Как физическата активност благоприятства развитието на социално-емоционални умения

Преди няколко години преподавах английски език в училище в малко населено място близо до София. Солидна част от момчетата от прогимназиалния курс бяха запалени по футбола и тренираха в местния младежки клуб. Помня, че може би около 20 от учениците ми бяха убедени, че в бъдеще ще се реализират като професионални футболисти в любимия си ФК Барселона. 

По онова време ми беше все още трудно да убедя момчетата-мечтатели, че преуспелите спортисти от световен ранг задължително притежават умения, които се простират далеч отвъд отличната физическа форма и спортна техника. Например да останат трайно фокусирани върху дейност, която ги води към желана цел, макар и да не им е безкрайно интересна. Или да запазят самообладание, когато се сблъскат с предизвикателна ситуация, да владеят бурните си емоционални пориви и да ги трансформират в нещо градивно, да изпълняват отговорно личната си роля за постигане на отборния успех и т.н.

Несъмнено добре развитите социално-емоционални умения са предпоставка за успешна реализация на личността в която и да е област. Спортните дейности в училище (независимо дали в часовете по физическо или извън тях) осигуряват сериозна платформа за изграждане и усъвършенстване на социално-емоционалните умения на учениците. Съвременната действителност предполага силно занижена физическа активност при децата и младежите и нарастващ брой случаи на болестни състояния, свързани с обездвижването. На този фон е критично важно учителите в максимална степен да се възползват от възможностите на спорта да влияе върху благополучието на учениците и развитието на базисни умения за справяне в живота.

Как физическата активност благоприятства развитието на социално-емоционални умения?

В часовете по ФВС:

• В рамките на обучението по физическо учениците се учат да разбират как физическите упражнения влияят на емоционалното им благополучие, както и да разпознават и назовават емоциите, които предизвикват у тях различните дейности. Така те могат да проследят връзката между това, което чувстват и поведението си. Този процес им помага да развиват своята самоосъзнатост.
• Спортните дейности са целево ориентирани. В часовете по физическо учениците се учат да си поставят цели и да планират действия, с които да ги постигнат. Тренировките също така дават възможност за ясно проследяване на постепенния напредък и свързване на постоянството с успеха. Това предразполага формирането на умения за самоуправление и отговорно вземане на решения.
• Спортните игри и състезания предполагат честото възникване на бурни емоции и реакции при учениците. Обучението по физическо има за цел да научи децата и младежите да се владеят в такива ситуации и да демонстрират поведение, което изразява уважение както към съучениците им, така и към самите тях. Тези умения са свързани с развитието на самоуправление и социална осъзнатост.
• Отборните игри в часовете по физическо предразполагат активно социално взаимодействие между учениците. В рамките на играта, те имат възможност да се учат на сътрудничество, адаптиране на поведението за постигане на групова цел и ефективно разрешаване на възникнали конфликти. По този начин отборните игри благоприятстват развитието на социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията.
• Естеството на спортните дейности в рамките на обучението по ФВС подчертава физическите различия между учениците, свързани с ръст, тегло, структура, двигателни ограничения вследствие на увреждане и т.н. Това им дава възможност да изградят толерантност към различните от тях, да се научат да ценят разнообразието и да зачитат достойнството и специфичните нужди на другия. Така децата и младежите развиват своята социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията.

При училищни практики за физическа активност извън часовете по ФВС:

• Физическите упражнения по време на час насърчават учениците да свържат кондицията на тялото с кондицията на ума, както и да проследят възникването на положителни емоции вследствие на провеждането им. Свиквайки да учат, докато се движат, децата и младежите повишават фокуса и способността да координират целите си. Същевременно започват постепенно да идентифицират моментите, в които имат нужда от физическа активност, за да активизират вниманието и тонизират ума си. По този начин те развиват своята самоосъзнатост, самоуправление и отговорно вземане на решения.
• Упражненията за осъзнато дишане и разтягане: т. нар. „почивки за ума” по време на час позволяват на учениците да идентифицират и регулират емоциите си, да редуцират негативния стрес и да рефлектират върху преживени ситуации. В този смисъл кратките сесии за самовглъбяване и изключване от външната реалност спомагат за изграждането на самоосъзнатост, саморегулиране и отговорно вземане на решения.
• Организирането на „активни междучасия”, при които учениците биват окуражавани да участват в отборни игри или щафети с преодоляване на препятствия, осигуряват възможност за комбиниране на екипната работа с разрешаването на проблеми. Въвлечени в подобни активни дейности, децата и младежите развиват своята социална осъзнатост, управление на взаимоотношенията и отговорно вземане на решения.
• Наред с организираните междучасия, времето за неструктурирана игра позволява на учениците да проявяват креативност, да тренират самодисциплина, да анализират ситуации, да осъзнават потребностите и интересите си и да разпознават силните и слабите си страни. По този начин те развиват самоосъзнатост, самоуправление, социална осъзнатост, управление на взаимоотношенията и отговорно вземане на решения.
• Насърчаването на съвместна физическа активност по пътя до училище и обратно (ходене, каране на колело и др.) осигурява възможност на децата и семействата им да общуват активно, да научават повече един за друг и да се свързват по-дълбоко на емоционално равнище. Този процес благоприятства развитието на самоосъзнатост, социална осъзнатост и управление на взаимоотношенията.

Как изглежда проявлението на социално-емоционалните умения в рамките на физически активните дейности в училище?

• Учениците идентифицират дейностите, които им носят увереност, позитивни емоции и предизвикателства.
• Учениците вземат решения в полза на здравето и добрата си физическа форма.
• Учениците работят добре самостоятелно и в отбор, като се грижат за своята и чуждата безопасност.
• Учениците разбират важността на позитивното и уважително социално взаимодействие с останалите в рамките на съвместната физическа активност.
• Учениците могат да изградят и реализират персонален план за физическа активност като си поставят подходящи цели.
• Учениците прилагат ефективно стратегии за емоционално регулиране и преодоляване на стрес.
• Учениците успешно поемат лидерски роли в рамките на отбора, докато продължават да поддържат позитивно общуване с всички съученици.
• Учениците демонстрират отговорно и етично поведение във всякакви ситуации по време на съвместни спортни дейности.

Множество проучвания доказват, че учениците, които получават качествено социално-емоционално обучение и са физически активни, демонстрират по-високи академични резултати, по-позитивни нагласи, по-ниски нива на негативен стрес и по-малко прояви на проблемно поведение. Целта на здравното образование и обучението по ФВС е изграждането на личности, които притежават знанията, уменията и увереността да поддържат здравословен стил и условия на живот, насочени към личното и общественото благополучие.

Физически грамотният индивид, готов да бъде оптимално активен през целия си живот, е усвоил необходимите умения да практикува разнообразни спортни дейности, осъзнава ползите от физическата активност, тренира редовно, цени приноса на спорта към здравословния начин на живот и е в добра физическа форма.

В страната ни, която се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по средна физическа активност, възпитаването на физически грамотни личности с добре развити социално-емоционални умения е от особена важност. Училището предлага много и разнообразни възможности за това – възползвайте се!

Източници:

1. Симеонова, В. Какво представлява социалното-емоционалното учене? Преподаваме.bg
2. Младенова, М. (2022). Връзката ТЯЛО-УМ: как физическата активност подобрява благополучието на учениците.  Преподаваме.bg
3. Младенова, М. (2022). Как да интегрираме развитието на социално-емоционални умения в часовете по физическо възпитание и спорт. Преподаваме.bg
4. Младенова, М. (2022). Физически упражнения в час? 3 стратегии как да ги включим в час. Преподаваме.bg
5. Младенова, М. (2022). 9 физически активни игри, с които да осмислите междучасията. Преподаваме.bg
6. Младенова, М. (2022). До училище и обратно: 5 идеи за мисии по време на ходене. Преподаваме.bg
7. Младенова, М. (2022). 3 вида упражнения за регулиране на емоциите на учениците. Преподаваме.bg
8. U.S. Department of Health and Human Services. Centers for Disease Control and Prevention. (2021). School Physical Education and Physical Activity Policies Can Support the Social and Emotional Climate and Learning.
9. Action for healthy kids. (2020). Making the connection. Social Emotional Learning and Physical Activity.
10. (2020). Using Athletics to Teach Social and Emotional Skills. Edutopia.
11. Jacobs, J., Wright, P., Social and Emotional Learning Policies and Physical Education. Advocacy in action.
12. Social-Emotional Learning. A guide for Inclusive Strategies and Practices for Social-Emotional Learning (SEL) in Physical Education.
13. Collaborative for Academic, Social, and Emotional Learning. (2019). Core SEL Competencies.
14. Наредба № 5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка. Министерство на образованието и науката.
15. НАРЕДБА № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование
16. Eurostat. (2017). How much do Europeans exercise?