Като всяко първо нещо, първи клас е особено труден за малките ученици. Преходът от игра към учене е стресиращ, спазването на правилата в класната стая изисква постоянни усилия, а разбирателството с новите другарчета е предизвикателна задача… Именно тази начална година е от съществена важност за формирането на ключови умения, които да позволят на децата да изградят атмосфера в класната стая, благоприятна за учебния процес.
Педагогическият екип на 97 СУ „Братя Миладинови” в гр. София от години насам полага целенасочени усилия за подобряване на учебната среда чрез развитие на социално-емоционалните умения на учениците. Директорът на училището притежава визионерски подход и насърчава учителите да търсят и изпробват нови методи на работа, за да открият най-ефективните практики за тяхната класна стая.
Г-жа Михаела Божанкова отскоро е част от този екип и в момента е класен ръководител на първи клас. Тя е участник в програмата „Нов път в преподаването” на фондация „Заедно в час” и е пълна със заразителен ентусиазъм. Г-жа Божанкова си дава сметка, че малките ѝ ученици тепърва се учат да решават проблеми, да се саморегулират и да общуват с околните. И че е съвсем естествено да им е трудно.
„Липсваше ми децата да виждат оценено тяхното поведение, да получават обратна връзка за постъпките си черно на бяло. Исках да валидирам доброто у тях, да им помогна да осъзнаят всичко хубаво, което правят в класната стая и да се стремят към него.”
Така г-жа Божанкова стига до идеята за индивидуални тефтерчета, където записва положителните прояви на учениците.
Визитка на практиката
Име: Дневник на постиженията
Подходяща е за: ученици от начален етап, но може да се адаптира и за по-големи ученици
Прилага се: целогодишно
Необходими материали: Малки тефтерчета (8х12 см) за всички деца в класа и етикети за надписване на имената им
Цели:
- стимулира учениците към добро поведение, като им показва нагледни примери за такова;
- децата следят напредъка си и разбират, че са преодолели предизвикателство, което първоначално им се е виждало трудно;
- развива социално-емоционалните умения на учениците (саморегулация, управление на взаимоотношенията, решаване на проблеми и др.);
- изгражда доверие между учител и родители;
- запознава родителите с желаното поведение в клас и ги ангажира да го поощряват у децата си.
- Изграждане на позитивна култура в училище
Описание на практиката
Стъпка 1 – Подготовка на тефтерчетата
Още преди началото на учебната година, г-жа Божанкова купува тефтерчета за своите 21 ученици. Спира се на такива с позитивно послание – „You make me happy” (Ти ме правиш щастлив), след което залепя етикетите и красиво изписва името на всеки върху тях. Подрежда „дневниците на постиженията” на видно за учениците място над главата ѝ. Без те да знаят, записва поне по една позитивна постъпка във всяко тефтерче.
Стъпка 2 – Представяне на идеята пред учениците
В подходящ момент г-жа Божанкова насочва вниманието на децата към купчината с тефтерчета и им задава няколко провокиращи въпроса като „Виждате ли тези тефтерчета? Знаете ли за какво са? Какво според вас пише вътре?” Показва етикетите с имената, които повечето ученици могат да разпознаят. Настава оживление, децата са напълно завладяни от любопитство. Тогава г-жа Божанкова пояснява, че всеки от класа има свое тефтерче, където тя записва добрите дела, които е направил в класната стая – към съучениците, към учителите и към себе си. Подчертава, че става въпрос за постъпки, които са извън преките им задължения в клас като да си подредят шкафчето например. Учениците нямат търпение да разгледат своя дневник на постиженията. А после този на другарчето си. А след това и на останалите в класа. Тефтерчетата вече са се превърнали в абсолютен хит.
Стъпка 3 – Попълване на тефтерчетата
Г-жа Божанкова наблюдава активно учениците си и води записки в тефтерчетата при всеки удачен момент. Няма строг регламент колко точно неща трябва да има в дневника на постиженията. Акцентът е върху желаното и правилно поведение и взаимоотношения, т.е. в тефтерчетата се пишат само положителните постъпки. Като много важен момент г-жа Божанкова посочва навика си първо вербално да похвали детето за проявата и после да я запише. Така ученикът впоследствие се сеща, че вече е бил поощрен за тази постъпка, което му помага да затвърди доброто поведение. Децата нямат постоянен достъп до дневниците на постиженията, но винаги могат да ги поискат и да ги занесат вкъщи за един ден.
За да улесни процеса на попълване, г-жа Божанкова е подредила тефтерчетата по азбучен ред близо до бюрото си и взима всичките наведнъж, когато иска нещо да запише. Старае се да ги попълва своевременно, но ако не успее на момента, го прави след края на часовете. Когато учениците се научат да четат и пишат, тя планира да отдели специално време за четене на дневниците на постиженията и да даде възможност на самите деца също да записват добрите постъпки, които са забелязали, в чуждите тефтерчета.
Стъпка 4 – Представяне на тефтерчетата на родителите
За пръв път г-жа Божанкова показва тефтерчетата на родителите по време на работилница, в която те участват заедно с децата си по случай Деня на народните будители – патронния празник на училището. Към този момент във всеки дневник на постиженията вече има записани множество добри постъпки. Учениците са добре запознати с практиката и гордо разказват подробности на впечатлените си родители. Всеки родител има възможност индивидуално да коментира с госпожата написаното в тефтерчето на детето му. Г-жа Божанкова споделя, че в комуникацията с родителите е важно да се подчертае, че макар и на тях някои от записаните прояви да им изглеждат доста дребни и маловажни, за малки деца в нов клас и нов етап на развитие от живота им, те са истински и големи постижения. Добре е тефтерчетата да се показват на родителите поне 2-3 пъти в рамките на всеки срок. Това може да стане на родителска среща или когато децата носят дневниците си вкъщи за един ден.
Стъпка 5 – Подаряване на попълнените тефтерчета
В края на учебната година всеки ученик получава като подарък своя дневник на постиженията. Той е ценен спомен, практически наръчник за добро поведение и ефективно средство за повишаване на настроението и самочувствието.
Защо да опитате тази практика?
Г-жа Божанкова забелязва осезаеми промени в поведението на учениците си, откакто те разполагат с действащи дневници на постиженията. Всеки път, когато посегне към тефтерчетата, децата се вълнуват и проявяват нескрито любопитство – в чий дневник ще пише госпожата, какво ще напише, кога ще го прочетат и т.н. Започват да обръщат внимание на своите и чуждите постъпки и понякога споделят: „Госпожо, видяхте ли еди-кой-си какво хубаво нещо направи?”.
Учениците имат лидерски роли да следят за спазването на правилата в клас и вече сами си правят забележки един на друг. Очакват от другите поведението, което самите те проявяват. Когато стане проблем (например някой разсипе храна по пода), съучениците му му дават идеи как да се оправи. Примерите за добри постъпки, които са похвалени и записани, са заразни и броят им се увеличава. Г-жа Божанкова определя като революционно постижението, че първокласниците са се научили да търсят помощ, ако имат нужда от нея.
„Доста е спокойно в класната ни стая. Децата са по-сплотени, по-отговорни към вещите и задачите си, държат се по-добре един с друг. Почти няма конфликти, драми и т.н.”
Практиката се оказва особено полезна за учениците, които са по-палави, с повече затруднения при спазването на правилата, или с по-нисък успех. По правило те имат занижено самочувствие и не вярват в способностите си. „За някои от децата доброто поведение е естествено, но за други е доста трудно. На тях не пропускам да кажа, когато направят нещо хубаво, колкото и дребно да е.”, споделя г-жа Божанкова. Дневникът на постиженията влияе много мотивиращо на такива ученици и повишава самооценката им. При представянето на идеята за тефтерчетата, тя чува реплики от типа: „Хм, в моето сигурно няма написано нищо”. Впоследствие тези деца остават удивени, когато видят записките в личното си тефтерче и си спомнят, че всъщност реално са били похвалени за тези постъпки.
Що се отнася до родителите, при първия сблъсък с добрите прояви на децата им те реагират много емоционално. Някои се трогват до сълзи, а някои снимат записките и ги разпращат на баби, дядовци и други близки на детето. Несъмнено доверието в учителя и желанието за дискутиране на доброто поведение в клас се повишава.
За какво да внимавате при реализацията на практиката?
Въвлечена в попълването на дневниците на постиженията вече три месеца, г-жа Божанкова насочва вниманието ви към следните съвети:
- Наблюдавайте активно учениците – както по време на час, така и през междучасието;
- Изберете подходящ и атрактивен начин да запознаете децата с тефтерчетата и тяхното предназначение;
- Не забравяйте да похвалите устно детето за всяка записана постъпка и отбелязвайте дори и на пръв поглед дребни положителни прояви;
- Отделяйте време да записвате на момента или в краен случай след края на часа. Не отлагайте във времето, защото се забравя и се пропускат съществени действия, които си струва да бъдат описани.
Всеки учител мечтае за позитивна атмосфера и уважителни взаимоотношения в класната стая. Формирането на умения, които благоприятстват ученето, е дълъг и предизвикателен процес. Но усилията в тази посока неизменно биват възнаградени. Ако практиката ви се струва интригуваща, можете да почерпите допълнителни идеи как да изградите подкрепяща учебна среда или да се вдъхновите с множество ресурси за развитие на социално-емоционалните умения на учениците.
Практиките са селектирани в инициативата „Добрите практики на фокус 2023“, която има за цел да открие, опише и популяризира ефективни, приобщаващи и устойчиви педагогически практики в три категории: благосъстояние на учениците, отговорност и принос на учениците, академичен напредък на учениците.
Имате нужда от още работещи практики? На prepodavame.bg може да намерите още много изпробвани практики за вашата класна стая.
Ако имате практика, която може да бъде полезна на други учители, включете се в инициативата “Добрите пракитки на фокус” и разкажете за нея!
