявайки се с дългосрочните последици от тях, да разбират цялостната стойност при изплащането на дългосрочен заем, както и да решават рутинни проблеми в по-рядко срещани финансови ситуации. |
3 | 475 | Учениците могат да прилагат знанията си за често срещани финансови концепции, термини и продукти в ситуации, които са от практическо значение за тях. Разбират последствията от своите финансови решения и умеят да съставят основни финансови планове в познат контекст. Лесно разпознават голям набор от финансови документи и прилагат основни математически операции, включително пресмятане на проценти. В състояние са да подбират математическите операции, необходими за решаване на основни финансови задачи, в контекста на относително общата финансова грамотност (бюджетни калкулации). |
2 | 400 | Учениците могат да прилагат знанията си по отношение на често срещани финансови продукти и владеят често употребявани финансови термини и понятия. Те могат да използват дадена информация за вземане на финансови решения в ситуации, които непосредствено ги касаят. Разпознават значимостта на основното бюджетиране и интерпретират значими елементи от финансови документи. В състояние са да прилагат основни математически операции, включително деление, за да решават поставените финансови въпроси. Показват разбиране на връзките между различни финансови елементи като например потребление и натрупване на разходи. |
1 | 326 | Учениците могат да идентифицират и познават често срещани финансови продукти и термини, както и да интерпретират информация, отнасяща се до основни финансови концепции. В състояние са да правят разлика между необходимо и желано, да вземат прости решения, касаещи ежедневното потребление. Разпознават ежедневни финансови документи, например фактури, и прилагат прости математически операции (събиране, изваждане или умножение) във финансови ситуации, свързани най-вече с личния им опит. |