Върнете се назад във времето до момента на вашите тийнейджърски години. Ако сте като мен, то в една голяма част от времето сте се чувствали несигурни и единствените хора с проблеми, които всъщност мъчат всеки – страх от провал, несигурност в себе си, битка на стереотипи и още безброй други.
“Кутия за тревожни мисли” е практика по идея на учителката Димана Георгиева, която преподава в СУ “Алеко Константинов”, град Луковит. Целта на практиката е да трансформира тези типични за тийнейджърската възраст тревоги в казуси за обсъждане, теми на разговор, от които всеки би взел нещо за себе си – урок, послание или храна за размисъл.
В кутията за тревожни мисли всеки ученик на г-жа Георгиева може анонимно да сподели своите тревоги. Условията са да има записана една тревога на лист и да няма обидни думи, изрази и квалификации. От своя страна учителката по професионална подготовка отделя ежеседмично време от часовете си, за да обсъждане на новите тревожни мисли.
“Подходът е центриран върху социално-емоционалните умения и развитието на емоционалната интелигентност на децата. В края на учебната година учениците ще имат богат набор от решения на тревожни и на пръв поглед изключително сериозни казуси. Виждайки, че голяма част от съучениците им изпитват същите тревоги, ще се почувстват разбрани и по-уверени в себе си”, споделя преподавателката.
КАК ДА ПРИЛОЖИМ:
Първа стъпка
“Кутия за тревожни мисли” стартира с поставяне на кутията на видно място в класната стая. Златното място в класната стая трябва да бъде от една страна по-уединено, за да могат младежите да споделят своята тревога тайно от останалите при нужда, но и едновременно с това – видимо – за да ги насърчава към споделяне.
“Първата седмица почти никой не я забеляза. Едва в последния ден от седмицата едно момиче ме попита какво е това”, споделя г-жа Георгиева.
Втора стъпка
След като са имали една седмица изследване, наблюдаване и (тайно) обсъждане, на втората седмица учителката споделя какво е това. На този етап е достатъчно да споделим каква е целта на кутията, какви са условията в споделянията и че може да бъде анонимно.
“Приканих ги да пускат вътре своите тревоги, но не последва нищо. Никой не се престраши да пусне листче с тревога, въпреки че е анонимно”, разказва преподавателката.
Условия за споделянията:
- Споделянето е доброволно и анонимно.
- Всеки, който има желание, споделя своите тревожни мисли.
- Един лист съдържа една тревога.
- Учителят прочита тревогите самостоятелно и ги разпределя за обсъждане.
Трета стъпка
Ако учениците започнат да пускат тревоги в кутията, ние започваме да ги дискутираме в клас. Важно е да отделим внимание и време на всяка от тревогите и да създадем защитена среда за споделяне – атмосфера, в която всички се уважават и изслушват.
Обсъждането на тревоги е интуитивно:
- Прочитаме тревожната мисъл на глас
- Оставяме няколко секунди за размисъл и припознаване
- Започваме дискусия с фокус споделяне и решения
Ако учениците не желаят да се възползват от кутията, можем да приложим тактиката на г-жа Георгиева. На база познанията ѝ за учениците, тя пуска тревожни мисли, за да провокира дискусия и да демонстрира ценността на такъв тип разговори.
“Предложих им да отворим кутията и да прочетем тревогите в нея. Те бяха само три и ги бях написала аз – “Страхувам се да не надебелея”. “Притеснявам се как изглеждам в очите на околните”, “Тревожи ме безпаричието”. Оказа се, че съм налучкала “болните” теми и се получи доста добра дискусия и в трите класа. На следващия ден имаше 50 листчета. Колкото повече обсъждахме, толкова повече нови се появяваха”, споделя Димана Георгиева.
Четвърта стъпка
За да наблюдаваме устойчив резултат е важно да бъдем последователни в действията си – да отделяме редовно време за обсъждане на тревожните мисли, да даваме дума на всички ученици, които имат нужда да споделят и да осигуряваме уважителен тон по време на обсъжданията.
Пета стъпка
“Интересът им все още е голям и с нетърпение очакват отварянето на кутията. Определено се забелязва по-позитивна среда и сякаш самите класове стават по-сплотени”, разказва преподавателката.
Финалната стъпка е посветена на анализ, оценка и адаптиране при нужда. Когато тестваме нов инструмент в класната стая е важно да му дадем достатъчно време, за да могат учениците да го видят, отхвърлят, а после да го приемат и обикнат.
Димана Георгиева споделя, че има по-натоварени периоди, в които учениците споделят много тревожни мисли. В тези периоди те отварят кутията по-често, а дискусиите са по-продължителни. Обратният вариант също го има – когато учениците са спокойни, отварят кутията на две седмици, за да има време да се събере “материал”.
ЗАЩО ДА ОПИТАМЕ?
Практиката “Кутия за тревожни мисли” оказва силно положително влияние върху социално-емоционалните компетенции на учениците на г-жа Георгиева. Тя споделя, че в класовете, в които преподава, “80% от учениците са от малцинствени групи, а семействата им са почти напълно неграмотни”. В допълнение на това, учениците не са свикнали да обсъждат своите чувства и емоции, често действат първично и инстинктивно без да проявяват тактичност, толерантност или съчувствие в общуването си. Този подход на анонимно споделяне и обсъждане на наболели проблеми дава възможност на гимназистите да споделят, да видят, че останалите също срещат затруднения и дори да помогнат със своя опит. А това за тези ученици е безценно.
“Всеки ден наблюдавам резултатите, учениците са по-близки един с друг. Не се притесняват да ми задават въпроси по теми, които ги вълнуват. Дори често се случва, обсъждайки дадена тревога да възникнат нови въпроси и някой да сподели свой страх, свой опит по темата или предложение за решение на казуса на база лични наблюдения. Момчетата също приеха добре идеята и се включват активно”, разказва преподавателката.
Практиката може да се приложи във всяко училище, клас и предмет. Тя не изисква голям бюджет, предварителна подготовка или много усилия. А носи висока добавена стойност – помага на учениците да се почувстват приети, изслушани, да открият решение на своите тревоги и да намерят близки. Това е важно за емоционалното израстване на всеки (подрастващ) човек, въпреки че се оказва привилегия, която не всеки притежава, не всеки има възможност да говори свободно за своите мисли и чувства без да бъде порицават, осъждан или осмиван.
Един от най-ярките примери за положителната роля, която играе Кутията е: “Имам едно дете, което има белег. То остави тревога в кутията, свързана със страх от подигравки и несигурност в себе си. По време на обсъждането говорихме за подигравките, всички споделиха опит на хора, които са били подигравани. Когато детето се разплака, всички се погрижиха да се успокои и така видяхме, че грижата е по-силна и, че никой не влага лоши мисли”, споделя учителката.
Именно тези примери ни показват високата добавена стойност на тази практика. Тя дава възможност на учениците да развият социално-емоционални умения като самоконтрол, саморегулация, осъзнатост, управление на взаимоотношения и сътрудничество. А тези резултати водят до нови – изграждане на сплотена и осъзната общност, в която всеки е приет и готов да учи.
