През 2020 г. ние учителите бяхме обявени за герои. Буквално за часове успяхме да организираме електронно местенце, където да съберем и да преподаваме на своите ученици. Малко по-късно термините „синхронно” и „асинхронно” обучение, обучение в електронна среда се превърнаха в ежедневна лексика. Абревиатурата ОРЕС запази своето място в новините и заповедите на директорите.
Но предизвикателствата тепърва предстояха. След като натрупахме опит с дигитални платформи през безсънни нощи, най-накрая започнахме да осъществяваме успешно синхронно преподаване. И тук веднага възникна въпросът: Какво се случи с нашите мотивирани, ангажирани, участващи в учебния процес деца? Защо започнаха да заглушават съучениците си, да драскат на бялата дъска във виртуалната класна стая, да имат технически проблем точно, когато трябва да отговорят? Как така в някои от часовете имат работеща камера и микрофон, а в нашия час се оказва, че устройствата им не работят?
Истината е, че много от нас, фокусирани върху „преборването” с функциите на дигиталната си класна стая, не осъзнахме, че имаме нужда от нови норми и правила – такива, които да бъдат подходящи за виртуалната среда.
Със или без включена камера по време на час – това е въпросът…
Някои колеги държат всички ученици да са с включени камери по време на час. Да, според НЕТИКЕТА (онлайн етикета), контактът очи в очи е задължителен и уважителен. Но това се отнася и за двете страни – учениците ми са с пусната камера – аз също задължително трябва да я пусна. Тук възниква спорният въпрос – трябва ли непълнолетни да излъчват видео на живо? Аз изрично съм „за” – ако е необходимо, застраховайте се с декларация от родител детето му да бъде с включена камера по време на онлайн час, а ако се налага да ви изпраща запис – също си осигурете съгласие на родител. Повечето училища разполагат с такива още от първата родителска среща на учениците. Например на мен ми се наложи първата година – 2020 да отговарям за дигиталното честване на 24 май. Повечето от учениците ми нямаха устройства и работех с тях асинхронно – чрез група във фейсбук. Раздадох на някои деца стихотворения със задачата да ми изпратят видео, докато рецитират. Сами разбирате, че не съществуваше друг вариант.
Какви норми следва да въведем във виртуалната си класна стая така, че обучението да е възможно най-ефективно за учениците?
Започваме с норми, които следва да спазва учителят:
- Необходимо е да бъде навреме пред камерата, в професионален външен вид. При моите второкласници например създавах срещата 10 минути по-рано от часа на започване на урока и посрещах всеки един от тях с няколко неформални думи. Те много харесваха именно тези минути преди часовете и всички бяха на линия най-малко 5 минути преди започването на учебния час.
- Уважителният тон е задължителен не само на живо – в училище, но и в дигиталното пространство.
- За да сме пример за общуването онлайн за учениците си, трябва да изберем тихо място, да се съобразим с фона зад нас и да опитаме да предвидим разсейващи фактори.
- Ако изискваме от учениците си да са фокусирани само върху урока и случващото се на монитора, ние също не трябва да се разсейваме с друга дейност. Недопустимо е да провеждаме телефонни или други разговори, да осъществяваме чат с приятели или да пазаруваме онлайн.
- Не трябва да лишаваме децата от кратки почивки (ако преподаваме в начален етап или имаме блок от два часа). Свидетел съм как колеги „сливат” блок часове по български език в 7. клас и изгубват вниманието на децата, като печелят само тяхното недоволство.
Учениците:
Ако гореизложените норми са резултат от самоконтрол професионализъм от страна на учителя, то следващите се отнасят за учениците. Преподавателят е този, който трябва да ги изисква от тях, след като обсъди с децата защо е важно (необходимо) налагането им.
- Всички влизаме навреме за часа, с включени камери, с приличен външен вид. Тук някои колеги настояват децата да са с училищните униформи. Ако това помага за съсредоточаването на учениците пред устройството, нека бъде така. Аз лично предпочитам да са сресани и баба им да не им подава филия с лютеница, докато се опитват да ми отговорят.
- Ако на някого му се наложи да закъснее, има проблем с устройство или интернет връзката, задължително трябва да ме уведоми своевременно. Родителите на малките ученици пишат в групата на класа или звънят по телефона, а големите са достатъчно самостоятелни да се свържат по удобен и изговорен предварително с учителя канал за връзка.
- Задължително проверяваме микрофоните дали са изключени, ако забравим, когато учителят ни помоли да го направим, реагираме възможно най-бързо.
- Включваме микрофона си само, когато ни посочат да отговорим.
- Държим се сериозно пред камерата и не се разсейваме (случвало ми се е и с малки и с големи да виждам различни физиономии, дегизировки, домашни любимци, интериор, играчки и подобни). Тук е важно всеки ученик да е запознат с последиците, ако прецени, че не иска да спазва установените норми и правила.
- Ограничаваме разсейването със странични дейности – говорене по телефона, писане в общия или личния чат, играене на игри.
- Изслушваме се, спазваме уважителния тон, не прекъсваме учител или съученик, докато говори.
- Спазваме сроковете и местата за изпращане на домашни работи, тестове, проекти.
- Не качваме чужди или лични снимки, аудио записи.
- Не записваме онлайн урока, освен ако изрично не сме помолени или нямаме разрешение от учителя.
Със сигурност в процеса на вашата работа сте се срещнали с нужди от други, допълнителни норми и правила за работа във виртуалната класна стая. Споделеният тук опит не претендира да е изчерпателен, но е преживян и голяма част от нормите са дефинирани по трудния начин. А това обикновено означава, че са работещи.
Прочетете още:
