Как целенасочено да развиваме социално-емоционалните умения на учениците през предмета, който преподаваме? Какви техники да прилагаме? Има ли качествени ресурси, които да ни помогнат в тази насока?

Отговор на тези въпроси може да намерите в ръководството LifeComp (Компетенции за живота). То доразвива Европейската рамка на компетентностите, като предоставя споделеното европейско разбиране за ключовите компетентности: личностно развитие, социални умения и умения за учене (Съвет на Европейския съюз, 2018 г.). В ръководството са включени уроци и конкретни идеи за дейности, достъпни безплатно на английски език.

Как можем да го използваме?

В тази статия представяме един примерен урок, който развива едновременно четивна грамотност, емоционална интелигентност, критическо мислене, умения за учене и др. социални умения. Основен акцент е поставен върху:

• саморегулирането - учениците насочат внимание към своите емоции, мисли, ценности и поведение чрез установяване на връзки между техния опит и текста, който са прочели;
• проявата на емпатия - учениците се замислят за емоциите на другите хора, техните мисли, ценности и поведение чрез установяване на
  връзки между своя опит и намеренията на автора, героите на текста, който са прочели, и/или връзките, направени от техни връстници;
• управление на обучението - учениците задълбочават разбирането си върху даден текст, идентифицират връзките между опита и преживяването на писателя и читателя и обогатят своето разбиране по темата.

Текст към себе си, текст към света, текст към текст…

Упражнението насърчава стратегическото четене и развива навика у учениците да свързват идеите, които намират в даден текст, със собствения си опит и вярвания (Text to Self или текст към себе си), със събития, които се случват или са се случили в света или в друга област на знанието (Text to World или текст към света), и с това, което знаят от други текстове, произведения и т.н. (Text to Text или текст към текст). 

Урокът е подходящ за часове, в които искате да обърнете внимание на чувствата на учениците и да им се доверите, затова вашата роля е по-скоро на фасилитатор или страничен наблюдател, който дава указания за условията на задачата, но не и за нейното решение. 

Инструкции:

Урокът включва поредица от дискусии и затова е добре заедно с учениците да си припомните и определите нормите за участие в дискусия. Например:

• Изслушваме се внимателно с уважение и съчувствие;
• Без обиди;
• Без подигравки;
• Уважаваме реда си и не прекъсваме другите;
• Участваме с мнения и изказвания, които спадат към смислени разговори;
• Подкрепяме отговорите си с доказателства;
• Сътрудничим си, за да достигнем до консенсус.

Най-добре е да разделите учениците в групи до петима души и да им зададете въпрос, който предизвиква дискусия, но няма общовалиден правилен отговор. Групата трябва да отговори на въпроса и да постигне обща позиция. Учениците трябва да обсъждат различните варианти и да постигнат единно мнение по въпроса, като споделят своите мисли, след упражнението завърши. 

Примерни текстове и въпроси.

1. Копие на избрания текст за всеки ученик или за всяка група. В случая сме подбрали следните три текста (разделени с пунктир за лесно изрязване):

А) Трудности в общуването

 „Ти си ученик и имаш много приятели в интернет, с които никога не си се виждал. Играете общи игри, споделяте клипове и снимки. Един от тези приятели, ученик на твоята възраст, с когото се „познаваш“ повече от година, веднъж ти разказва за неприятности в личния си живот: родителите му са разделени, бащата има ново семейство и не се интересува от приятеля ти, майката го е поверила на родителите си и е заминала да живее и работи в чужбина. Момчето не се разбира с баба си и дядо си. Споделя, че възнамерява да избяга от дома си, чувства се много гневен, но същевременно депресиран и объркан. Обръща се към теб за помощ. Чудиш се какъв съвет да му дадеш, защото съзнаваш, че ситуацията е много деликатна и може да доведе до по-сериозни последствия…“

Из Наръчник за учители: Младите хора между реалното и виртуалното (Разработване и прилагане на казуси в учебна среда с.20)

Б) Нулев отпадък и опазване на околната среда

Zero waste, буквално преведено „нулев отпадък“, е ново движение, при което целта е избягване на създаването на излишни отпадъци. Zero waste е доста крайна идея. При нея хората се опитват да не произвеждат никакъв боклук, което е почти непостижимо. Аз самата се придържам по-скоро към low waste идеологията – при нея няма нужда да се стремиш към перфекционизъм, достатъчно е да полагаш усилия. Човекът, който ме накара да се замисля за следата, която оставям върху околната среда, беше екоактивистката Лорен Сингър. Случайно попаднах на един неин клип в YouTube, в който тя показа боклука, който е събирала в продължение на две години. Той се беше побрал изцяло в един буркан. Един буркан за две години… След този клип започнах да се интересувам от zero waste, low waste и plastic free начините на живот. Не само да не използвам пластмаса за еднократна употреба, но и да пестя вода, да се придвижвам с колело и да си купувам дрехи от втора употреба. Възможно ли е това за теб? (https://www.teenstation.net/zero-waste-kultura/)

В) Опасни ли са младите шофьори?

Статистиката сочи, че 1/3 от катастрофите със смъртоносен изход са причинени именно от водачи на възраст от 18 до 24 години. В същото време тази група е едва 10% от общия брой на шофьорите, което показва, че процентът на произшествия при младите хора е много висок. Изследователите установяват също, че младите хора са податливи на влиянието на връстници, които ги „подиграват“, принуждавайки ги да правят необмислени и рискови маневри. Проучването се фокусира върху три различни форми на рисково поведение, които са особено често срещани сред младите шофьори - превишена скорост, шофиране под въздействието на алкохол и използване на мобилни телефони по време на шофиране. Оказа се, че 1/3 от съответното рисково поведение на субектите може да се обясни с натиск от връстници. Така се стига до заключението, че обучението на начинаещи шофьори по пътна безопасност трябва да включва препоръки от психолози как правилно и адекватно да реагират на желанията и реакциите на младежите, за да не бъдат повлияни и да не допускат грешки под натиска на чуждо мнение. Какво друго е необходимо според вас за превенция на неразумно поведение зад волана? (https://www.dnes.bg/cars/2022/03/27/na-kakvo-se-dyljat-incidentite-s-mladi-shofiori.524804)

2. Печатни копия на изявленията за свързване, които ще ръководят процеса на четене:

Връзки между текста и личния опит: 

В рамките на 5 минути всеки ученик допълва изреченията:
- Това, което прочетох, ми напомня за времето, когато...
- Съгласен съм с/разбирам това, което току-що прочетох, защото в моя живот...
- Не съм съгласен с това, което току-що прочетох, защото в моя собствен живот...
- Разбирам как се чувства героят, защото...
- Това, което прочетох, е подобно на това, което се случва в живота ми, защото...
- Това, което прочетох, е различно от това, което се случва в живота ми, защото…

Връзки между текста и други (свързани) събития по света:

Всеки ученик/група разполага с 10-15 минути за търсене в интернет на събития по темата:
- Прочетеното ме кара да се замисля за... (случка от миналото)
защото...
- Това, което прочетох, ме кара да се замисля за... (събитието, случващо се в момента в
моята общност, държава, цял свят), защото...
- Това, което прочетох, ме кара да се съмнявам в бъдещето, защото...
- Събитията, описани в текста, са подобни на това, което се случва в реалността
свят/моята общност, защото...
- Събитията, описани в текста, са различни от това, което се случва в
реален свят/моята общност, защото…

Връзки между прочетения текст и друг текст по темата:

Всеки ученик/група разполага с 10 мин за свързване на текста с друг текст(може да се даде и като домашна работа):
- Това, което прочетох, ми напомня за... (разказ/книга, филм/песен и т.н.), защото...
- Идеите в този текст са подобни на тези в... защото...
- Идеите в този текст са различни от тези в... защото…

Ход на дейността:

1. Разделете класа на групи до 5 човека - за да улесните дискусията, участниците трябва да са седнали един срещу друг;

2. Определя фасилитатор във всяка група, който да:

• помага на участниците да се фокусира върху съвместната задача;
• да следи за смислени изказвания по темата;
• да следи времето за обсъждане;

3. Дайте достатъчно време на учениците да се ангажират със съдържанието индивидуално и да изготвят чернова на отговорите си преди началото на дискусията (напр. до десет минути);

4. Поканете учениците да участват в групова дискусия - нека да споделят и обсъдят своите индивидуални отговори и постигнат консенсус за групов отговор на въпроса;

5. Проследете работата в групите - подкрепете фасилитаторите и ако е необходимо припомнете нормите за участие в дискусия;

6. Когато времето за групов разговор приключи, привлечете вниманието на класа и помолете всяка група да сподели отговора си пред останалите екипи.

Учителят може да подготви и допълнителни въпроси, на които не може да се отговори просто с позоваване на текста. Помислете за въпроси, които насърчават:

• хипотетично мислене: например: Какво ще стане, ако това се случи? Ами ако това не беше вярно?
• обратно мислене: например: Какво беше причината за това? Как се променя, ако се върна назад?
• аналогия: въпроси, които често изискват сравняване на несвързани ситуации, например: Как е това при/ в ..?
• анализ на гледната точка: този начин на мислене изисква от учениците да обмислят и поставят под въпрос гледните точки, вярвания или мнения на други хора: Какво друго може да обясни това? Или: По колко други начини може да се погледне на тшва?
• завършване: тази форма на мислене изисква с отворен край да се завърши ситуация, при която обикновено очакваме конкретен завършек. Например може да премахнете края на история и да отправите към учениците молба да създадат свой собствен край.

Въпроси за рефлексия

В края на дейността не забравяйте да обобщите отговорите на учениците и заедно да направите изводи за силата на различните връзки (текст към себе си, текст към света, текст към текст):

• Кои връзки са по-лесни за установяване?
• Кои връзки помагат за придобиване на по-дълбоко разбиране на текста?
• Кои връзки формират нагласи за промяна в поведението и ангажираност с темата?

Завършете със самооценка на учениците за качеството на тяхната дискусия.