В последно време постоянно чуваме, че днешните младежи не четат книги, не могат да боравят с текст, не умеят да се изразяват нито устно, нито писмено, нямат въображение, апатични и отчуждени са и се интересуват само от мобилните си телефони. Не можем да отречем, че подобни тревожни тенденции действително се забелязват при децата на новия век, но трябва и да признаем, че оплакването и поставянето на етикет „незнаещи и неможещи” никак не подобрява ситуацията.
Г-жа Славка Георгиева споделя, че не вярва в негативните клишета за съвременните ученици. Тя преподава БЕЛ на около 120 гимназисти от 8. и 10. клас на Второ средно училище „Професор Никола Маринов” – гр. Търговище. Училището е едно от големите в областта и е уникално с това, че е единственото с профилирани паралелки в направление „Изкуства”. Сградата е пъстра и красива, изрисувана със стенописи от самите ученици. Навсякъде цари творчески дух, а драма клубът осигурява на гимназистите пространство да разгърнат артистичните си способности.
Г-жа Георгиева си поставя за цел да разкрие литературните заложби на учениците и да окуражи интереса им към творческо писане. Освен това иска да създаде условия те да се опознаят по-добре помежду си и да създадат нови приятелства. Забелязва, че гимназистите не общуват активно дори вътре в паралелката, камо ли със съученици от други класове.
В статията ще откриете нетрадиционни и провокиращи задачи, които събуждат младежкото любопитство, насърчават креативната работа с текст и междуличностното общуване. „Литературният пленер е начин за излизане от рамката на стандартното обучение. В училището има прекрасни деца – искам да им помогна да опознаят себе си, да развият уменията си и да видят познатия им околен свят по нов начин”, пояснява г-жа Георгиева.
Визитка на практиката:
Име: Литературен пленер за гимназисти: „Приказки от стария град” / „Есен в града”
Подходяща е за: ученици от гимназиален етап, но може да бъде адаптирана и за прогимназиален и начален етап
Прилага се: два пъти годишно
Необходими материали: пособия за писане, скициране, рисуване
Цели:
- нестандартните задачи създават условия за творческо мислене, учениците развиват наблюдателността и въображението си;
- подобряват се комуникативните умения на младежите, раждат се нови приятелства и се формира училищна творческа общност;
- усвоените учебни знания по БЕЛ се прилагат практически, развиват се уменията за писане на текст;
- осигурява се споделено пространство, където гимназистите с интерес към писането изявяват своя талант и придобиват увереност, че владеят силата на словото;
- осмисля се свободното време на учениците – те творят, релаксират и се забавляват заедно в извънучилищна среда.
Описание на практиката
Г-жа Георгиева работи за развиване на творческите умения на учениците от много години, още преди да стане част от екипа на Второ СУ „Професор Никола Маринов”. В училището практиката е вече традиционна и се провежда два пъти годишно – лятно и есенно издание. Младежите я очакват с нетърпение. В рамките на предходния си педагогически опит учителката е организирала литературни пленери и с деца от начален етап и с роми, поради което може да гарантира, че практиката е успешно приложима за различни групи ученици.
Стъпка 1 – Предварителна подготовка
Първата задача на учителя е да избере вдъхновяваща тема и отправно място на литературния пленер. Г-жа Георгиева се спира на „Приказки от стария град” за летния вариант в края на миналата учебна година и „Есен в града” за есенния в началото на настоящата.
Летните творби се раждат след посещение на гимназистите на крепостта на древния град Мисионис недалеч от Търговище. В историческата местност все още се правят разкопки от специалисти археолози. Идеята на пленера е минало и природа да се срещнат и вплетат в ученическите произведения.
Вдъхновение за есенните авторски текстове младежите намират в обиколката на три типични градски пространства, които се намират в противоположните краища на Търговище. Учениците имат за задача да усетят и изразят яркия и контрастен есенен заряд на трите места по маршрута: автогарата – тиха, пуста и тъжна, фермерския пазар – шумен, оживен и пълен с вкусни сезонни плодове и парк Борово око – цветен, красив и зареден с романтика.
След като избира тема и отправна дестинация, г-жа Георгиева споделя с учениците за пленера и определя срок за записване на желаещи. Тя подчертава напълно доброволното участие като много важно за успешния резултат. Интересът на младежите е голям, те са чували за инициативата от по-големите си съученици и са наясно, че предстои нещо много интересно. Г-жа Георгиева определя 20 души като най-подходяща бройка участници, но приема около 30 ентусиасти с интерес към творческото писане, просто защото не може да им откаже.
Следва стандартната подготовка на еднодневна ученическа екскурзия – документи, общи правила и инструктаж. Литературните пленери се провеждат в извънучебно време – събота/неделя, в официални почивни дни или в началото на лятната ваканция.
Стъпка 2 – Първи етап на реализация – пленер
Този етап включва обиколката на набелязания маршрут в рамките на един ден. По пътя до избраното място групата спира на няколко пъти и учениците трябва да изпълнят различни творчески задачи – за активизиране на сетивата, за наблюдение и концентрация, за развитие на въображението, за експериментиране с езикови средства, за трениране на комуникативни и екипни умения, за релаксиране и др.
Инструкциите за нетрадиционните предизвикателства се дават на момента, а с цел да направи преживяването още по-вълнуващо, г-жа Георгиева ги пише на малки листчета, обхожда целия маршрут предварително и ги скрива (под камъни, в храсти, окачени на клони на дърветата и т.н.), така че учениците трябва първо да ги открият и след това да ги изпълнят.
Броят на задачите не е определен, съобразява се с наличното време и количеството младежи – идеята е хем да не се бърза, хем да не става скучно. Задачите са различни и по вид – има индивидуални, екипни и общи за цялата група. Ето няколко примера, които можете да използвате за вдъхновение или директно да приложите:
– индивидуални задачи: застанете на едно място, насочете поглед към върха на обувките си и опишете какво има пред вас; измислете 5 антонимни двойки думи, свързани с околността; съставете 5 безглаголни изречения, вдъхновени от това, което виждате; „литературна скица” – с 4-5 изречения изобразете обстановката наоколо; „звукова картина” – опишете с 5 думи звуците, които сте чули в рамките на една минута; „словесен етюд” – запишете кратък текст, вдъхновен от ситуацията в момента – измислена история, подслушан диалог и т.н.; направете снимка, скица или рисунка на визуална картина, която ви е впечатлила;
– задача за работа в екип: проведете интервю (с археолози, работещи в крепостта Мисионис / с продавачи на фермерския пазар), разпределете ролите помежду си (интервюиращ, водещ записки, наблюдаващ и т.н.), подберете какви въпроси ще зададете, издействайте съгласие за участие и проведете разговора;
– обща задача за цялата група: седнете в кръг и довършете заедно история, започваща с „Един есенен ден…”, като всеки измисли и допише на листа 2-3 изречения, логически свързани с предходните;
– финална задача за отпускане: създайте своя мандала (подредете елементи в хармоничен кръг около първоначално поставен център), като за целта използвайте природни / отпадъчни материали.
Еднодневният пленер задължително завършва с рефлексия – за г-жа Георгиева е важно да разбере как се чувстват учениците, дали намират смисъл в дейностите и доколко успяват да открият вдъхновение за предстоящите авторски творби. Обратната връзка от младежите тя събира писмено – всеки записва своите впечатления на лист, който се прегъва като хармоника, така че следващият не вижда предходните записки.
Стъпка 3 – Втори етап на реализация – творческо писане
След приключването на пленера следва създаването на литературни произведения по определени параметри. Този етап е по-дългосрочен и обикновено трае между месец и месец и половина.
Първоначално учениците получават инструкции с изисквания към текстовете. Те могат да се отнасят до жанра (комедия, трагедия, сатира и т.н.), формата (стихотворна, прозаична), обема (до 1 страница, 1-3 страници и т.н.), героите (например един от тях трябва да притежава поне 2 характерни черти на автора), повествователните техники (разказ от първо лице, ретроспекция, предистория и др.), художествените средства (инверсии, метафори, сравнения, хиперболи и т.н.). Младежите имат за задача да използват всички материали (текстови и визуални), създадени по време на пленера, като някои от тях могат да бъдат включени в крайния вариант в оригиналния си вид.
Гимназистите изпращат предложенията си за текстове на г-жа Георгиева, която ги рецензира и предлага редакции. След това младите писатели трябва да направят корекции, като интегрират обратната връзка на учителя. Паралелно в междучасията или определено извънучебно време учениците имат възможност да коментират идеите си и да получават консултации относно творческата работа.
Стъпка 4 – Представяне на готовите авторски текстове
След като всички авторски произведения са готови, г-жа Георгиева оставя учениците да дадат идеи и да решат как точно да се организира публичното им четене. Поради все още неотшумялата Ковид пандемия и дългия ваканционен период, творбите от летния пленер са представени онлайн в създадена за целта фейсбук група. Текстовете, сътворени в рамките на есенния пленер, младежите са планирали да споделят публично на литературно четене през април в Седмицата на книгата. Творческата група обмисля също ръчно изработване на книжка с ученическите работи.
Защо да опитате тази практика?
Учениците реагират изключително позитивно на практиката. При рефлексията в края на пленерите те споделят, че се чувстват прекрасно навън, защото са заедно, забавляват се и събират вдъхновение за творбите си. Сетивата им се активизират и ги карат да видят познати места по нов начин. Един от младежите възкликва: „Госпожо, всеки ден минавам по този път, пък нито веднъж не съм забелязвал това!”.
При изпълнението на творческите задачи гимназистите прилагат академичните си знания и тренират уменията си за концентрация, общуване и работа в екип. Успяват да обърнат внимание на детайли и да използват различни видове изразни средства, за да съхранят моменти. Последващото създаване на авторски творби развива уменията за писане на текст и затвърждава увереността в литературните знания и таланти на младите писатели.
Проведените интервюта на фермерския пазар провокират любопитни изводи и оживени дискусии по актуални за тийнейджърите проблеми. Учениците установяват, че журналистическата професия е изключително трудна. Някои екипи успяват гладко и лесно да проведат разговори с продавачите, но други попадат на доста „люти” граждани. Младежите стигат до извода, че „много хора са мрачни в нашия град” и започват да обсъждат социалното положение и идеи как може да се подобри средата, в която живеят. Непринудено се създават условия за себепознание и сближаване на учениците от различните паралелки.
Изключително интересно е, че участниците в летния пленер, които реално завършват гимназията малко след неговото провеждане, сами решават да създадат творчески клуб „Търсачи на истории” със собствена фейсбук група, където учениците от училището имат възможност да споделят творчеството си, да предлагат идеи, да коментират взаимно произведенията си. Г-жа Георгиева редовно публикува информация за конкурси и събития. Вече бившите ѝ ученици споделят, че се записват в литературни кръжоци в университетите, където учат, и че участват в литературни турове в гр. София. Клубът продължава да набира нови членове и до днес.
Не само учениците проявяват интерес към практиката на г-жа Георгиева. В последния есенен пленер се включват и други колеги по БЕЛ от училището. Заедно планират в следващите издания да осъществят връзка между гимназиалния и прогимназиалния етап. Учители от друга гимназия в града също са изразили желание да участват в пленерите със свои ученици.
Творчеството продължава да кипи и да обхваща все повече хора. „Нещата сами се случват и развиват”, с усмивка отбелязва г-жа Георгиева.
За какво да внимавате при реализацията на тази практика?
Г-жа Георгиева съветва колегите, които искат да изпробват практиката в своите училища:
- да предвидят достатъчно време за предварителна подготовка на творческите задачи;
- да помислят за междупредметни връзки при избора на тема и място на литературния пленер, така че в творческата работа да се интегрира изучаван материал и по други учебни дисциплини;
- да потърсят начин за споделяне на готовите авторски текстове на учениците пред по-широка аудитория – участие в литературни конкурси или четения, организиране на литературни училищни събития, публикуване в училищен вестник или други подходящи издания, издаване на сборник или книжка в малък тираж и т.н.
Неоспорим факт е, че съвременната реалност не подтиква децата и младежите да запълват свободното си време с четене и креативно писане. Далеч по-лесни, по-динамични и неизискващи специфични умения дейности приоритетно привличат вниманието им. И все пак, култивирането на интерес към творческа работа с текст у учениците не е невъзможно. Г-жа Георгиева доказва, че учител, зареден с ентусиазъм, търпение и готовност за мислене извън рамката, е напълно в състояние да постигне тази на пръв поглед трудна задача. Ако искате да помогнете на своите гимназисти да открият и развихрят писателя в себе си, опитайте нейната практика или се вдъхновете с други интересни идеи по темата.
Практиката „Литературен пленер за гимназисти” е селектирана в инициативата „Добрите практики на фокус 2023“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
