Бата е китно село в община Поморие, а отношенията между семействата, които живеят в него, се пренасят и в училището. Затова социалната и образователната интеграция на ученици от различни възрасти и етноси се превръща в приоритет за ОУ “Христо Ботев”. Позитивната атмосфера в мултикултурна среда предполага подкрепяща и приобщаваща класна стая, атмосфера на сигурност, грижа и включване, в която всеки е приет и оценен, а към различията се подхожда с уважение. Паралелно с овладяването на академични умения, се развиват емоционална интелигентност и емпатия. За една от своите практики в тази насока ще ни разкаже Нина Саръстова.
ВИЗИТКА НА ПРАКТИКАТА
Име на практиката: Предай нататък – „И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо…“
Подходяща е за: ученици от прогимназиален етап, но може да бъде адаптирана и за останалите етапи
Цели: Учениците осъзнават през какво са преминали в началния етап на образованието и създават книга с добродетели, която представят на по-малките ученици.
Информация за учителя: Нина Саръстова е дългогодишен преподавател по английски език. В момента е учител в ОУ “Христо Ботев”, село Бата, общ. Поморие и в работата си се ръководи от мотото на училището: “Учим днес, успяваме утре!”. Г-жа Саръстова е класен ръководител на 7. клас и ръководител на училищните клубове по народни танци и дигитални умения.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА?
Чрез играта “Шест мислещи шапки” учениците от седми клас осмислят своите постъпки в миналото и последствията в наши дни. Съставят дигитална книга с Азбука на доброто и толерантността и представят добродетелите пред малките ученици чрез драматизация на приказни сюжети.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ?
За да се постигне целта на практиката, учениците и техният учител минават през четири основни етапа.
Ролева игра по метода “Шест мислещи шапки”
Чрез метода “Шест мислещи шапки” на Едуард де Боно учениците търсят отговор на поставените въпроси:
- Кой е най-усмихнатият ви спомен от начален етап?
- С коя своя постъпка се гордеете?
- Как бихте споделили доброто в себе си?
- Какво послание бихте отправили към по-малките ученици?
Според Едуард де Боно всеки въпрос задължително предизвиква прилив на емоции у човека, принуждава го да събира факти, да търси решения и да анализира положителните и отрицателните последици от направените избори. Де Боно свързва типовете мислене с шарени шапки. Човек, мислено облечен с шапка в определен цвят, избира типа мислене, който е свързан с него. Методът дава възможност на учениците да „се върнат“ в дните от начален етап, да погледнат и преценят себе си от различни гледни точки.
Бялата шапка се използва за насочване на вниманието към наличната информация. Учениците излагат неутрално и обективно своите знания и спомени за отминалите дни в училище.
С червената шапка споделят своите чувства и емоционално състояние при спомена за началните класове. Наблюдават се усмивки, сълзи от радост, самоопознаване. Прошепват се думите: „Благодаря ти!“, „Съжалявам!“.
Жълтата шапка изисква да насочат вниманието си към търсенето на достойнствата, предимствата и положителните страни на преживяното и последствията в наши дни. Отново усмивки, голяма доза гордост от себе си, самоанализиране.
Черната шапка позволява да отправят критични оценки към минали техни действия. Въпросът: „Защо така постъпих?“ ги насочва към градивна самокритика.
Със зелената шапка учениците проучват възможностите за своята положителна промяна и предлагат идеи как да ги споделят. Самоосъзнаване, нов подход, желание и готовност за действие.
Синята шапка се различава от другите шапки по това, че не е предназначена да работи със съдържанието на задачата – да търси отговор на поставените въпроси. Тя е за учителя, който направлява и подкрепя целия процес – дава думата и изслушва всеки, сложил определен цвят шапка; формулира крайните изводи.
Преминавайки през шестте режима на мислене, учениците осъзнават колко много са се променили от първия училищен звънец до днес. Усмихват се при изникналите спомени, а това, което им е помогнало да се развият личностно, са поуките от изучавани литературни произведения, постъпките на героите и посланията към читателите. Най-светла диря е оставила добротата – получена, променяща, вдъхновяваща. Дискусията протича на български език, което неминуемо води до по-свободно и правилно изразяване и развива критичното мислене. Различните им гледни точки, колкото и да са противоположни, не са в конфликт, защото съществуват едновременно, от което се раждат нови и интересни идеи. Г-жа Саръстова, в ролята на синята шапка, им предлага да обобщят процеса с цветното мислене чрез абревиатурата М. И. С. Л. Я. След кратка дискусия, учениците правят следните изводи:
М – Мнение
И – Истина
С – Сантименталност
Л – Логика
Я – Яснота
Брейнсторминг
Учениците обсъждат как да предадат по достъпен начин на по-малките ученици своето послание за доброта и толерантност. Решават да направят дигитална книга, в която да представят добродетелите в азбучен ред: А – активност, Б – благодарност, В – внимание, Г – грижа, Д – доброта, Е – единство, Ж – жертвоготовност, З – заедно и т.н. Включват откъси от приказките „Дядо и ряпа“, „Тримата братя и златната ябълка“, „Юначното петле“ и разказа „Серафим“ от Йордан Йовков. Учителят им припомня една от идеите на Зелената шапка – да драматизират някои сюжетни моменти, за да представят разбираемо добрите качества.
Работа по групи
Екип от няколко ученици съставя Азбука на доброто и толерантността и я оформя в дигитална книга-послание. Останалите ученици подготвят театралните сюжети и репетират ролите. Заедно отправят покана към учениците от начален етап да им гостуват в часа на класа. Подготвят малки подаръци за всяко дете.
Публична изява
Часът се провежда в компютърния кабинет. Малките ученици се радват, защото знаят, че ги очаква вълнуващо преживяване. Проследяват с интерес книгата, от чиито страници героите оживяват чрез артистичните умения на големите ученици, които се въплъщават в ролите на приказни герои, за да поднесат по детски добродетелите от своята азбучна книга. На въпроса: „На кой герой искате да приличате?“ отговорите варират от Серафим до юначното петле.
Следва игра с моливи: В класна стая на чиновете са поставени моливи, надписани с дума-добродетел. На три от чиновете липсват моливи. Малчуганите трябва да предложат три качества, за да попълнят празните чинове.
За финал прочитат заедно стихотворението „Какво добро направи днес?“ от Нина Чилиянска и изпяват песента „Приятелство“. Малките ученици получават символични подаръци от каките и батковците – четирилистна детелина с правилата на толерантността. Разделят се с благодарност за споделените положителни емоции и обещанието, че ще предадат доброто нататък. Вече всички знаят, че се усмихваме на един и същи език – езикът на добротата.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Практиката, осъществена от г-жа Нина Саръстова и нейните седмокласници, насърчава толерантността, интеграцията, взаимната подкрепа и емпатията. Учениците имат възможност да приложат знанията си за литературни произведения и да повишават мотивацията си за четене на художествена литература. Създаването на дигитална флип книга изисква интегриране на ИКТ и приложение на компютърни умения. Учениците получават възможност за изява на творческите и артистичните си заложби при пресъздаването на образи на приказни герои. И не на последно място, целият процес води до развиване на умения за критично мислене и саморефлексия. Г-жа Саръстова споделя: “Учениците задоволиха своите потребности да бъдат чути, разбрани, подкрепени, нужни и приобщени. Аз изпитах удовлетворение, че познах и открих себе си чрез техните спомени, емоции и разсъждения и oще повече се приобщих към света и мисленето на децата. Радост е да разбираш, да мотивираш промяна и да приобщаваш! Празник е всеки път, когато подариш време, внимание и обич!”
ЗА КАКВО ДА ВНИМАВАМЕ?
За да може учениците да проследяват етапите, през които преминават, е полезно да се състави мисловна карта със стъпките на практиката. Нека тя се надгражда след всяко взето решение от страна на учениците и учителя.
При работата с ученици е важно насърчаването на правилния изказ на български език.
Нека учениците имат пълна свобода при избора на роля.
Практиката е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
